Историята е прозорец към бъдещето, а архитектурата - доказателството за нашия просперитет или неговата липса

         Напоследък често се връщам в родния си град. Именно тук са събрани най - съкровените ми и чисти детски спомени.Силистра е спокоен,тих, подходящ за живеене и създаване на семейство град. Днес, като бъдещ архитект, не мога да не изразя радостта си от обновяването на централния градски площад и Дунавската градина. Именно това са местата, които ежедневно радват, разведряват, събират и "приютяват" силистренци, както и посрещат гостите на града. Те са най- значими и трябва да бъдат надграждани и поддържани, това е в наш интерес и наше задължение.

        Аз с удоволствие и радостно чувство се разходих из обновена Силистра. Стана ми много приятно, че централният градски площад е разширен. Така се отваря повече свободно пространство за всякакви обществени дейности и сцената е разположена така, че да могат повече хора да бъдат част от събитията. По този начин се откриват и най-значимите обществени сгради, а именно - общината, театърът и Художествената галерия - един от най-забележителните представители на късния сецесион.

      Като градоустройствено решение добър подход е насочването на ходовата линия на пешеходците към най-значимото зелено пространство в Силистра - Дунавската градина. Това е най-старият обществен дунавски парк в България. Тук важни са не само защитените дървесни видове, но и археологическите паметници, които датират от близо двадесет века. Тук, на брега на реката, е била разположена някога крепостта Дуросторум, неизменна част от дълголетната история на нашия древен, български град.

       Именно този лъч - от централния градски площад към парка, представлява най-важното обществено, пешеходно пространство. Реновацията на западната част на градската градина беше наложителна. Тази доскоро "забранена за разходки през нощта" част, днес е отново отворена за гражданите, за развлечения и срещи с приятели, дори и в тъмната част на денонощието. Осветителните тела, с новите си декоративни елементи, обединяват площадното пространство с парка, така се създава усещането за единство на градската обществена площ. Осветеният пък парапет допринася за светското, романтично въздействие на великия Дунав.

      Много се зарадвах като видях малки деца, играещи си на новите детски площадки, изградени по съвременен начин, с подходящи настилки и уреди. Проектантите са се погрижили за родителите и за младите, като са разположили красиви дървени беседки. Плътната бетонна настилка на алейната мрежа позволява достъп на инвалиди и майки с колички до почти всяко кътче на парка. Дано само влажният климат не изиграе лоша шега на бетона, който е основният градивен материал, но това само времето ще покаже.

     Продължена е идеята за формирането на кръгови пространства с водна площ по средата. Водата винаги е била от изключителна важност за формирането на парковете. Тя успокоява и балансира. Наличието на водни огледала е "добре дошло" в изграждането на зона за отдих. В нашия случай ние имаме невероятното предимство - реката, която минава по цялото продължение на градината. В този ред на мисли фонтаните може би са по-скоро с цел да сформират и обособят дадено пространство.

     Друг архитектурен елемент, който ми направи впечатление, са новопоставените бетонови колони  на всеки един от входовете към новата част от парка. Тяхната задача е да маркират главните подходи към парка и може би да осъществят връзка с историческото минало на града. За съжаление, чисто контекстуално бетонът, като материал, не отговаря на смисъла, заложен в тази препратка към древноримския символ. Останалите материали, приложени в цялостното формиране на алейната мрежа и вторичните площади, както и на парковото обзавеждане - пейки и беседки, са разнообразни, с меки, топли цветове.

      Един от най-удовлетворяващите за мен обекти е спортната зона - идеален начин за отдих, място където хората да се грижат за здравето си и се забавляват. Уредите са съвременни, подходящи както за млади, така и за стари. Много е мило да видиш място, където възрастни и млади обменят опит и идеи, осъществяват социални контакти. Още по-мило е да видиш, че там, където си роден, се случва нещо ново и градивно.

       Архитектурата, било то като археологически останки или като ландшафт, е материален израз и отражение на историческото минало. Тя трябва да бъде съхранявана, коректно възстановявана и адаптирана към съвременната среда. Днес ставаме свидетели на много бутафони превъплъщения из цяла България и се раздвам,че в Дунавската градина следите от миналото са запазени. Историята е прозорец към бъдещето, а архитектурата - доказателството за нашия просперитет или неговата липса. Ние сме тези, които трябва да съхраняваме, но и да създаваме тази история.

Лора Е. Къневска - студент V курс архитектура

Община Силистра: С благодарност към колегите от АРТ - Силистра за предоставения материал