Преди век-два Силистра се съизмерва с Пловдив, Одрин, Солун и Браила

През ХVІІІ-ХІХ в., Силистра е голям град, равен с такива като Пловдив, Одрин, Солун и Браила, а крепостта му е част от укрепения военен четириъгълник на турската империя: Русчук /Русе/-Силистра-Варна-Шумен, научаваме от фактограската справка, публикувана на страницата на Регионална библиотека "Партений Павлович" - Силистра (http://libsilistra.bg)

През 1733 г., Силистра е първият град, до който достигат руските войски, а през 1774 е сключен Кючук-Кайнарджанският мирен договор. През 1810 г. Русия отново завзема Силистра. През 1829 г. крепостта е обсадена и превзета от руски войски. Комендант и пръв кмет на града става кап. Георги Мамарчев – български офицер на руска служба. 

През 1831г. руският пътешественик Юрий Венелин пише за града: „Силистра може да се нарече повече крепост, отколкото град. Премахнат ли се укрепленията, ще остане едно малко местенце.” Заради зачестилите войни, турците предприели голямо строителство и разположили редути и фортове на хълмовете около града – Тахиртабия, Мустафа, кючук, Орду, Гиландю, Джермен, Хане и най-голямата сред тях – Меджиди табия, а събитието било толкова значимо, че било изобразено на една турска монета. През 1854 г. по време на Кримската война руската войска, сред която е и офицерът Лев Николаевич Толстой - бъдещ патриарх на руската класическа литература, отново обсажда крепостта.

Самият Фридрих Енгелс - той пък съосновоположник на теорията за комунизма, анализира обсадните действия в статия за „Ню Йорк дейли трибюн”: „Ако владее Добруджа и Силистра, Русия ще господства над Дунав. Противник, който ще превъзхожда русите поне два пъти, не би могъл да премине през реката и нито един пункт нагоре по течението. Завземането на Силистра би било равнозначно на победа, а един неуспех при Силистра – почти поражение в кампанията. Силистра е преминала през по-големи превратности на съдбата от която и да било друга крепост”. 

За силистренската крепост са се сражавали големи пълководци като Суворов, Кутузов, Дибич, Забакански, Румянцев, Каменски и Багратион, защото градът е важно стратегическо място на Балканския полуостров. Малко известен, но интересен факт е, че в Освободителната руско-турска война през 1877-1878 г. военните действия започват не от Силистра, както е било в предишните руско-турски войни, а от Свищов. 

Интересни данни за броя и състоянието на турските войски от това време, намираме в писмото на силистренския учител и революционер Атанас Чернев, който на 12 и на 18 април 1877 г. пише на Григор Начович: „В момента в Тутракан има 1 500 души войска, направени са табии (укрепления), но липсват топове. В Силистра има 20 батальона, т.е. 16 000 души войска с 40 топа „Круп”, но войниците са голи и боси; хранят ги с просен и малаен хляб, мрат по 30-40 души на ден…Турската армия е гола и бедна, в последна мизерия, а по селата има твърде малко войници.” Научил също, че поне 800 души са избягали, изплашени от руската войска. 

В навечерието на войната  в Силистра имало гарнизон от 29 батальона пехота, 7 батареи и 3 роти, с над 7 000 редовна турска войска, 6 000 башибозук и голямо количество оръдия и боеприпаси. Турците разполагали  с 5 бойни парахода и с няколко по-малки плавателни съда, с които можели да прехвърлят бързо до 2 000 души войска на румънския бряг. Заради това руското командване се притеснявало, че ако предприеме военни действия навътре в четириъгълника, турците може да нахлуят откъм Дунава. 

Ген. Аполон Ернестович Цимерман пише до военния министър: „В състояние ли е един ХІV-и корпус да върви напред,  за да си осигури тил, да се охранява откъм Силистра и откъм страната на морето и да проникне дълбоко в четириъгълника?” Като вижда нерешителността на руските войски да нахлуят в четириъгълника, турското командване решава да предприеме военни действия на север от Дунав – разположили батарея на острова срещу града и замислили да започнат строеж на мост през август, по който да премине очакваният египетски корпус. Впоследствие разглобили моста и махнали съдовете, но започнали да копаят окопи срещу руския секретен пост. 

Кап. Еремеев докладвал на руското командване: „Ако турците заемат отсрещния бряг, значително обезпечават града и фронтовете от бомбардировка. Затрудняват обсадата откъм тази страна. Получават възможност за надмощие срещу Кълъраш или пък за унищожаването на руските запаси чрез пожари или бомбандировки. Като знаят, че тилът на русите при такова нападение е лошо осигурен, могат, след като съберат сили, което за тях е напълно възможно, да изпробват и да изнесат театъра на военните действия в Румъния, така че да действат върху руските съобщения. Изобщо, имайки такава силна крепост, каквато е Силистра, в тила и необсадена, работата става във висша степен рискована.” 

През ноември 1877 г. турците правят опит за десант на левия бряг на Дунав и въпреки неуспеха не се отказват да владеят гората на отсрещния бряг. Започват прехвърляне на войска от Силистра на островите срещу града. Неуспехите на другите фронтове обаче и най-вече на Русенския от тях объркали плановете на Висота порта (диванът - висшиятj законодателен, изпълнителен и съвещателен орган в ислямските страни) за по-решителни военни действия. На 10 декември пада Плевен, а на 12 декември турците били разгромени при Тръстеник. 

Тази победа дала надмощие на руските войски и станала причина за прелом на войната. След нея и след превземането на Одрин, на 25 януари ген. Цимерман настъпил към Добрич. Прикривайки се от страна на Силистра, той се насочил да прекъсне съобщенията между Варна, Шумен и Разград и да влезе във връзка с ген. Делинсхаузен в Бургаско. Междувременно турската армия търпяла поражение след поражение. Това станало причина да иска мир и на 19/31 януари в главната квартира на Действащата армия в Одрин е подписано примирието, според което турците трябва да оттеглят войските си от Ерзерум, Видин, Русе и Силистра. 

На 3 февруари в Силистра дошли представителите на руското командване полк. Шурупов (Щуруков) и кап. Краевски, за да уговорят условията за оттеглянето на турския гарнизон. На 5 и 6 февруари ген.-майор Андриянов провежда срещи с коменданта на Силистра Селями паша и пише в телеграма до Цимерман, че турците имали горещо желание колкото се може по-бързо да стигнат до Варна, като обещали, първата колона да тръгне още на 7 февруари. На 6 февруари руските части от отряда, изпратен да превземе Силистра, състоящ се от Втора бригада на ХІV-и армейски корпус и Първа донска казашка дивизия, се настаняват в с. Срацимир. 

На 7 февруари от осем часа сутринта започва изтеглянето на турските армейски части по суша и по р. Дунав. На 22 февуари/10 февруари по новия стил руският военен авангард навлиза в Силистра. Съгласно примирието турците се оттеглят през Западната порта (от болницата към Чаир махале, по пътя за Шумен покрай Калипетрово, където ги изпраща турското население), с въоръжението и хранителните припаси, които могат да вземат със себе си. Пехотата, кавалерията и леката полска артилерия се отправили през Карапелит за Варна, а по-голямата част от модерните оръдия били натоварени на корабите и потеглили към устието на Дунав, а оттам – за Цариград. 

В крепостта Силистра останали 94 тежки оръдия, от които 5 круповски, 71 мортири (артилерийско оръдие със ствол,по-малък от 15 калибър) и 45 руски оръдия от предишните войни, огромни количества боеприпаси, снаряжение и храни. На 10 февруари до обед и последният турски войник напуска Силистра, а по същото време руските войски навлизат в града под звуците на военна музика, предвождани от ген. Андриянов, и заемат разстоянието от Цариградската до Дунавската врата. Християнското население ги посреща, покачено по стените на крепостта. Два дни по-късно в града влиза Втора бригада на Първа казашка дивизия, предвождана от ген. Цимерман. За руски комендант е назначен ген. Андриянов. 

Из „Донесение до командира на ХІV-и армейски корпус: „Влизането в града беше много картинно. Полусотнята заптиета (примерно 50), изпратени да ни съпровождат, придаваше на челото на колоната ярък колорит. Валът и площадът бяха изпълнени от народ – хора, облечени празнично. При влизането в града турската пехотна стража взе "за почест%. Из града по чардаците се тълпяха жени, а улиците бяха пълни с християнско население. Турците мрачно ни гледаха около джамията. В конака ми бяха представени от губернатора почетните и управляващите лица в града. След обичайните приветствия и кафе аз проведох успокояващ разговор. Накрая командирът на донските казаци получи цветя, поднесени от българки. На победителите беше връчен ключът от крепостта Силистра”. 

След Освобождението Силистра е зачислена административно към Русчушката (Русенската) губерния, а за комендант на града е назначен полк. Наумов, командир на кащирския полк. Първи кмет на Силистра след освобождението става Димитър Енчев - от1878 до 1882 г.

 Десети февруари е паметна дата за силистренци – ден първи на така изстраданата и жадувана пет века свобода. Свобода, която трябва да пазим и тачим! Честит празник, силистренци! 

По матгериали на фондовете на отдел „Краезнание”  при РБ "Партений Павлович" - Силистра