Поредна награда за организация от Силистра от Фондация ПДИ София

В София в клуб „Перото“ в НДК бе проведен поредният празник Международен ден на правото да знам, учреден по идея на Фондация „Програма достъп до информация“ с изпълнителен директор д-р Гергана Жулева през 2002 г., по повод който се връчват годишни награди – тази година за 14-и път.  И тази година церемонията бе открита с песента „ДИШАЙ“, посветена на празника.

За тях се пращат номинации от граждани, от координаторите на Програмата по области, от неправителствени и др. организации. С наградите – грамоти и „ключове“ – при положителните и „катинари“ – при т.нар. отрицателни категории.

По този начин се дават отговори на няколко въпроса: „Кои са най-активните граждани и неправителствени организации, използвали правото си на достъп до информация? Какви журналистически разследвания бяха подготвени с помощта на Закона за достъп до обществена информация? В кои институции практиките на откритост и прозрачност са най-развити? Кои бяха най-затворените институции?“

В предишни години няколко силистренски адресата са удостоени с грамоти: община Алфатар (в категория „Институция, най-добре организирала предоставянето на информация за граждани" награда „Златен ключ“ – „За демонстрираното желание на общината да подобрява прозрачността в работата си и да улеснява достъпа до информация за граждани“); защитникът на животните Карен Кузуян по повод разрешаването на проблема с безстопанствените кучета в Силистра („За активно използване на Закона за достъп до обществена информация по повод разрешаването на проблема с безстопанствените кучета в Силистра“), а още по-назад във времето – това е журналистката Росица Стефанова. 

В 2016 г. дойде ред на Неформална група „Силистра диша” (една от 41 номинации във всички категории), номинирана от журналистката Калина Грънчарова, координатор на Програмата за достъп до информация за Силистренска област. Нейното предложение бе за наградата „Златен ключ” в категорията на неправителствените организации, където победител стана Сдружението на феновете на волейбола в България, провеждащо обучение на федерациите по различни спортове относно възможността да се ползва Законът за достъп до обшествена информация, чийто първи вариант бе приет през 2000 г., а последните промени са през м. декември 2015 г. 

НФ „Силистра диша“ бе сформирана след медийни публикации за намерението на община Силистра да отсече 87 чинари по улица „Симеон Велики”, с цел да реализира инфраструктурен проект. Така бе поведена борба за достъп до информация по проекта, особено в частта му за съдбата на дърветата. 

Според журито на Програмата за достъп до информация тази борба е станала за пример на много други неформални сдружения, защитаващи граждански каузи, които са в противовес на решения на местните власти. В резултат: на 12 септември бе създадена съвместна комисия от общински експерти по проекта и членове на „Силистра диша“, за да бъде изработено задание, чрез което в проекта да бъдат запазени дърветата.  30 страници от спорния проект са публикувани в сайта на Общината, както и сигнали на граждани, живеещи по улица „Симеон Велики“, жалващи се от състояние на чинарите и от предизвиканите от тях проблеми.

В Категория Гражданин, използвал най-активно правото си на информация Награда „Златен ключ” се присъжда на Мариета Сивкова, Ямбол – за последователно и упорито упражняване на правото на достъп до информация за преодоляване на негативни тенденции, свързани с прозрачността на местно ниво, използвайки всички механизми на Закона за достъп до обществена информация, включително защита на правото си в съда. 

В категория Неправителствена организация, упражнявала най-активно правото си на достъп до информация награда „Златен ключ” за Сдружение „Фенове ЗА българския волейбол“ –за активно използване на ЗДОИ за постигане на по-голяма прозрачност в процеса на управление и администриране на волейболния спорт. 

В Категория Най-добра журналистическа кампания, свързана с правото на достъп до информация награда „Златен ключ” се присъжда на Спас Спасов, кореспондент на в. „Дневник” и „Капитал” във Варна – за последователно и резултатно използване на ЗДОИ в разследването си за финансирането на частни медии в десет български общини през местните им бюджети, в рамките на което подготвя серия от аналитични статии.

В категория Институция, организирала най-добре предоставянето на информация за граждани   награда „Златен ключ” за Община Сливен – за високото ниво на активна прозрачност и своевременното и ефективно изпълнение на задълженията по ЗДОИ, включително въведените с измененията от края на 2015 г. 

В категория Институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ и нарушава правата на гражданите  антинаграда „Катинар” за Държавна агенция за бежанците при МС – за упоритото игнориране на задълженията по ЗДОИ за създаване и поддържане на секция „Достъп до информация“ на интернет страницата, за неотговарянето на заявления за достъп до информация, подадени по електронен път, за липсата на бюджети и финансови отчети на страницата на институцията. „Срамота” получава Община Елин Пелин – за неизпълнение на задълженията по ЗДОИ, свързани с активната прозрачност и за продължаващата тенденция на мълчаливи откази по заявления за достъп до информация. 

В категория Най-абсурден и/или смешен случай за достъп до информация антинаграда „Вързан ключ” за Комисия за енергийно и водно регулиране за искането за присъждане на съдебни разноски по дело, с което се отменя мълчалив отказ на агенцията и след фактическо произнасяне по заявление за предоставяне на търсената информация на заявителя. 

Четиринадесетата церемония за Деня на правото да знам в България се осъществява с финансовата подкрепа на Фондация „Америка за България”. Церемонията в България е в рамките на глобалното отбелязване на Международния ден на правото да знам от членовете на Мрежата на застъпниците за свобода на информацията. По повод празника бе организирана благотворителна кампания, в която 43 дарители, от които 10 са пожелали анонимност, събраха 4 000 щатски долара.

Сп. Гора: Естественият ареал на разпространение на боровете е 800 м н.в., а на смърча – 1 100 м н.в.

В края на XX в. настъпват съществени промени и в теоретичните принципи и насоки, и в концепцията за стопанисване на горите. Устойчивото развитие на горските екосистеми става главно направление в лесовъдската теория и практика. В научните разработки и публикации е посочено, че при създаването на нови гори трябва да се използват местните, автохтонни дървесни видове и произходи.

Иглолистните горскодървесни видове да не се използват за залесяване извън ареала на тяхното естествено разпространение. Така устойчивостта, а не продуктивността, се полага в основата на предлаганите и прилаганите методи за отглеждане и създаване на нови гори. През този, трети период, се появяват и някои негативни явления в растежа, строежа и устойчивото развитие на културите от долния горскорастителен пояс – масовото нападение от корояди и други вредители, съхненето и преждевременното приключване на цикъла на развитието.

За ограничаване и предотвратяване на тези негативни тенденции през 2016 г. на колектив от научни работници, начело с доц. Гр. Попов, е възложено проучване. По-важните изводи от него са няколко. Надморската височина се определя за решаващ екологичен фактор, от който зависи състоянието и преуспяването на културите. Естественият ареал на разпространение на боровете е 800 м н.в., а на смърча – 1 100 м н.в., така при 300 м н.в. масовото разпадане на културите е до 30-годишна възраст, а при 700-800 м – до 60 години. Затова се отчита, че иглолистните не бива да се използват за залесяване извън техния естествен ареал на разпространение.

Като основен лимитиращ фактор се посочва пределната въздушна и почвена влажност, както и лесовъдските грешки при създаването на културите – подготовка на почвата, гъстота на залесяване и несистемно отглеждане. Изводът е, че смяната (трансформацията) на иглолистните видове в този пояс с широколистни е обективен необратим процес, като се предлага неговото целесъобразно направляване и регулиране. 

Авторите на проучването допускат залесяване с иглолистни дървесни видове в долния горскорастителен пояс само на незалесени площи с противоерозионни цели и при създаване на горскопромишлени култури. Икономическата оценка показва, че залесяванията са рентабилни на най-добрите месторастения. Потвърждават се нашите проучвания, според които капитализираните инвестиции за залесяване през периода 1951-1990 г. са олихвявани с 1.78 % годишно (Въчовски, 2009, 2015).