В Алфатар мечтаят за музей на алфатарската носия

В Алфатар последната народна носия е от 30-40-години на 20 в., но има и по-стари носии. На едно от ревютата са показани 40 видове. Първата носия гребенската, предвид характерния „гребен” на главата.  След това в Алфатар се заселват фамилии от Стралджа и те идват с ямболската носия. 

 По-нататък започва едно взаимстване между двата костюма – местния и тракийския. Във времето се променят елеците – от вълнени те стават атлазени, плюшени и кадифени. Роклите са прави, но се появяват  веревните къдри най-долу с кадифици. Променя се и дължината. Алфатарската престилка взаимства „триъгълници” от двете носии, за да се получи смесеният съвременен вид. Не случайно на алфатарската престилка й казват, че е приказка без край.

В Алфатар за отбелязване се носят предимно тъмни забрадки – в тъмнокафяво, тъмнозелено и черно. В другите селища има бели, червени, розови. Тъмните цветове правят костюма по-стилен и по-силен, тъй като изпъква украсата на главата. Накитите са сребърни и са автентични. По главите има и китки. По пендарите от месинг има изписани годините 1894 и 1916 г.  На практика оригиналните от злато се съхраняват вкъщи. Изображението е на Франц Йосиф (император на Австрия от декември 1948  г. и крал на Унгария до 21 ноември 1916 г.,по негово време Австрия се преобразува Австро-Унгария. Пендарите са лети в Австрия. Тези пендари ги наричат още „пендари с глави”, защото има и с орнаменти, наподобяващи арабската азбука. 

Характерно е още, че елекът на алфатарската носия е затворен и с двуредно закопчаване. Така  фигурата на жената изглежда по-стройна, а ръкавите на ризата са от коприна, в съчетание с индийски памук, също оригинални – прилепнали по ръцете. Интересна е дантелата в края на ръкава – ръчна разработка, като е интересно, че не е плетена, а е правена с обикновена игла. На копчетата им казват „бомбета” и се зашиват отдолу. По елека има украса и от черен гайтан. 

Ганка Пенчева, секретар на Народно читалище „Йордан Йовков” в Алфатар: „Мислили сме да създадем музей на алфатарската носия. По проект събрахме 40-те носии и вярваме, че ще бъдат интересни за бъдещите поколения. Оставяме снимков и видео материал. На втория етаж в читалището имаме зала, подредена за обучение на деца, провеждат се и открити уроци по тъкане върху стан.”