ЕДНО ДЪЛГО ПЪТУВАНЕ
Връщам се отново в България, за да наобиколя маминия двор, да се олюлея в силната й прегръдка, толкова е трепетно да се сгушиш в скута на онази, която те е дарила с вечността на този хубав и грешен свят...Кратки мигове, но изпълнени с онази непосилна близост, в която и пролятата сълза, сълза от щастие, ще е простена. Да седна под лозницата...Да се помилва в нозете ми котката, натежала като бременна, то ще запомни ръцете на мама, грижовните, както аз ги помня и целувам. Насън и наяве...Да мина по площада на нашата Силистра, да срещна случайно или не, най-обичните си приятели, защото Бог е добър събирач. И да пием някъде по една чаша вино, за онези свидни същества, които не са между нас, но звездичката им ще ни грее вечно...И да си тръгна, натежал от обич, но оставил пътеки на обич, по които винаги ще се връщам. Но и винаги ще съм очакван...
Няма коментари:
Публикуване на коментар