Георги Сотиров
http://vestnikstroitel.bg/
През I век римски колонисти основават селището Трансмариска – важен военен пункт за отбраната на долнодунавската граница. През III век император Диоклетиан посещава града и го включва в мащабна строителна програма.
Тутракан възниква със създаването на българската държава през VII в. За значимостта на града съдим по ролята, която той е заемал по време на българско-маджарско-византийските войни през 894/895 г.
Селището е включено в плановете на българското националноосвободително движение. През 1867 г. оттук преминава четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски, а през 1876 г. и тази на Таньо Стоянов – Войводата. След Освобождението Тутракан се отличава като най-големия център на риболова по Долния Дунав. Същевременно градът е основен производител на речни съдове от Средна Европа до устието на реката. На пристанището спират руски и австрийски пътнически кораби. В началото на ХХ век тук има две книгоиздателства, където се печатат произведенията на наши и световноизвестни автори.
Възходящо е развитието до 1913 г., когато по силата на Букурещкия договор е сложен край на Междусъюзническата война. Тутракан преминава във владение на Румъния. Включването на България в Първата световна война срещу северната ни съседка води до освобождаване на заграбената територия. Епични боеве се водят при Тутракан, превърнат в непристъпна крепост. На 5 и 6 септември 1916 г. градът е освободен. Битката, наречена от народа „Тутраканска епопея”, е прелом в хода на войната, една от кулминациите на Добруджанския фронт. През 1917 г. започва изграждането на мемориален комплекс, в който почиват костите на 8-те хиляди загинали български, румънски и немски бойци. Първата световна война завършва с нова национална катастрофа за България. Добруджа отново преминава във владение на Румъния.
На 7 септември 1940 г. в Крайова е подписана спогодба между България и Румъния, прецедент в световната история, според която Южна Добруджа по мирен начин е върната в пределите на страната ни.
Беглият прочит на историята дава достатъчно основание на хората от този регион да се гордеят с миналото си. За днешния ден на Тутракан, за живота, бита, културата и традициите четете в интервюто с кмета д-р Стефанов.
Д-р Димитър Стефанов, кмет на общината: С проектите по оперативните програми работим за своето настояще с поглед в бъдещето
Д-р Стефанов, шансът на общината е нейната близост до три областни центъра и до Румъния…
Така е. Тутракан наистина е със стратегическо географско положение. Общинският център е само на 55 км от Русе, на 60 км от Силистра и на 70 км от Разград. При условие че има директна връзка с Румъния, столицата Букурещ е само на 45 км от града…
Шосетата към областните центрове са в добро състояние. Трябва да се знае, че през последните 18-20 години са правени доста опити за реализиране на идеята за построяването на фериботна връзка между нашия град и румънския Олтеница. Основната причина обектът да не стане е икономическа. В момента начинанието е нерентабилно. Много са тежки геоложките условия за строителство на прилежащата инфраструктура, а и икономическата обосновка – товари и пътници, не е ясна…
Все пак добросъседските отношения съществуват. Да се спрете на възможностите за разширяване на сътрудничеството между Тутракан и Олтеница и контактите между бизнесмените от двата града.
Наистина с Румъния поддържаме много добри контакти. Ползотворно се развиват отношенията в областта на културата и образованието. През периода 2011-2013 г. реализирахме проекта „Зеленото злато на Дунав” от програмата за трансгранично сътрудничество между двете страни. Партньори в това начинание бяха нашето читалище „Никола Вапцаров”, музеят на „Цивилизацията Гумелница” от Олтеница и областната администрация в Силистра. Най-важният резултат от проекта са многото нови партньорства между младите хора, между фолклорните състави, неправителствените организации, културни и учебни институции, които в бъдеще ще продължат и ще допринасят за опазването на природата на граничната река Дунав.
Сключени са договори за съвместно сътрудничество между училища от двете общини, както и между детската градина „Полет” в Тутракан и заведение №2 в Олтеница.
По покана на кмета на с. Кирнодж наша културна делегация посети красивото село и се запозна с възможностите му за туризъм. През миналата година пък бяха осъществени разменени гостувания на представители на местните власти от двете страни на Дунав, на бизнеса, образованието, културата и духовенството. Имахме съвместни участия в Международната дунавска седмица, присъствахме на традиционния Фестивал на мамалигата…
Има 14 населени места в общината и на всичките кметът трябва да помогне за благоустрояване на селищата. Районът е с богат туристически потенциал.
Да, и то най-вече на природни и културно-исторически забележителности, на добра инфраструктура, места за настаняване и хранене, възможности за спорт и свободно време на брега на голямата река.
Западно от града се намира защитената местност Калимок-Бръшлен, една от малкото останали влажни зони по поречието на реката, част от европейската мрежа „Дунавски паркове”, както и забележителният в орнитологичен план терен на „Стената”. На изток от града се намират защитените местности – Сая кулак до с. Дунавец и остров Пожарево. В околностите на града са разположени местностите Антимовско ханче и Стомната, развити като паркове за отдих. В близост до общинския център се намира широколистната гора Бобла, а в рамките на града – Боровата гора, които са любимо място за излети. В землището на с. Варненци има естествени пещери. През май тук растат диви божури. Река Дунав и островите освен за риболов могат да се използват и за разходка с канута, каяци и лодките „Тутраканка”…
Проектът „Тутракан – модерна дестинация на риболовен туризъм, интегриран с история, традиции и изкуство” е на стойност 489 618 лв. Той включва общински имоти, предназначени за обществен парк и алеи с площ над 35 дка. Инвестицията в тази територия е финален етап от благоустрояването на крайдунавския парк. Първият етап бе през 2008 г. със средства от предприсъединителните фондове по Програмата за трансгранично сътрудничество. По проекта ще се направи макет на туристическата атракция „Стара плаваща воденица“ чрез пресъздаване на автентичен образ на воденица, характерна за 40-те години на ХХ век, в мащаб 1:2.
Тутракан е малък град, но с богата история и съхранени традиции с възможност още за развитие и на исторически, културен, религиозен и фестивален туризъм.
Има какво да се разкаже и за това. В града ни има няколко културно-исторически обекта. Това са северната и южната крепостна стена на античния кастел „Трансмариска“ и Теодоровата къща, която е адаптирана за исторически музей. Тук е единственият в страната етнографски музей „Дунавски риболов и лодкостроене”, както и естествено обособилото се рибарско селище „Рибарска махала“. Много има какво да се каже за църквата „Свети Николай”, за алианското теке „Софта баба”, за много паметници на исторически личности, свързали живота си с Тутракан.
На територията на общината се намира мемориалният комплекс „Военна гробница – 1916 г.”, който е най-голямото гробище в България от войните за национално обединение. Интересни туристически обекти са и манастирът с изворна вода „Света Марина” до с. Сяново и алианското теке до с. Варненци. На територията на общината има регистрирани 150 археологически обекта.
В града се провеждат няколко традиционни фестивала – Международната дунавска седмица и свързаните с нея Празник на реката и „Огненият Дунав”, с разнообразни и атрактивни дейности – концерти, изложби, кулинарни и спортни конкурси и състезания. Международният фестивал на изкуствата „Речни ноти” е сцена за изява на млади изпълнители от България, Румъния, Украйна, Казахстан, Гърция и други. Известен е и Празникът на кайсията, който се организира съвместно с кооперация „Българска кайсия” – с изложение на плодовете, отглеждани в района, с конкурси за различни продукти от тях – сладко, сладкиши, ракия, с различни атракции за деца и възрастни. Много тачена е и Цветница. Тогава е празникът на художественото творчество, където се изявяват самодейните състави от читалищата в общината. Да не пропусна и Никулден – празника на рибарите. При честването му м. г. специален гост беше Негово Светейшество патриарх Неофит, който отслужи празничната света литургия.
Искам добре да се разбере, че превръщането на Тутракан в желана туристическа дестинация е един от основните приоритети в управлението и развитието на общината ни. В тази посока са и направените инвестиции, разработените и реализирани проекти. Един от тях е свързан с основния ремонт на Етнографския музей и рехабилитацията на крайдунавския парк с прилежащите паркови зони. Осигуреното финансиране е за над 1 524 000 лв.
Изцяло обновихме крайречната зона. Обособихме места за отдих, детска площадка, места с красиви панорами към реката. Ремонтът на Историческия музей извършихме с 39 999 лв. от „Красива България”, а за идеята „Трансмариска – древното начало на Тутракан“ финансирането беше на стойност 2 898 604 лв. по ОПРР. Този проект включва група от обекти на културно-историческото наследство в общината и свързаната с тях инфраструктура. Възстановява се участъкът от древната римска крепост „Трансмариска“. Изгражда се и художествено-архитектурната система „Звук и светлина” за художествено представяне на паметниците в Тутракан. В резултат от изпълнението на този проект се възстановяват 5 къщи в архитектурния резерват „Рибарска махала” и калдъръмената настилка.
Впрочем, както виждаме – всичко започва и свършва със строителството…
Така е. С него е свързана и реконструкцията на уличната мрежа, на тротоарите и рехабилитацията на зелени площи в града. Бюджетът тук е 1 583 772 лв. и е по ПРСР, мярка 322. Проектът предвижда ремонт на 13 улици в града с обща дължина над 4 км.
Различни строителни дейности са свързани и с благоустрояване на Крайдунавския парк – част I, етап II, чрез изграждане на панорамни стълби, довършване на алейна мрежа и обособяване на клуб на рибаря. Финансирането тук е над 488 000 лв.
Със строителния бизнес е свързана и реконструкцията на общинските пътища и рехабилитация на водопроводната мрежа на с. Белица. След финансиране за над 3 618 000 лв. по ПРСР, мярка 321, вече са подписани договори с изпълнителите на СМР и строителния надзор. Основно ще се реконструират отсечки от четвъртокласната пътна мрежа между селата Пожарево и Дунавец, Търновци и Антимово и Нова Черна и Сяново.
Извършени бяха и строително-ремонтни работи за преустройство и модернизиране на МБАЛ – Тутракан.
По проекта „Дом и подходящи грижи за всяко дете в Тутракан” ще изградим център за настаняване от семеен тип. Предвижда се нова постройка с РЗП 521,75 кв. м върху терен с площ 1282 кв. м. Ще създадем и център за социална рехабилитация и интеграция чрез реконструкция, обновяване и смяна на предназначението на съществуващ сграден фонд.
50-годишната водопроводна система…
Това е най-големият инфраструктурен проблем на общината. Истината е, че основните водопроводи са изградени преди повече от петдесет години и често аварират. Загубите на вода са големи. И не само това. Повредите по ВиК мрежата създават сериозни проблеми и по другата линейна инфраструктура. Не може да се предприеме сериозен ремонт на улица, ако не си решим въпроса с надеждността на водопровода.
Изключително тежък проблем в Тутракан е състоянието на канализацията. Масовото й изграждане е започнало в началото на шейсетте години на миналия век. По тогавашните нормативи тя е решена като смесен тип с тенденция паралелно да се изгради и дъждовна канализация. В настоящия момент при интензивни валежи проводимостта е недостатъчна и се наводняват някои жилищни квартали. Решението е ново проектиране и реконструкция на канализацията, съобразено със съвременните нормативи. Имаме внесен за одобрение в МОСВ работен проект за доизграждане и реконструкция на канализацията и идеен проект за изграждане на ГПСОВ. Необходимото финансиране е 19 960 312 лв.
Поддържате ли контакти с областното представителство на Камарата на строителите в България в Силистра?
Комуникацията ни с нашите строители е добра. Всяка година областното представителство на КСБ инициира срещи с общините. Строителните обекти са с такъв обем, че могат да се изпълнят от наши фирми. Изборът на изпълнител винаги е съобразен със ЗОП.
Зимата доста осезаемо напомни за себе си в цялата Североизточна България.
Вярно. Затова и зимното поддържане на общинската пътна мрежа и улиците в населените места сега е един от основните приоритети на администрацията. Проблеми със сключването на договори за тази дейност нямаме. Поради разпокъсаността на пътищата на територията на общината обаче разходите са големи. Осигурените целеви средства за зимно поддържане от републиканския бюджет са крайно недостатъчни. Возим и деца от всички села до средищните училища в общинския център. Това изисква през целия сезон много добро поддържане на пътищата заради безопасното пътуване на автобусите.
Да се спрем и на проблемите по опазването на природата…
От 2009 г. отпадъците на общината се извозват на регионалното депо край Русе. То обслужва общините Русе, Тутракан, Сливо поле, Иваново и Ветово. Това е първият подобен обект, функциониращ в страната, изграден в съответствие с европейските нормативни изисквания. На година от община Тутракан на депото се извозват по около 5800 т отпадъци.
Разделното събиране се въвежда поетапно в общинските сгради и учрежденията, в училищата, детските градини, заведенията, магазините, предприятията и домакинствата в града.
Основната цел на нашата администрация е чрез изпълнението на проектите по оперативните програми да инвестираме в своето настояще с поглед в бъдещето. Отворени сме и за привличане на чужди инвестиции.
Няма коментари:
Публикуване на коментар