На
4 септември т.г. Алфатар, най-малкият град в област Силистра, навършва 40
години навършва. Преди десет години общинарят, театралът и общественикът Симеон
Драганов от Алфатар си „призна“, че е сред хората, посветени в реализирането на
идеята „Алфатар – град“, за което са били необходими 15 години. На практика
обаче лелеяната мечта се е родила още през 50-те години на миналия век,
споделяна на тогавашни партийни и държавни форуми. През изминалите години
алфатарци е трябвало да доказват, че заслужават да се наредят сред малките, но
хубави и уредени градове. 
В рамките на програмата „40 години град
Алфатар“ е представянето едновременно на две книги на алфатареца Петър Кънев
чрез Марин Кадиев, председател на СНБП. Става дума за сборника „Трубадур на
вечността“, посветен на героите
и прототипите на Йордан Йовков, както още нови изследвания за Добруджа и Алфатар; и повестта „Българската изгора на Лев Толстой“. От нея става ясно, че през 1854 г. младият тогава
писател е бил офицер за свръзка на командващия артилерията при обсадата на
крепостта при Силистра в годините на Кримската война. Според легенда, позната в
три варианта, близки един до друг по сюжетите си, в едно голямо и заможно село –
вероятно Алфатар, той среща бляна на младостта си. Именно за релефно-интимната
връзка разказва алфатарският писател в своята най-нова творба. Впрочем,
наречена със странното име Ванда. По ирония на съдбата 50 години по-късно, през
1903 г. точно от род, наричан Вандин, край чешмата в центъра
на Алфатар Пеню Шайката грабва най-личната мома на селото Мома и тази любовно-битова
история става основна сюжетна ления в драмата „Боряна” на Йордан Йовков,
наричан „певецът на Добруджа“.
През
последните години за Алфатар има различни издания – академични, популярни и с
туристическа цел. Община Алфатар издание „История на Алфатар“ преди 20 години с
материали на Г. Атанасов, Р. Липчев, М. Хинева, К. Дончев и М. Маринов. Преди
това за десетгодишнината на града има
издание тип брошура „Град Алфатар“, в която става ясно, че „Алфатар е
новата красота на Добруджа, на тая претворена шир…“, както е написал анонимен
автор в изданието, дело на Центъра за пропаганда, информация и печат при
Комитета за култура в Народна Република България. Под авторството на ст.н.с.
д-р Георги Атанасов е историческият албум пътеводител по проекта „Легитимиране
на културно-историческото наследство на област Силистра“, спечелен от
РИМ-Силистра по програма „Обществен форум „Истър“, финансиран от ШАРС, ФРМС, НФ
„Култура“ при МС, както и от общините Алфатар, Силистра и Тутракан. 
Дългогодишният
учител и краевед Михаил Гавазов е автор на краеведския очерк „Алфатар в
събития, спомени, документи“, който е най-новото издание, представящо материали
за малкия добруджански град. Преди това той издал и книгата си „Алфатарските
българи в Олшанка – минало, бит, съвремие“. През 1774 г. 400 алфатарски семейства
последват славния руски пълководец фелдмаршал граф Румянцев в Руската империя, за да се заселят край река
Синюха в днешните села Олшанка, Добра и Станковата в Кировоградска област в
Украйна.
Град
Алфатар е център на община със 7 населени места (Алеково, Чуковец, Цар Асен, Васил
Левски, Кутловица, Бистра),
от които 3 кметства и още толкова наместничества, разположена на територия от
248 кв. км. и население около 3 000 души. През общинския град преминават
основни пътища за Шумен и Варна, както и железопътна линия, свързваща област
Силистра с вътрешността на страната.
След
1960 година в продължение на години в Алфатар е изграждана поне една обществена
сграда. През 1965 г. в тогавашното село има изградени 44 кран-чешми, което
първа стъпка към водоснабдяване, заменило доставката но вода с котли от
кладенците. Кооперативното земеделско стопанство, народната кооперация,
цеховете на три силистренски предприятия, всички те създават работни места,
задържащи младите хора в населеното място.
На
ръководителите му предварително им е било ясно, че за да получат своеобразната
награда „град“, те трябва да постигнат положителни резултати в три важни
направления: икономика, строителство и благоустройство. Благодарение и на
самооблагането, влязло в сила със закон през 1957 г., част от тези обекти
стават факт. В това време, когато излиза указът на Държавния съвет на Република
България, Алфатар отдавна има своята великолепна църква „Св. Троица“, парка си,
граден преди близо 60 години, както и железопътна гара, навършваща 45 години.
Училището е на близо 170 г., а по 120 години броим на читалищното дело и на
първото земеделско движение.
Няма коментари:
Публикуване на коментар