10 мин. ·
Силистренският Драматично-куклен театър изигра тази вечер в Генерал Тошево комедията на Недялко Йорданов "В старо село накрай света". И тъй като бях очевидец на няколко неща, които ме накараха сериозно да се замисля и още по-сериозно да пробвам и да направя аналог, някакъв аналог, реших да ги споделя тук, във Фейсбук.
Разбира се, пропускам факта, че читалището в Генерал Тошево е ремонтирано още преди 3-4 години и сега има абсолютен европейски вид, конкуриращ съвременни просионални театри.
Обаче билетите на силистренския театър бяха почти изкупени, а за зрителите, които започнаха да идват много преди обявения начален час, предстоящото представление беше и те го възприемаха като едно много важно събитие в своя живот.
Освен това.
Кметът на Генерал Тошево, неговите заместници, както и председателят на тамошния Общински съвет се наредиха чинно на опашка и също си купиха билети. Успях да се запозная с градоначалника, разговорихме се и изведнъж той ми каза: "Че ако аз не си купя билет и не гледам театрално представление - без значение дали на гостуващ театър или на самодейната трупа на Генерал Тошево, как хората ще го направят? Даже закъснях, трябваше първи да си купя билет". /Цитирам приблизително, не дословно/.
Освен това.
Няколко души - очевидно доста богати бизнесмени, тъй като паркираха скъпи коли, а и личеше, че са, както е клишето, финансово независими, също си купиха билети. В последния момент. Дори попитаха притеснено касиерката дали има още свободни места.
Да добавя, че пълният театрален салон реагираше изключително адекватно, а на финала изкараха няколко пъти артистите на бис, подариха им цветя и тъй нататък. А пък артистите от силистренския театър бяха във вихъра си, бяха като лъвове на сцената.
Сигурно ще ми кажете, че това са наивни и наивно споделени чувства? Може би, но по-вероятно е, че не са.
Защото пробвах да направя някакъв аналог.
Някакъв глупав аналог.
И не успях...
10 мин. ·
Силистренският Драматично-куклен театър изигра тази вечер в Генерал Тошево комедията на Недялко Йорданов "В старо село накрай света". И тъй като бях очевидец на няколко неща, които ме накараха сериозно да се замисля и още по-сериозно да пробвам и да направя аналог, някакъв аналог, реших да ги споделя тук, във Фейсбук.
Разбира се, пропускам факта, че читалището в Генерал Тошево е ремонтирано още преди 3-4 години и сега има абсолютен европейски вид, конкуриращ съвременни просионални театри.
Обаче билетите на силистренския театър бяха почти изкупени, а за зрителите, които започнаха да идват много преди обявения начален час, предстоящото представление беше и те го възприемаха като едно много важно събитие в своя живот.
Освен това.
Кметът на Генерал Тошево, неговите заместници, както и председателят на тамошния Общински съвет се наредиха чинно на опашка и също си купиха билети. Успях да се запозная с градоначалника, разговорихме се и изведнъж той ми каза: "Че ако аз не си купя билет и не гледам театрално представление - без значение дали на гостуващ театър или на самодейната трупа на Генерал Тошево, как хората ще го направят? Даже закъснях, трябваше първи да си купя билет". /Цитирам приблизително, не дословно/.
Освен това.
Няколко души - очевидно доста богати бизнесмени, тъй като паркираха скъпи коли, а и личеше, че са, както е клишето, финансово независими, също си купиха билети. В последния момент. Дори попитаха притеснено касиерката дали има още свободни места.
Да добавя, че пълният театрален салон реагираше изключително адекватно, а на финала изкараха няколко пъти артистите на бис, подариха им цветя и тъй нататък. А пък артистите от силистренския театър бяха във вихъра си, бяха като лъвове на сцената.
Сигурно ще ми кажете, че това са наивни и наивно споделени чувства? Може би, но по-вероятно е, че не са.
Защото пробвах да направя някакъв аналог.
Някакъв глупав аналог.
И не успях...
Няма коментари:
Публикуване на коментар