ТРИФОН ЗАРЕЗАН. Традиции и обичаи в Силистренско.

      Празникът „Трифон Зарезан” е посветен на Свети мъченик и лечител Трифон, роден ок. 225 г. във фригийското село Комсада, Мала Азия. В българския народен календар той е покровител на лозята, виното и вегитацията. Иконописците го изобразяват с лозарски косер в ръка. Обичаите и обредине на празника са насочени към осигуряване на богата реколна от лозята, хубави вина, за здраве и живот на хора и добитък и за общо благоденствие. С Трифон Зарезан са свързани гаданията за времето през годината. В Силистренския край се наблюдават три основни типа обичаи: зарязване на лозата, празнична трапеза и избиране Цар на лозята. В празника, по традиция, участват предимно женени мъже, които са вече стопани на дом, имат жена и деца.

      ОБРЕДНАТА ТРАПЕЗА: Рано сутринта домакинята опича пита без квас, припърлена на жарта на огнището. Питата е украсена с кръст, обиколен с венец /кръг/, направени с вилица или само надупчени. Някъде питата е кравай с богата украса – чепка грозде, лозови листа с клонки /Нова Черна/ или се измесва с мляко, като козунак /Грънчарово/. В повечето села от нашия край се опича само топъл хляб. Домакинята също опича кокошка, месо и прави баница. В бъклицата налива вино, а в плоската /вид манерка/ – ракия. Всичко това тя слага в месал /вълнена торба/ , която мъжът взима, преди да тръгне за лозята.

       ЗАРЯЗВАНЕ: Мъжете се събират, празнично облечени, в групи по 5-6 – със съседи по лозя или с приятели и роднини. В групата има музиканти – гайдар или гъдулар. Когато селата са малки, всички мъже се събират в „тайфа” /група/, като в Гарван, Ценович и др. В някои села, преди лозята, мъжете се събират в църквата /Нова Черна, Старо село/, а попът свети „трифунска вода”. Към лозята мъжете отиват шумно, с много песни.

      С ритуалното зарязване, се открива началото на лозарската стопанска година. Всеки стопанин зарязва сам лозето си, а после мъжете се събират на обща трапеза в лозето на най-добрия стопанин /Сребърна, Бабук, Алфатар, Белица, Главиница, Ламбриново и др./. В села като Подлес, Срацимир и др., всички мъже поред обикалят лозята на всеки. И тук стопанинът сам зарязва лозето си, но другите стопани стоят около него и пеят, свирят и благославят за богата реколта.

     Преди да зареже стопанинът избира едър чукан, обръща се на изток към изгрева на слънцето, сваля си калпака /шапката/ и се прекръства три пъти. После полива чукана с вино като прави кръгови движения отляво надясно и зарязва. Отрязва три пръчки и благославя за здраве и берекет. Почти навсякъде се разиграва следния диалог – един от лозарите пита високо стопанина: „Трифоне, къде си?”, а той отговаря: „Под лозата съм, едва се виждам от грозде!” „Догодина хич да не се виждаш!” – казва първият. В Гарван, стопанинът нарича: „Ей, грозде, грозде, Червено грозде, Ей, вино, вино, Червено вино, Кой ще те пие?” Останалите лозари отговарят: „Ний ша та пием!”

      След благословите, стопанинът отпива от виното, от първите две пръчки си прави венец, който слага на калпака си, а третата слага в бъклицата с виното /Сребърна, Белица, Гарван/.

     Като зарежат, мъжете кладат огън и правят обща трапеза , музикантите свирят, а всички ядат, пият и се веселят, играят хора до късно следобяд. В някои от селата, на общата трапеза избират Цар на лозята – най-работливият лозар инай-добрият винар. Късно вечерта, когато се приберат в селото, празникът продължава в селската кръчма, а так, където е избран Цар на лозето, отиват на гости при него, за да им раждат лозята така, както неговото. След това обикалят всички стопани от групата, за да благославят и да се почерпят. Надвечер цялото село се събира на площада и празникът става общ.

     Така, най-общо протича празникът в Силистренския край. И нека Свети Трифон да благослови силистренските стопани: „Нека да е здраве, нека да е берекет! Да няма прибиране гроздето, да няма изпиване виното!”

  

По материали на Донка Съботинова, дългогодишен етнограф, автор на няколко книги

от фонда на отдел „Краезнание” при РБ "Партений Павлови" - Силистра