Елиф Шафак и суфизмът – друг поглед към исляма

• Свят

1

http://www.lifebites.bg/

Дервишите - мюсюлманите, които са контрапункт на религиозните фанатици са преследвани, измъчвани и убивани от главорезите от Ислямска държава. Сякаш не вярват в същия бог...

Неотдавна любопитството ми ме отведе към Елиф Шафак и нейната „Любов“. В тази книга тя отправя поглед към философията на суфизма, за който ще ви разкажем малко повече днес в Lifebites.bg. В книгата си Елиф Шафак разкрива една друга гледна точка за исляма – като мисъл и учение за любовта. Неочаквано, особено в контекста на войната, която се води днес, нали? И някак доста близко до християнската ценностна система, не мислите ли?

Суфизмът е много интересно явление. Възниква в края на 7 век, едва около стотина години след появата на исляма. Суфитите, наричани още дервиши, са своего рода аскети, които проповядват обръщане към духовността. Учат на смирение, прекланят се пред природата, опират се на мистиката. Не отричат никоя религия, приемат всяко общество. На фона на все по-светската власт на новите ислямски владетели, суфитите се опитват да покажат на хората прекия път към Бога – без посредничество на духовници.

Нищо чудно, че си навличат гнева на ортодоксалните имами

Дервишът Шамс от Тебриз е главният герой в “Любов”

Суфизмът бил изключително популярен близо 1000 години – между 8 и 18 век. За съжаление, като всяко мистично учение, пък и особено заради аскетичния си характер, не могъл да се наложи над другите разбирания и тълкувания на исляма. И днес има множество последователи, но те не са така популярни в съвременното общество, както за жалост техният контрапункт – религиозният фанатизъм, който продължава да привлича привърженици.

Нещо повече – суфизмът е изключително недолюбван от екстремистите. По време на режима на талибаните в Афганистан, например, множество суфисти са съдени и екзекутирани. Учението им е обявено за еретично. Както сами се досещате, главорезите от Ислямска държава имат подобно отношение към мистиците – преследват ги, измъчват ги, убиват ги. Сякаш не вярват в същия бог. Но какво говоря – тук Бог няма никакво значение…

Но понеже безотказно вярвам, че доброто винаги побеждава злото, искрено се надявам в тези трудни времена това учение да получи по-голяма популярност сред последователите на исляма. Защото този начин на мислене силно ще ги разграничи от онзи другия, който сее смърт.

По-долу ви давам като повод за размисъл няколко цитата от „Любов“ на Елиф Шафак. Турската авторка представя тези думи като мисли на прочутия суфист Шамс от Тебриз, живял в периода 1185-1248 г. Дали пък тези думи не показват онова, за което говори Хънтингтън – че между исляма и християнството има твърде много сходства? И дали освен обяснение, тези сходства не могат все пак да дадат отговор и решение?

– “Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински.”

– “Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да се разбере с мълчание.”

– “По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си „Аз“ и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.”

– “Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал е по-добро от нещата, които ще дойдат?”

– “Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина.”

– “Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.”

– “Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.”

– “В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен.”

– “Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме права в адския огън.”

– “Живот без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна. Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя е просто това, което е.”

– “Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата.”

Ка