Венелина Гочева, в. "24 Часа", в. "Труд": Кажете три посоки, в които вие водите българите.
Казахте, че този кабинет трябва да изкара своя мандат. Три посоки в които Вие
ще го видите следващите 3 месеца, 6 месеца и до края на мандата.
Сергей Станишев: Първият
приоритет за нас е възстановяването на чувството на справедливост в обществото.
Не беше справедливо когато МВР се използваше като наказателен взвод, или когато
се използваха институциите за натиск върху бизнеса или когато държавата
игнорираше начина по който живееха голяма част от гражданите, бедността и
мизерията. Имахме 4 години в които правителството се хвалеше с добра
макроикономическа, или по-точно фискална политика, с ниски бюджетни дефицити,
но за сметка на какво?! На гърба и за сметка на хората. Всички нужди на майки,
пенсионери, здравеопазване, които не се вместваха е една начертана
предварително схема, се орязваха. Това боли и хората в България живеят ужасно
тежко. Ние сме абсолютно наясно, че направеното до тук в тази сфера не е
достатъчно и има още огромни очаквания за справедливост.
Втората посока е връщането на нормалността във функционирането на
държавата. Не беше нормална системата, в която един човек решава всичко, една
воля без корективи и без баланси на власт и това се променя с работата на
кабинета на г-н Орешарски. Именно това трябва да бъде посоката на
възстановяване на такава нормалност за функциониране на държавата.
Третото е развитие, икономическо на първо място, но и обществено. Трябва да
го направим само заедно и мога да ви кажа абсолютно искрено, че аз
не мразя никого. Не мразя и моите политически опоненти. Боря се и се
противопоставям на нещо, което смятам за погрешно в модела от който освободихме
страната и хората, но не мразя никой. Преди няколко дни отправих покана към г-н
Борисов, лидера на основата опозиционна партия ГЕРБ, за дебат между лидерите,
по европейските избори. Нека двете големи партии, които членуват в двете големи
европейски семейства зададат тона на тази кампания. Нека разговаряме за това
каква България искаме да видим в ЕС след 7 години пълноправно членство, какво
искаме да променим в ролята на България. Аз, като лидер и на европейските
социалисти, мога да кажа категорично – и ПЕС И БСП имаме визия за промяната в
Европа и за мястото на България в Европа. Тази Европа, която виждаме от 10
години се води от ЕНП, консерваторите. Първо – огромна част от европейците не
харесват този модел. Той се оказа неработещ, отблъскващ хората, отвращаващ ги
от ЕС. За това сме заложили на промяната на път, към една нова Европа. Второ –
добре е нашите съотечественици да усещат и осъзнават, че в последните години
България много често беше използвана и разглеждана като страна от периферията,
малко втора класа. Ако искаме да променим това ние сме готови и можем да го
направим. Ние искаме Европа на две скорости, каквато се очертава. Ние не искаме
Европа, в която големите налагат на малките решения и комисията често не води
равнопоставен диалог. Искаме различна Европа в която всяка страна се чувства
равноправна и тогава България ще може по-добре да защити свои формулирани
интереси. Това е разбирането на европейските социалисти и убеден съм на
бъдещият президент на ЕК Мартин Шулц. Защото, когато ние се присъединявахме към
ЕС, най-големи проблеми и противопоставяне имаше от европейската десница.
Когато седи въпроса за Шенген, най-големи опоненти на българското членство са
представители на ЕНП, Мартин Шулц президента на ЕП много ясно заяви и пред
лидерите на ЕС, че когато една страна е изпълнила условията за членство е
Шенген, трябва и ЕС да изпълни своите ангажименти и да я приеме, а не да
създава нови условия и изисквания, които не почиват на нищо.
Илияна Беновска, радио „К2“: Г-н Станишев в НС преди около месец, когато министър председателят
Пламен Орешарски направи своя отчет, каза че това правителство е правителството
на спасението на България. Казахте, че има много системни проблеми, до които то
не се е докоснало още. Направих си труда да се поровя в такива, които са не от
правителството на ГЕРБ, а от вашето правителство, когато вие бяхте
министър-председател, а министър на финансите беше Пламен Орешарски, а те са
постоянните. Онзи пихтиест октопод, в който се е превърнала симбиозата между
властта, парите, съдебната система и медиите. Помолих и вицепремиерът г-жа
Бобева, да отговори на въпроса, кога ще разсечете този гордиев възел. Тя ми
каза, че ако това е било възможно с един саблен удар са щели да го направят
предишните. Вие с това правителство на спасението ще ни избавите ли от това да
сме под 7-годишен мониторинг, да сме първи по корупция, да сме последни по
свобода на словото и да сме с правосъдие за богатите, обаче с несправедливи за
бедните и с нито един осъден голям играч, било то в политиката или в бизнеса?
Сергей Станишев: г-жа
Беновска постави цяла поредица от въпроси, както обикновено, но искам да
поставя акцент върху един аспект, който и премиера засегна. Законът
е спазване на правила на първо място и е важно всички да усетят, че те важат за
всички еднакво. Убеден съм, че това е политиката и на правителството. След като
ми зададохте този въпрос в Рим на влизане тук разговарях с г-н Местан и мога да
заявя от името на нас двамата, че очакваме от вас, от главните редактори
особено, вашите предложения за това какво трябва да се промени в действащото
законодателството по отношение на медиите. Един месец, колкото ви е необходимо.
Но не само Вие, всички заедно да го направим и ние сме готови да внесем този
законопроект в НС. Нямаме проблем с това. Единственото изискване е да отговаря
на европейските регламенти, за да не ни постави в нова форма на мониторинг.
Антон Баев, www.plovdiv-online.com:
/Въпрос към министър-председателя Пламен Орешарски/ Г-н Орешарски аз ще приема
вашата логика за справедливо разпределение на тези въпросни 500 млн. лв., ако
вие кажете само един мотив, защо Пловдив, 400 хилядна община получава 0 лв. от
тях. Ще обясним на читателите си, че при ГЕРБ герберските общини са получавали
86 %, сега са 36 %, но сега ви моля за кратък и точен отговор, защо Пловдив
получава 0 лв.?
Сергей Станишев: По
отношение на публичната инвестиционна политика. Наблюдавайки решенията на
правителството, на съответния орган, който преценява различните проекти, искам
да припомня, някои прости факти и цифри. Това, което видяхте като отношение на
предишното правителство – 86% от всички допълнителни капиталови разходи да са в
общини само на една политическа сила. Бяха подадени проекти за 2, 5 млрд.
лв. и няма как всички да бъдат удовлетворени с един замах. Но тази
програма ще бъде системна програма на правителството и ще се прилага всяка
година. Много проекти, които нямаше как да влезнат и да бъдат реализирани през
тази година и ще бъдат реализирани през следващата. Убеден съм, че са отчитани
и други обстоятелства. В някои общини например, по тази програма имат нула, но
за сметка на това имат проекти за десетки милиони в от тях осигурени от
българската държава чрез европейските фондове. Важно е възстановяването на
известна справедливост в регионалното развитие. В последните години
диспропорцията в стандарта на живот, инфраструктурата, на няколко големи града
и останалата част от страната станаха нетърпими. Регионите западат с няколко
изключения, които трябваше да бъдат витрини и това се коригиране само с тази
политика, но искам да обърна внимание и на нещо, което не се е случвало до сега
в България – за първи път ще има мини оперативна програма за северозапада,
наричан северозападния. Това също е част от тази програма за едно балансирано
регионално развитие, защото, ако в България половината население живее в София
и още един два града, няма как да бъдем достатъчно хармонична държава,
регионално развита и която да бъде и икономически успешна.
Биляна Веселинова, Стандарт: Периодично наблюдаваме разногласия между двете партии, като започнем
от закона за закупуване на земя от чужденци, преминем през пенсиите и
агитацията на майчин език. В петък НС на БСП прие Декларация срещу омразата, за
изкуството да живеем заедно, станали повод на два пъти г-н Местан да отправи
индиректен въпрос към г-н Станишев дали ДПС е символ на етническо напрежение,
или по-скоро, дали промотира такова. Г-н Станишев бихте ли отговори на г-н
Местан сега и коя е границата на компромиса, която вашите партии могат да си
позволят в името на подкрепа на кабинета Орешарски.
Сергей Станишев: Няма
лесно съвместно управление. Ако всичко беше еднакво във вижданията, политиките
на БСП и ДПС, ние нямаше да бъдем две различни партии от две различни
политически семейства. Но границата на компромиса е записана в нашата програма,
която беше одобрена, съвместно изработена. Тя се основава, мога да заявя
категорично, в много много голяма степен върху приоритетите и ангажиментите на
БСП и КБ от преди изборите, и по водещи въпроси там, където имаме разминавания,
постигаме разумен компромис. Давам ви следния пример. Не е тайна, ние заявихме
преди изборите, че ще отстояваме прогресивно облагане върху доходите на
физическите лица. Тази позиция не се споделя от ДПС, но не знам дали вие сте
забелязали, а още повече българските граждани дали са информирани за това, че
единната ставка от 10% вече е ревизирана по наша инициатива и с подкрепата на
ДПС, защото хората с доходи до размера на минималната работна заплата, техния
данък за тази година ще бъде възстановен от държавата. Това по същество
означава нулева ставка за доходите до 340 лв. В пълния си размер и това е
изпълнение, макар и не цялостно, на нашия предизборен ангажимент. Не знам дали сте
прочели и позицията на Националния съвет. Основните адресати там са първо
българското общество, като цяло. Там ясно се казва, че българската десница, за
съжаление, на първо място, е изведено ролята на ГЕРБ, като политическа сила, те
насаждат, за съжаление, разделение на обществото, като политически инструмент,
и етническо, и религиозно, и политическо. Не знам защо сте пропуснали този
момент. В т.ч. и системното обругаване на паметниците на антифашистите в
България, Луков марш, много други примери на нетолерантност, политическа и
обществена. Аз мога да кажа много категорично, ДПС и ръководството му имат
много диалогична позиция по всички въпроси, които засягат етническия и
религиозния мир в страната. Да, ние като партия не подкрепихме в Изборния
кодекс да има агитация на майчин език, не подкрепихме темата за уседналостта не
защото бих казал сме принципно против, а защото ситуацията в България е такава,
че това може да бъде използвано за нагнетяване на истерия, на патриотарство,
което е много далече от реалния патриотизъм. И когато говорим за популизма,
никой не е застрахован. Аз например много открито критикувах моята
парламентарна група, която подкрепи един мораториум за продажба на земята,
който вкара България в противоречие с европейски принципи и с договора, които
ние сме подписали и ратифицирали. Действаше се емоционално, под натиск на
инициативата на ГЕРБ и Атака, в Пленарна зала, въпреки че имахме позиция,
дискутирана на парламентарна група, че няма да подкрепим такива предложения.
Слава Богу се намери разумният изход, който да отговори и на тревогите на
хората, че земята няма да бъде изкупена от неидентифицирани обекти, субекти, на
безценица, и наред с това, спазвайки европейско законодателство. Но това беше
на втора стъпка. Затова искам да заявя много ясно, да имаме различия, но много
повече това, което ни обединява е най-вече отговорността пред българската
държава и българските граждани и волята да изпълним това, с което сме се
захванали и което записано в програмата на правителството.
Иван Михалев, в. "Труд": Г-н Станишев, вие споменахте във вашето експозе, за три дефицита - на
справедливост, на нормалност и на перспектива. Пропуснахте другият дефицит, на
доверие, който осезателно се усеща. Не става въпрос само за към правителството,
а за към всички институции. В този контекст след 2 месеца идат избори и ще има
ясен измерител за доверието. Вие може ли сега да кажете категорично и
конкретно, кое ще се счита за успех на БСП на тези избори и също така дали
затвърждавате заявката, която дойде от управляващата коалиция преди време за
това, че тези евроизбори ще бъдат лакмус за оцеляването на коалицията и
респективно на правителството?
Сергей Станишев: Първо
искам да припомня, че общият брой български евродепутати в ЕП ще бъде 17.
Казвам го, за да има малко мярка в заявките от различните политически сили,
нови, стари, коалиция между сили... И като направя една калкулация, кой колко
заявки е направил, излиза, че никой не пада под двама евродепутати, и оттам
започват нагоре - трима, четирима. Все пак България няма 30 евродепутати. Аз
понякога се притеснявам дали ще остане място за един от БСП, гледайки заявките
на другите. Последното в кръга на шегата.Но, по същество. БСП се стреми да
спечели доверието на хората, така че да бъдем първа политическа сила на евроизборите.
Не само заради стабилността на правителството. Вижте, няма пряка връзка между
евроизборите и стабилността на парламента и правителството. Всеки много добре
го знае, но всички разбираме, че евроизборите са натоварени с допълнителни
национални очаквания. Да, без съмнение, ако двете партии, които подкрепят
кабинета, получат стабилен резултат, кабинетът ще има по-голяма сила и доверие
в обществото за реформи. И в областта на здравеопазването и в областта на
образованието, както и в много други сектори. Да, ако нашият резултат не е
много убедителен, силите на реванша, на ГЕРБ, ще надигнат гребена отново.
Всички знаете, че г-н Борисов по този начин крепи цялата парламентарна група и
своята партия през последните 8 месеца. Той им казва, чакайте, след две седмици
пада кабинета. След това бяха един месец, втори месец. Сега, поредния рубеж са
евроизборите, което той внушава. Да, има два основни политически субекта, които
ще се противопоставят. Те са и европейски и български, БСП, респективно
Коалиция за България от една страна и ГЕРБ от друга. Защото изборът е и
европейски, за бъдещето на Европа, и български, за бъдещето на България в
Европа и затова което ще се случва у нас. И аз не мога да разбера, как лидерът
на най-голямата парламентарна група казва, че няма арбитър за един дебат.
Арбитър има, това са българските граждани. И ако искаме да има европейски
съдържателен тон на тези избори, лидерите на двете най-големи политически сили
да го зададат.
Преди два месеца имахме среща с кметове, избрани от левицата с участието на
премиера. И аз, когато говорих за постиженията на кабинета, казах, че едно от
важните постижения е усещането за свобода в страната ни, че няма страх. Всеки
може да изразява своите позиции, да протестира. Бизнесът не се страхува от
държавата, като репресивен апарат, но бях коригиран от г-н Орешарски, който
каза "страх има". И много хора си задават въпроса: "а ако пак се
върнат". Да, в някакъв смисъл, тези избори ще бъдат и за необратимостта на
процеса на освобождаване от един авторитарен, репресивен модел и режим. И
нещата са в ръцете на българските граждани.
Въпрос: …как ще защитите
българските сортове пред Европа, и няма ли да се получи същата ситуация като с
мораториума за продажба на българската земя? Как ще защитите българските
сортови семена?
Станишев: Този
въпрос изглежда малко периферен, но всъщност е изключително важен. Това е
концептуален въпрос, ако щете и за ролята на ЕС. Какви са функциите на ЕК. Аз
мога да кажа позицията на моята партия и на бъдещите евродепутати от КБ. Ние ще
се противопоставяме на такова свръхрегулиране. Според мен това е вредно за
българските производители на семена. Няма нищо общо с европейските ценности и
идеи. Това е някак... Европейският съюз като машина за произвеждане на бюрократични
указания, не малко от които защитават нечии икономически интерес, а и
корпоративен най-вероятно. Не познавам в дълбочина въпроса, но на този модел на
ЕС, европейските социалистите се противопоставят. Искам да ви припомня, че сме
се противопоставяли например, на такова свръхрегулиране и в интернет, на АКТА.
Аз бях лидер на европейската политическа сила, който първи се противопостави на
тази регулация, която беше измислена, и която Слава Богу в крайна сметка,
най-вече с нашите гласове, и с твърдата позиция на социалдемократите в Европа,
беше отклонено. И тази линия ще я продължим. Трябва да има силна Европа, но там
където е необходимо. Политически, икономически, в координиране на политиките,
но не с такива неща, да се занимава. Споделям тезата, за това, че стотици
хиляди българи, на които ДОД ще бъде възстановен, не трябва да получат това
отношение, и че това е някаква странна вратичка. Нищо странно не е. Това е
възстановяване именно на справедливостта към тези хора, по време на една
икономическа криза, когато четири години доходите бяха масово замразени, и
най-тежко бяха ударени хората с ниски доходи. И ще продължим да отстояваме,
първо, данъчната политика да бъде предсказуема, корпоративния данък да бъде
нисък. Това е едно от конкурентните предимства на България, не сред много други
за съжаление. По принцип данъците да бъдат достатъчно ниски в България. Но
трябва да има и солидарност. И позицията на моята партия, която ще отстояваме
е, хората с по-високи доходи да плащат малко повече. Трябва да покажат, че по
време на тази криза има солидарност и се понасят нейните удари равномерно и
справедливо.
Вестник 24 часа: Какви ще
са параметрите на данъчно-осигурителните система, нива на пряко облагане, ще
има ли още странни вратички в системата подобно на въведената в края на
миналата година за минималната работна заплата, какви ще са нивата на
социалните осигуровки и какъв ще е модела за демонополизация на НЗОК?
Сергей Станишев: Предстои
много сериозна дискусия не само за НЗОК, за Здравната реформа. Имаме нужда от
много дълбока здравна реформа. В момента, нито пациенти, нито лекари, нито
медицински сестри са доволни. Тези сериозни промени имат нужда от широко
обсъждане. И това, което ние ще изработим с Министерството на здравеопазването,
също ще дискутираме двете парламентарни групи. Искаме да се дискутира и с
други, опозиционни, извънпарламентарни политически сили, за да постигнем
национално съгласие и действително посока. Но принципите, на които стъпва моята
партия в това отношение са солидарността и достъпността на здравеопазването.
Няма да приемем здравеопазването да се превърне в качествено за богатите, за
елита, а всички останали с минимален пакет, който не им гарантира нито живота
нито здравето. Трябва да има регулация в тази система. Първо да се спре
системното източване на НЗОК. Ще ви дам един факт. Когато приключваше моят
мандат, като министър-председател, разходите на НЗОК за болнична помощ и за
частните болници беше 14 %. Сега е 25%. Колкото и да се увеличават
парите, ако успоредно с това се преразпределят несправедливо и се източва
публичното здравеопазване, което е гръбнака на здравеопазването, най-вече
областните и университетските болници, няма да имаме здравеопазване. Трябват
сериозни промени и реформи.
Лъчезар Лисицов, ПИК: Г-н Станишев, темата за задкулисието продължава да стои със страшна сила и
при сегашната власт, може би с по-голяма сила. Вие кажете така ли е? Днес, за
пореден път бяхте обвинени, че БСП е отдадена на концесия на задкулисни
кръгове. Споменава се името на Делян Пеевски. Според една класация Ахмед Доган
и Делян Пеевски са сред най-влиятелните хора в държавата. Срещали ли сте се с
тях, разговаряли ли сте с тях през последните няколко месеца, откакто сте на
власт?
Сергей Станишев: Въпросът,
който ми зададохте от агенция ПИК и тезата, която днес цитирате, е част точно
от отместването на фокуса от обществената дискусия с измислени, в много голяма
степен въпроси. Няколко месеца, почти осем, витае във въздуха въпроса: Кой,
кой, кой. И всеки, който го задава мисли че е много умен. Или се прави на голям
опозиционер и независим, като мислене. На този въпрос и тримата присъстващи сме
отговаряли нееднократно, но продължават да ни го задават. Искам да кажа, че
това се използва като димна завеса, за прикриване и не отговаряне на много други
въпроси за българското задкулисие, за функциониране на политическата система, и
ние, убеден съм и г-н Местан и аз и премиерът, ще отстояваме сваляне на всички
маски в българската политика. Но наред с това, пак казвам, нужен е диалог. И
дебатите трябва да се водят по същество, а не с окаляне и измислени скандали, а
същностни дебати. Затова сме готови да говорим със всички.
Калин Каменов, БЛИЦ, към г-н Местан и към г-н Станишев: Доколко се чувствате зависими от Атака?
Сергей Станишев: Няма ли
да спре тази спекулация в българското обществено пространство. Защо аз задавам
въпроса - в продължение на две години, никой не смяташе за противоестествено,
че едно правителство на малцинството, каквото беше правителството на Борисов,
беше избрано с гласовете на Атака. Не с участие на заседанието и кворум, а с
открита декларация в подкрепа и с подкрепяне на правителството при вотове на
недоверие, и при гласуване на бюджета. Защо това не беше проблем за европейци,
за българи, за медии. Никой не ми отговаря на този въпрос. И защо се смята за
зависимост Атака, това че една парламентарна група участва в работата на
парламента, сиреч върши това, за което избирателите са гласували за тези
депутати. И защо се смята за нормално най-голямата парламентарна група, която
четири дни след изборите не се появи да каже на своите избиратели какво мисли
да прави, бойкотира в продължение на месеци работата на НС. Малко зацикляме в
двойни стандарти. Има две партии, които стоят зад кабинета, които гласуват за
бюджета и правителството. Всички останали са една или друга форма на опозиция.
Искам да отговоря и на един въпрос, който не беше зададен, но който така
или иначе витае в общественото пространство, за преяждането на ДПС с власт и за
това как БСП се огъва и не може да защити своите интереси, политически. Аз
много пъти съм казвал много ясно, коалиционното споразумение между двете
партии, това е програмата. Това е същността и причината да подкрепяме
правителството на г-н Орешарски. Направих си усилието, тъй като някои хора
казват, че трябва да има коалиционно споразумение и това ще реши всички
проблеми. Извадих коалиционното споразумение от 2005г. Аз го показах на
членовете на Националния съвет на БСП и ще го кача на страницата на БСП, за да
го види цяла България. Колко велико ли е било, си помислих, защото бях
забравил. Оказа се, че това споразумение е от 7 страници, има една преембилна
част, една страница с общи принципи, в която се казва, че Тройната коалиция ще
работи за европейско членство, за всеобщото благо, икономическо развитие. Неща,
които се заявяват във всяка една политическа декларация на всяка една партия от
ляво или дясно. Останалите 6 страници бяла разпределение по формулата 8:5:3.
Задавам въпросът това ли искат да видят българските граждани. Разпределение на
баницата или искат може би еднолично, еднопартийно управление и срастване на
една партия с държавата. Убеден съм, че не е това и искам да припомня, че през
декември 2012г, аз предложих формулата програмно правителство за излизане от
тази разруха, до която Борисов докара страната, институциите и хората. Което да
бъде достатъчно широко отворено към потенциала на нацията, интелектуалния и
политически потенциал. Тук не става дума за подялба на власт. В онова
коалиционно споразумение БСП имаше 14 или 15 областни управителя, излъчени,
предложени от нас. Сега областните управители, които премиерът прие, които бяха
инициирани от БСП са 21.
Кирил Вълчев, Дарик радио: Какво очаквате от нас в следващите седмици или месец да ви предложим –
медиен закон ли? Защото всички около тази маса са съгласни, че България не се
нуждае от общ регламент за всички медии, даже бих ви предложил веднага много
прост параграф. Отмяна на Закона за радиото и телевизията, така че да спрат да
бъдат само те регулирани. А да остане този закон действащ единствено Конституцията
изисква БНТ, БНР и БТА да бъдат уредени със закон, а всички останали въпроси да
бъдат уреждани с общото гражданско законодателство, включително за
разпределение на средствата, клеветата да бъде уреждана. Българските медии не
се нуждаят от регламенти, които вие да им дадете. Ние трябва да си признаем, че
имаме тежък проблем, че имаме три медийни етики – наследената със Съюза на
българските журналисти, на Фондацията за журналистическата етика, в момента
Българския медиен съюз, очертава се да имаме три медийни комисии, но при цялото
ми уважение, смятам, че ние не се нуждаем от вашето посредничество, за да
разрешим този проблем. Това е един разговор, който ние трябва да проведем, но
без ваше участие.
Сергей Станишев: Аз си
спомням през 2008 г., при моето официално посещение в САЩ, бях в един музей, който беше
посветен и на демокрацията, и на свободата на медиите, имаше таблица на Фрийдъм
Хаус. България стоеше доста прилично към този момент. Изпитвах гордост като
гражданин, представител на една европейска страна. И аз си задавам въпросът как
от 50 или 60 места в тези класации за 4 години стигнахме 100. И затова с г-н
Местан, когато си говорихме преди началото на тази среща му споделих разговора
ми с г-жа Беновска и той каза, да добре, нека медиите ни подскажат. Нито той,
нито аз сме специалисти. Нито искаме да налагаме регулация, която да души едва
ли не медиите. Но тъй като този въпрос се поставя от европейски посланици, от
мнозина представители на медиите, подскажете ни какво трябва да се промени,
трябва ли да се промени и в каква посока, така че да има по-голяма свобода на
самите журналисти в обективно отразяване. Имаше нетърпимост към всеки
журналист, който изразява различно мнение, който не харесва примерно нещо в
протестиращите или тяхното поведение. Спомняте ли си онзи списък, черен.
Комисарите на подмяната. Които медии, заявяващи себе си за бранители на
свободата разпространяваха, заклеймяваха някакви хора за техни позиции. Това
нормално ли е? Това част от медийната свобода ли е? Това е отклонение от истинска
свободна медийна свобода.
Относно зададените преди малко въпроси за Украйна. Не знам защо се задава
въпросът за Украйна отново, след като беше заявена от премиера, от мен и г-н
Местан нееднократно позицията, в т.ч. аз съм заявил позиции и като президент на
ПЕС, и като лидер на БСП. Спомням си, когато се върнах от Рим от Конгреса на
ПЕС, и видях по медиите какво се случва, още във Фейсбук в неделя заявих своя
позиция. Да, Русия има ангажименти към териториалната цялост на Украйна. Те са
международно поети от Русия, от руската федерация, и споразумението от
Будапеща, и договора с Украйна 1997г. Нашата позиция почива на принципа на
териториалната цялост на Украйна. Но трябва да се знае и друго. Никой, нито ЕС,
нито САЩ, ще решат вътрешни проблеми на Украйна и отношенията на хора с
различен етнически произход, ако властта в Киев се държи не като правителствена
на цяла Украйна, а на една част от нея. Тогава нищо няма да помогне. Затова
настояваме толкова последователно за политически диалог с всички заинтересовани.
Тъй като България, и по нашата география, и по факта, че имаме толкова значимо
национално малцинство в Украйна, етнически българи, може най-много да пострада
от ескалация на конфликта. Препоръчвам всеки, които се интересува от тази
ситуация да прочете една статия на Хенри Кисинджър, бившия държавен секретар на
САЩ, която е много мъдра, който казва, че е участвал в 4 войни, които са
започвали с висок ентусиазъм и всенародна подкрепа, и са завършвали по ужасен
начин.
10.03.2014 г.
гр. София
Няма коментари:
Публикуване на коментар