Фондация "АЗГАРД" награди участниците в конкурса за слънчеви фолклорни руни

23/6/2016

В Младежки дом Силистра бе проведено награждаването в тагодишния седми по ред международен конкурс „Слънчевите руни в българските носии и тъкани“, дело на Фондация „АЗГАРД“ с председател етнографа Росен Чолаков.

„Конкурсът се провежда в пет категории и в него участваха ученици от 6 до 18 г. от България, както и от български училища в Испания, САЩ и Украйна, до които специален поздравителен адрес отправиха задочно министърът на образованието Миглена Кунева и областният управител Стоян Бонев“, обяви в началото на ритуала Йонка Господинова от името на организаторите.

Присъстващите бяха поздравени лично от началника на РИО д-р Габриела Миткова, от заместник председателя на Общински съвет Силистра Константин Стоилов, от ръководителя на ОДК Маргарита Любомирова, от директора на библиотеката Даниела Недялкова и от РЕКИЦ – ст. експерт Мария Неделчева, които раздадоха наградите на отличените – общо над 30 участници различните категории.  

За да си получат наградите бяха дошли призьори или техни наставници от Велинград, Варна и Русе. Наградени има още от Попово, Карнобат и други български градове, като най-далечният бе Бостън в САЩ.

Камерни състави от Ансамбъл за народни песни и танци „Силистра“ при НЧ „Доростол“ и при Ансамбъл „Гребенци“ – ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ Силистра, поздравиха участниците в тържеството.

Конкурсът, който е единствен по рода си в Североизточна България, бе проведен с институционалното партньорство на Областна администрация Силистра, Общински съвет Силистра, община Силистра, РИО на МОН, ОДК, НЧ „Доростол“, РЕКИЦ ЧИТАЛИЩА, РБ „Партений Павлович“, както и със спомоществователството на бизнесмена Александър Сабанов.

Народната носия показва Народната носия показва многоликата физиономия на българския род

От Петровден ден насам служителите в Етнографски музей Силистра извършват едно познато за тях мероприятие – т.нар. напичане на тъканите, които са повече от половината от близо 6 000 инвентарни единици. За броени дни близкото пространство се изпълва с красота, съхранена за поколенията. 

Това време е една възможност човек да проследи по простира историята на българския народ, неговата философия и най-вече – белезите, по които се познава откъде произхожда, какъв път е извървял през вековете, какви белези и кодове е заимствал от народите, с които е общувал, за да оформи многоликата си физиономия. Нейният истински лицеизраз все още може да се види на най-големите събори – току отминалия Роженски събор, но предстои да бъде обект на наблюдение и на предстоящия в Копривщица.

Силистренецът Йордан Касабов, който е д-р по етнография, и автор на няколко книги, също бе сред хората, спрели се да погледнат с възхита и вещо око на изнесените на припек тъкани – носии, възглавници, черги, покривки и др. произведения на изкуството, някога част от бита на българите от старото време. В накъсания му като картечна научна канонада разказ човек може да научи много и прелюбопитни неща, за да ги подреди в пъзел, който да съхрани в съзнанието си.

…. В носиите на българите се срещат знаци, каквито има във Волжка България и по каните от златното съкровище, намерено в Банат при Над Сент Миклош. Това е българската мандала(б.а.-термин законцентрична диаграма с духовно или ритуално значение в източните религии), за съжаление не особено позната на нашата аудитория, но предстои да бъде показана в едно издание, което се подготвя с богат автентичен материал. Това е нашият белег, показващ древен български елемент, какъвто има върху тъканите възглавници и престилките.

Белезите са повод за извода: българското „море“ е било по-голямо от славянското. (Цветята по тъканите при българите обаче са от славянски произход). Подобни има в Украйна и при викингите, малка част в Унгария и Румъния. Интересно е, че го има в Южна Америка при инките – значи става дума за разклонения, станали преди хиляди години.  Иначе древният ни код показва, че идваме от Месопотамия.

…Шевичените ризи са за обличане при тържествени случаи. Те се правят предимно по бордюра на женските ризи. При мъжете това се нарежда по-рядко, най-вече, когато ризата е за сватба. Характерни са за добруджанския край, но не и когато има бродирани карамфили, например. Обикновено са тъкани на стан. Типът „войнишка яка“ е шиковски патент и също от с. Равна, Провадийско.  

На жената, която ще се задомява, й правят два вида ризи: едната е „отворена“, другата е без огърлие и се пази за погребението. На мъжа за тези „случаи“ също се подготвят ризи. Геометричните фигури са характерни за ризите, каквито винаги са се носели. При жените – веднъж тип „две трети“, за да не се вижда из под фустата; и до глезените (и в двата момента – зимен и летен варианти). Бялата риза, вкл. и при мъжете, показва полянския произход на българите (етнографска група българи, обитаващи между Стара планина и река Дунав – вкл. до Силистра).

…„Добруджанци“ е новосформирана етнографска група, примерно след руско-турската война 1828-1829 г. Фактически област Добруджа попада в една голяма етнографска група, известна като полянци. Части от нея са „шиковци“, „гребенци“, „капанци“, „хърцои“ и др. Характерното в миналото за тях е, че са принадлежали към т.нар. белодрешни. Впоследствие за две столетия, тъй като в Добруджа идват много групи от Тракия, Загоре, Балкана (Котел, Сливен, Ямбол), Родопите и др., тя се превръща в характеродрешен тип, чийто най-опознавателен белег е престилката.

Примери за характерни особености: алфатарската носия с ромбовидните очертание по нея е по модел от Котелско-сливенския край. Шиковската престилка е с кант бордюр с геометрични знаци, което е доказателство за това, че сме българи. Славянският привкус се получава по дрехите отново благодарение на цветята. Бесарабия, Малорусия, Тулча – това са част от маршрутите, през които българите са се движели през вековете. При населението от Нова Черна, което идва от село Черна край Тулча, забрадките са  жълти. В селата Секулово, Прохлада и Грънчарово престилките са с квадратни елементи, което също е старинен български елемент.

На практика при нас в Добруджа е събрана  всичко от българската нация, което може да се намери навсякъде в страната. Например, ако наредим един до друг т.нар. опаси, важен мъжки атрибут в носията, всеки от тях издава от кой регион идва. По-тъмният опас е свързан с огагаузяването, т.е. с родеенето с гагаузите –  българи, приели турското наречие. Опасите на квадрати и шарки са шиковски по произход. При гребенци са с леко осиняване.

При полянците в носията отпред има престилка и една риза – и това е. После става модерна двупрестилчената носия с фустанела – заемка от Бесарабия. Други заемки в добруджанската група има при мелодиката в музиката – сглобката е  влияние на хармониум от музикалния инструмент баян, също привнесен от Бесарабия, триструнна гъдулка, кавал и гайда.

…В началото на 20-и век настъпват много промени в носиите, вкл. т.нар. иновации, но характерната премяна на добруджанци е сглобка от всички етногрупи, за които вече стана дума. Още за добруджанската носия – много е пъстра и характерна. Важни са и забражданията: шиковката има отдолу на главата си т.нар. фесче (шапка), върху което се слага венец, а върху венеца са нанизите („майчин дар“), с които тя разполага, докато е жива. Дарът жълтици от годежа е също нейно изключително доживотно право. Може да се каже, че т.нар. вещно право е застъпено в женската носи и конкретно в забраждането, вкл. при омъжените и неомъжените жени.

При шиковката имаме аристократично забраждане с месал – тъкана бяла кърпа, използвана и за трапезата. Пуска се отзад като висящ край, завършващ с характерен геометричен белег, подчертаващ българския произход. Рязаният сукман е само за младоженката, на която се слага колан с плочки (чапразите тук не са познати). След омъжването си шиковката си реже косата, оставяйки чифт плитки (преди броят им е бил от 3 до 5). Семейната жена в тази етногрупа получава и колан, показващ, че вече не е мома.

…В Главан има едно булчинско забраждане с шапка и особени накити(нанизи) с мъниста и пайети, носена до една година след задомяването. В Старо село има интересно хърцойско забраждане: правят се характерни рогца пред първата забрадка, сигнал е за ергените да не закачат жената, пременила се по този начин. Това рогато забраждане се носи до раждането на първото дете. Има и качулато забраждане при гребенците, приличащо леко на клюн  (подобно оригинално съчетаниe д-р Касабов е намирал в Гарван, но само на снимка. 

Самата гребенска носия с петел („червена скуфя“) съществува единствено по спомени. В украинското село Олшанка, където от 240 години живеят потомци на алфатарци, има също снимки, на които жените освен с гребена са със специални шапки, тип боне/барета, с извивки и украси. Приличат си с подобни на капанските в Садина, Разградско, както и с тези на шопски преселници в района на Омуртаг. 

…Петелът като символ има древен ирански произход, но е част от християнската традиция, поради което тя е позната още като „петльова религия“ (б.а.-когато Петър се отказва от Христос – петлите пропели три пъти).