http://interview.actualno.com/
През това лято България преживя невиждани от десетилетия наводнения, а природата продължава да не проявява много голяма благосклонност към Балканите – пороите както на наша територия, така и в съседните държави, стават ежедневие. Щетите от природните бедствия възлизат на милиони левове и България може да получи помощ от ЕС за преодоляването им. Какво се случва по този въпрос – каква е процедурата, колко пари можем да вземе, докъде е стигнала бюрократичната процедура и има ли забавяне - Actualno.com разговаря с българския евродепутат от квотата на БСП Момчил Неков. Г-н Неков е член на земеделската комисия на ЕП и постави въпроса за обезщетение на българските земеделски производители, които, според него, са в много затруднено положение и заради наводненията, и заради руското ембарго.
Доколкото си спомням, поправете ме, ако греша, по официални данни, съобщени от г-н Неков, щетите от наводненията досега са 265 млн. лева. Изрично подчертавам, че говоря за получени от него данни от общински и областни власти. Може ли да ни кажете кои точно общини и области са предали информацията на г-н Неков и дали не бъркам цифрата?
До момента съм получил 68 отговора от кметове и областни управители от всички краища на страната. Писах им по собствена инициатива с желанието да помогна информацията да бъде по-бързо систематизирана и обработена. Препратих информацията на вицепремиера и регионален министър г-жа Екатерина Захариева по компетентност с две писма от 6 август и от 5 септември. Повтарям, за да е ясно – това е информация, която получих от 10-има областни управители и кметове на 58 общини. Щетите по тяхна преценка възлизат приблизително на 235 млн. лв., но процесът е динамичен.
Както виждате, наводненията в нашата страна не спират, както не е спряла и моята кореспонденция с местните власти в засегнатите райони. Аз очаквам още информация, продължавам да получавам писма с оценки на претърпените щети и също ще ги предам към вече образуваната преписка в Министерството на регионалното развитие (МРР). Лошото е, че не получавам отговор от правителството какво то предприема и как тече неговата кореспонденция с ЕК.
На какъв принцип се кандидатства за обезщетения - регионален и/или национален? Може ли да са и двата и каква е разликата?
И двата начина са възможни. Изборът зависи от размера на загубите. При подаване на искане за компенсиране на щети от национален мащаб, трябва да се докажат загуби, възлизащи на 1,5% от БВП на България или около 232,5 млн. евро, докато при бедствията от регионален характер, мярката е 1% от икономическия продукт на региона. Прагът за Северозападния регион, който е най-бедният в ЕС, е 42 млн. евро, за Североизточният е 61,3 млн. евро.
С оглед възможността да се кандидатства и на регионален, и на национален принцип за европейско обезщетение, това не означава ли, че за едно и също нещо могат да се вземат два пъти пари? Когато се кандидатства за помощ на регионален принцип, кой подава документите - държавата в лицето на МРР или съответния регион т.е. общинска/областна структура?
Не, не може за едни и същи събития да се кандидатства и по двете процедури или да се дублират исканията. Трябва да се избере или националният, или регионалният подход. И в двата случая кореспондент на Европейската комисия и лице на иска е българското правителство.
Къде най-спешно трябват пари, за да се възстановят щети - има ли засегната инфраструктура, при която ремонтът не търпи никакво отлагане, защото касае националната сигурност?
Това е въпрос, по който компетентно е българското правителство. То трябва да прецени кое не търпи отлагане, къде може да се изчака. И понеже става дума за решение, което засяга практически всеки българин, независимо дали живее в засегнатите региони или не, аз бих приветствал създаването на обществени комитети, които да следят тези средства да отиват от една страна по предназначение, а от друга – да стигнат до максимален брой засегнати райони и обекти. И дори, ако е нужно, заедно с властите да преценяват, къде да се помогне най-спешно.
Искам да обърна внимание и на още един проблем, за който почти не се говори - оценката на щетите върху земеделските земи и реколтата. Доколкото имам информация, тя се извършва в момента от земеделското министерство, но темповете й трябва да се ускорят, така че да се вместим в сроковете. Практиката на Европейската комисия показва, че загубите на стопаните вдигат значително общия размер на щетите – тук става дума за замърсяване на земите и за загубата или повреждането на реколтата.
Вече казахте, че в края на годината ЕП и Европейския съвет ще гледат молбите за помощ. Каква точно е процедурата - трябва да има одобрение и от двете институции, за да получим обезщетения? Какво се случва, ако едната не одобри - ще се прави ли преговорна група между ЕП и Европейския съвет, за да се стигне до компромис или ако една от двете институции не е съгласна да ни се отпусне помощ, край с възможността да вземем европейски средства за възстановяване?
Процедурата е следната. Правителството отправя искане за помощ до Европейската комисия. Комисията проверява основателността на искането, отговаря ли то на критериите и прави предложение за размера на обезщетението. Предложението влиза в Европейския парламент и в Съвета, които трябва да го одобрят. След това Европейската комисия прави плащането. Ако предложението не бъде одобрено, не се прави плащане, но нямам информация да е отхвърляно предложение за помощ. Солидарността е един от основополагащите принципи на ЕС и страните членки могат да разчитат една на друга в случай на нужда.
Уточнихте изрично, че сте пратил запитвания до МРР, до МЗХ какво се прави за кандидатстване за помощ от ЕС и още няма отговор. Преди колко време са пратени запитванията и има ли някакъв законов срок за отговор от страна на държавата? Ако няма срок, какво можете да направите, за да изискате информацията за кандидатстването за обезщетения - ще я поискате по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) или чрез някакъв друг механизъм?
Евродепутатите, макар и пряко избрани, нямат предимства пред останалите граждани за получаването на информация от българското правителство. Все пак аз разчитам на добрата воля на правителството да направи публична информацията, която е от обществен интерес. Нямам никакво намерение да спирам да питам. Още повече, че и природата не е благосклонна към нас тази година. Виждате какво става – и в момента в една трета от държавата е обявен оранжев код за опасност от наводнения.
За мен е изключително важно представителите на институциите, от които зависи европейското подпомагане от фонд „Солидарност“, да обединим усилията си, за да могат нашите сънародници в пострадалите райони по-скоро да се върнат към нормалния си ритъм на живот. В този смисъл ще проявя настоятелност процесът по компенсиране на щетите от природните стихии да стане обществено достояние.
Интервю на Ивайло Ачев
Няма коментари:
Публикуване на коментар