Михаил Гавазов
(Из краеведския очерк „Алфатар в събития, спомени, документи”)
За Стефан Боздуганов - смел войвода,
поборник и борец за освобождението на Южна Добруджа, почти не се знаеше в
миналото, или се подценяваше неговата дейност. Време беше да се изтъкне и
признае приносът му за освобождението на родния край от румънска окупация.
Това стана възможно едва след настъпилите през 1989 г. демократични промени.
Изворови материали и подробности намираме в т. 4 на „История на Добруджа”,
издадена през 2007 г. Там е посочено, че
в състава на първия ЦК на ВДРО (Вътрешна Добруджанска Революционна
Организация), са участвали родените в Алфатар Стефан Боздуганов (безпартиен) и поручик
Иван Донешки (комунист). Между осемте членове на ЦК на ВДРО е цитирано името и
на Дочо Михайлов. От посочената книга научаваме също, че „В Задграничното бюро са включени В. Петров, Ив.
Маринополски, Ив. Хаджииванов, а Дочо Михайлов, Слави Алексиев и Стефан
Боздуганов представляват ЦК на ВДРО в Добруджа. Информацията продължава:
Междувременно ВДРО успява да сформира 4 чети от по 10-20 четници, комплектувани
от средите на добруджанската емиграция, добре въоръжени и екипирани със
специална униформа. Те са разпределени за Тутраканска, Силистренска, Тервелска
и Добричка околии. Четите се предвождат от съответните водачи (войводи) – Кольо Янков, Стефан Боздуганов, Рашко
Чорбаджиев, Стайко Колев. Сумите за издръжка на четите се осигуряват от ЦК на
ВДРО и от „родолюбиви хора”. Изтъкнати са основната цел и резултатите: „Главна
дейност на четите, с която спечелват голяма популярност и симпатиите на
местното население е премахването за няколко месеца на съществуващите
разбойнически банди. Някои от жандармерийските шефове по селата, които
тероризират населението – са убити. Местната администрация, особено в
Силистренско, Тутраканско и Тервелско, където главно действат четите, е
респектирана. Благодарени е дейността на ВДРО сериозно е смутен планът на
румънската власт да колонизира Добруджа през 1923-1924 г.
Свидетелства за идеите и борбата на
Стефан Боздуганов намираме и в други източници. Това е книгата на Любомир
Златев, издадена през 2009 г. в град Русе под заглавие „Вътрешната
добруджанска революционна организация – ВДРО – 1923-1924 г.”: „През 1922 г. се
формира „Таен секретариат” със задача да осъществява оперативно ръководство на
нелегалната организация. За негов ръководител е
определен Сл. Алексиев (б. м.-от с.
Калипетрово). Като продължение следва уточнението: „Дясна ръка на
Алексиев в Добруджа става Стефан Ив. Атанасов (Боздуганов) от с. Алфатар, Силистренско, който
в края на на ноември 1920 г. емигрира в Исперих. Тук той пребивава до 1 август
1921 г. като секретар на местното дружество „Добруджа”. След това се установява
на постоянно местожителство в Русе. За активната му революционна дейност
говорят полицейските дознания. В едно от тях през октомври 1933 г. е записано:
„Боздуганов твърди, че през септември 1922 г. със Сл. Алексиев създали ВДРО. В
негов доклад до „тайния секретариат”..., в който се отчита дейността на
„Силистренската революционна група №1”, той уведомява ВДК (Висшия добруджански комитет), че
съгласно получените инструкции е съставил група и е преминал във вътрешността на Добруджа.
По-нататък от изследването се
разбира, че правителството все повече приема мерки срещу разбойничеството и
приема закон за неговото „изтребление”.
Въпреки строгите ограничения Боздуганов като Дякона левски продължава да
обикаля районите и събира средства за организацията. При една от поредните си
обиколки отново докладва за извършеното, като отбелязва, че „се е срещнал с
няколко от представителите на вътрешните тайни организации. Напомнил им да
положат по-големи усилия за активизиране на местните ядра...” През същото време
„събрал сумата от 10 500 леи от силистренските села Йорданово,
Попрусаново, Алфатар, Срацимир и Калипетрово, като насреща им дал „купони” (квитанции). Кат
допълнение се пояснява, че половината пари „раздал на четниците”. В полицейско дознание от 26 октомври 1933 г. той
твърди, че в началото на 1923 г. със своята чета е обикалял близо два месеца
района си. Обходил всички села в Силистренска околия, като в тях и в Силистра е
създал «тайни комитети».
За отбелязване е, че по онова
време структурите на „Тайния секретариат”
активно водят борба и наказателни акции срещу бандитски групи или отделни лица.
За такъв случай разказва известният добруджански деец Аспарух Айдемирски: „В
периода между 1922 – 1923 г. Ст. Боздуганов е убил в Русе Иван Джамбазов заради
контрабандата на цели стада добитък от Добруджа...” В съответствие с
вътрешнополитическата обстановка се активизира работата и на дейците във ВДРО.
Направено е географско райониране на нейните организационни чети. Посочени са
техните предводители: „В Силистренско – Дочо Михайлов, в Тутраканско – Ст.
Боздуганов, в Тервелско – Димитър Дончев-Доктора”. И нещо важно: „В края на
1923 г. Дочо Михайлов основава местен комитет на ВДРО в с. Алфатар, подчинен на
районния комитет в Тервел под ръководството на Д. Дончев и на Р. Чорбаджиев”,
като се подчертава „Алфатарската структура на ВДРО има доста силно влияние сред местното
население, което улеснява придвижването на четата, организацията и снабдяването
й с храна и облекло”.
На 10 ноември 1925 г. Боздуганов представя доклад на
ЦК на ВДРО за поредната си обиколка в „I-ви Силистренски окръг” В същото време събиитяата
продължават да следват своя неумолим ход. Известно е, че на фаталната дата 26
август 1926 г. в района на с. Никола Козлево Дочо Михайлов с още трима четници
загиват в престрелка сн българската полиция.. Вина за смъртта им левицата на ДРО
приписва на ЦК на ВДРО. Знае се, че между загиналите е и алфатарецът Тождор
Господжаков, заедно с Гено Друмев, който също е с алфатарски корени от
Сивковия род.
След преживяната трагична загуба за добруджанци ВДРО
не прекратява борбата. От полицейски дознания, по които е разпитван Боздуганов,
става ясно, че в края на 20-те и в началото на 30-те години е избран нов ЦК на
ВДРО. Неговото ръководство решава да поднови четничеството въпреки забраната от
държавата. Пред следствените органи той не издава членовете на състава като
заявява, че „с тази дейност се
занимава само той и Ст. Симеонов”. Действително поставената цел пред
организацията е постигната – четническите акции в Южна Добруджа са активирани.
Прави впечатление, че в полицейските донесения главно внимание се отделя за
дейността на „русенския окръжен войвода Ст. Боздуганов”. Отбелязано е още, че
„за исперихски войвода Боздуганов определи запасния офицер Петър Енчев (б. а.-също родом от Алфатар)...В Русенска околия...не
назначил околийски войвода, а сам поел
функциите по организирането на четите...”.
При един от обиските в дома му в Русе е намерен важен
документ, отбелязана в протокола на полицията като „+Дисциплинарен устав на
ВДРО”. Той се отнася до организацията и дейността на „Всяка бойна революционна
самостоятелна добруджанска летяща група от 20 человека”. В раздела „Наставления
по действията на бойната група” едно от записаните правила гласи: „В името на
високий народностен идеал”, групите трябвало да се ръководят от „хайдушките традиции,
градени през епохата на петстотингодишното робство – строги, неумолими, но
безпристрастни и справедливи”. А в разделите „Санкции” и „Екзекуторство”,
строгите наказания са за предателство, извършване на насилия,
облагодетелстване за лична изгода и др. Санкциите започвали от „забележка,
глоба и смърт”.
За големия патриот и родолюбец говори интересен
документ: „Рапорт на Ст. Боздуганов до ЦК на ВДРО за обиколката му в Добруджа
през есента на 1925 г. /Русе/, 10 ноември...С настоящия Ви донасям следното: На
12 октомври 1925 г. минах границата с група и на 24 с.м. четох в румънските
вестници, че гърците с редовна войска са навлезли в България, едновременно
навлезли и имигрантите от Сърбия. Затова, като имах предвид, ЧЕ ДЕЛАТА НА
ПРОДАЖНИЦИТЕ СА ПОСТАВЯЛИ НЯКОЛКО ПЪТИ БЪЛГАРИЯ В ОПАСНОСТ, РЕШИХ ВЕДНАГА ДА СЕ
ВЪРНЕМ, ЗАЩОТО МИСЛЕХ, ЧЕ БЪЛГАРИЯ ВЕЧЕ ИМА НУЖДА ОТ НАС...” (курсивът е на автора М.Г.).
Освен готовността за саможертва в името на Майка
България, добруджанските дейци са имали и друга не по-малка цел –
ограмотяването на населението. Подложено не само на физически, но и на духовен
геноцид, то се нуждаело от грамотност, знание и просвета. По този повод четем в
„Протокол на полицейското дознание.../Русе/, 26 октомври 1933 г. Именувам се
Ст. Ив. Боздуганов....Минаването на четата....беше със задача да прехвърлят
3 000 буквара, които съюзът „Добруджа” в София събра и които ние
занесохме и пръснахме из българското население в Добруджа.Даже преди няколко
месеца една група като се връщаше в България беше заловена от нашата
административна власт и момчетата бяха интернирани за това си деяние...”
През настоящата година с гордост отбелязваме и
честваме 100-годишнината от Балканската овйна. В тази връзка в интернет
научаваме нещо много любопитно и това, че Стефан Боздуганов – още едва
20-годишен младеж се записал доброволец и е участвал в Македоно-одринското
опълчение през 1912-1913 г. Сведението е на Дирекция „Централен военен архив” –
Велико Търново.
Ето накратко още някои данни за родословието на героя неговите идеи и мнението на негови съратници от онова време – послания към
поколенията. А така също и приложения. Стефан Боздуганов е трето-четвърто
поколение от наследниците на знатен и героичен род. Пра-прадядодо – Атанас
/1815-1868 г. / е от град Лясковец, участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан
Караджа. След разбиването й е заловен жив и обесен от турците в град Русе през
1868 г. Бащата на Стефан – Иван Боздуганов, е живял в Алфатар със семейството
си. Като образован и активен общественик, той заема отговорни длъжности –
касиер на първата кооперация „Нива” (1894 г.), бил е кмет на селото, а по-късно и
зам.-председател на първата земеделска дружинка в окръга. Стефан е имал
сестра на име Иванка, омъжена в Силистра. Любопитно е, че нейната дъщеря
Гинка, т.е. племенницата на Стефан, е била омъжена (б.а.-втора съпруга) на известния
от близкото минало поет и дисидент в България – Йосиф Петров (български поет и политик, роден на 14 май 1909 година в с. Чирен, Врачанско, открил Великото народно събрание
през 1990 г.). Тяхната дъщеря
Звезда сега живее и работи в София.
От архивните документи се вижда, че Ст. Боздуганов –
пламенният революционер и патриот завършва жизнения си път на 1 юли 1943 г. в
град Силистра. Ето редове на признателност и оценка на неговите съвременници,
публикувани в тогавашните вестници. В.
„Варненска поща, брп. 8 977 от 7 юли 1943 г. Из словото на Печо Господинов,
бивш секретар на Съюза „Добруджа” в град Добрич: „Ст. Боздуганов...Участваше
във всички почини, които някога интересуваха добруджанските българи, но винаги
бе в сянка, незабелязан и скромен, всецяло погълнат от борбата като един
самоотвержен войник, и един от най-преданите, които Добруджа е имала...беше
друг човек. Нещо повече. Като практичен деец, той повече от другите бе изложен
изпитания, на несгоди и опасност. Този скромен деец обладаваше нещо от духа на
Васил Левски и от революционния жар на Стефан Караджа: като тях той шареше сред
добруджанското население, подобно на един фанатичен апостол, който съсловно и с
всички възможни средства увещаваше и
възпламеняваше духа, и волята на всички обезверени”.
Из редакционна статия на в. „Подем”, бр. 189, м. юли
1943 г. : „Ст. Боздуганов бе един от рядко храбрите добруджански
революционери. Като войвода от Силистренския революционен район в годините на
робството той неведнъж минаваше нелегално границата и отбеляза редица героични
дела. „Без борба – няма свобода”, говореше той. И не само се бори, но и служи
предано, честно и безкористно на Добруджа, оставяйки на младите един пример за
подражание”.
В друга статия на същия в. „Подем” (бр. 181), издаван в град
Силистра, е публикувано словото на народния представител Ангел Стоянов от
София, присъствал на панихида по повод кончината на героя 9 след смъртта му: „Ст.
Боздуганов бе истински народен апостол, с една завидна упоритост следваше своя
път, сееше семето на народното свестяване, будеше заспалите, укрепваше
разколебаните...Когато се напише историята на нашата освободителна борба –
много нейни страници ще се красят с делата на тихия, скромен, но всякога смел
борец за освобождението на Добруджа, за приобщаването й към Майката Отечество,
за напредъкът и величието на България...”.
И в края на словото – завещание към следовниците:
„Боздуганов бе честит да види свободата и да бъде погребан в тази рай-земя. Но
свободна Силистра има един човешки, народен дълг към памет на Боздуганов:
Силистренци, не забравяйте гроба на този заслужил добруджански син. Със своите
братски сълзи постоянно оросявайте надгробните му цветя, за да бъдат вечно
свежи и да напомнят на поколението за неговите неустрашими подвизи и дела.
Драги Стефане, почивай в мир, ти, който никога не почиваше....и духът ти нека
волно литне в необятния Божий предел, за да каже там на всички починали борци,
че усилията им не бяха напразни;, че България е почти обединена; че тия, които
са живи, им следват примера, ще се борят, ще се жертват, но ще изградят единна,
обединена и велика България!”.
В заключение: тъй като през 2012 г. се навършиха 120
години от рождението на Стефан Боздуганов и 70 години пот кончината му т.г. то ма
предложение в негова памет да бъдат осъществени някои важни инициативи. В Алфатар,
където е родното му място, на дома му да бъде поставена паметна плоча с надпис
или барелеф, а една от улиците в града да носи неговото име. Справедливо е също
силистренската общественост да почете паметта на героя. Той е живял и в
Силистра, дори къщата му е запазена и до днес. Намира се на ул. „Петър Вичев”
до ЦДГ „Роза”. Един паметен знак и там ще напомня за героя. По мое скромно
мнение най-голяма почит и признание към смелия добруджански герой и войвода ще
му бъде оказана, ако неговото име намери място редом с другите достойни имена
върху гранитния паметник на добруджанските революционери в центъра на Силистра.
По този начин действително ще бъде увековечен един подвиг, незаслужено премълчаван
през годините и възкръснал днес като птицата Феникс от пепелта на забравата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар