Арменците в Силистра оценяват съболезнованията на турския премиер Ердоган към внуците на арменците, загинали през 1915 г., като „крачка напред в духа на времето”, заяви за БТА Сирухи Шейтанян - председател на арменското църковно настоятелство в Силистра. „Търсенето на съгласие, осъждайки омразата и издигане на принципи на уважение и толерантност, това е било винаги наша цел”, каза Шейтанян. Тази вечер ще бъдат поднесени цветя пред мемориала, издигнат през 2005 г. в двора на арменската църква „Света Богородица” в Силистра, смятана за най-стария действащ арменски храм в България. В Русе има подобен храм, но той е събарян и строен наново. Кога точно е изграждана силистренската арменска църква показва надписът върху камък, съхранен в помещението за кръщение. На него е изписана годината 1620-та. Ценният камък е бил открит под дъсчен под в помещението на свещеника. Върху него на староарменски е изписано и първото име на църквата - „Свети Григорий Просветител”. Няма архиви обаче, които да покажат кога и защо е сменено името на „Света Богородица”. Църквата не впечатлява с размери, а с уют. Местните арменци признават, че не могат да се почувстват никъде другаде така, както се чувстват тук. Възпитавани са да приемат храма като едно особено място на вяра, отдаденост, история и надежда. И то не защото най-старата икона е от 1859 г., а защото по пода в предцърковното помещение са гробните плочи на известни арменци – духовници и дарители. Те така пожелали – хората да вървят по гробовете им. Една духовна алея на славата. Любопитен е фактът, че преди жените нямали право да присъстват гологлави отпред, на малкия олтар в църквата. А на горния олтар дори нямали право да стъпват. Там мъжете се качвали боси. Интересно е да се знае кога са дошли първите арменци на добруджанска земя. Преди години, когато историкът Иван Занов направи проучване в книгата си „Арменците в Силистра”, намери в архивите данни, че в 1622 година арменци са плащали данък. Тогава имало някакво разделение на плащане на данъците според националността. По това съдим, че още тогава е имало представители на тази общност в града ни. Но самият факт, че църквата е от 1620-та, показва, че е имало още по-отдавна и то немалко. Защото храм не се строи за пет или десет човека, а там, където има сериозна и компактна група вярващи от съответния етнос. Малцина знаят, че в града ни има фамилии, които пазят архиви за предците си от рода, заселени тук отпреди 200-300 години. Но масовото им преселение става след 1915 г. заради турския геноцид над арменския народ. Днес потомците им предават спомена за мрачните времена и почитат паметта на жертвите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар