Posted by Svobodno Slovo on May 17th, 2013
Коментар на Явор Дачков, публикуван в Гласове
Те бяха нечестни и фалшифицирани, но никой няма интерес, а и енергия за повторение на вота. Пък и изкривените резултати не променят много реалната картина. Друга щеше да бъде тя, ако Борисов и Цветанов бяха останали на власт. Бягството им през февруари бе тактически опит да запазят дългосрочно властта, но им отне възможността пряко да манипулират вота, което се оказа първата важна стъпка към освобождението от ГЕРБ.
Служебното правителство се опита да играе по свирката им, но нямаше сили, а и примката вече беше достатъчно разхлабена.
Най-големият фалшификатор обаче все пак си остана управляващата доскоро партия
на Бойко Борисов и Цветан Цветанов. Те започнаха подготовка за подмяна на вота през законодателството още в края на миналата година и технологично – чрез информационно обслужване и пълно подчиняване на секционните комисии.
Както се оказа в деня на размисъл, подготвили са се и с огромно количество незаконни бюлетини. Колко от онези, които не бяха разкрити, са влезли в употреба, никога няма да стане ясно. Изследванията на Мира Радева и НЦИОМ (Лидия Йорданова трябва да бъде моментално изхвърлена оттам след свикването на новото НС) бяха целенасочена подготовка за фалшификацията, готвена от ГЕРБ. Ако Борисов и Цветанов бяха все още на власт – резултатът щеше да е поне с 12 процента преднина в тяхна полза.
Тук
не съм съгласен с повечето мнения, че социолозите се представиха добре.
Не е вярно и нито един от тях няма моралното право днес да се показва по телевизора с обяснения. Мога да приведа аргументи, но това не е тема на този коментар. Всички социолози без изключение се намесваха политически и играха изключително некоректно, което не е изненада. Най-малкото, щеше да бъде по-почтено от тяхна страна да казват, че силите между ГЕРБ и БСП са изравнени вместо да фаворизират категорично партията на Борисов, а преднината му пред БСП да варира от 15 до 5 %. Това не бяха социологически проучвания, а безогледни лъжи, които оказаха сериозно психологическо, демотивиращо влияние върху хората, които вярваха, че ГЕРБ може да бъде изхвърлен от властта. Най-малкото – внушаваха, че и през следващия мандат Борисов и Цветанов ще имат сериозно влияние в управлението.
Не е вярно, че скандалът с намерените бюлетини в деня на размисъл е повлиял на вота. В заспала България един скандал стига до ушите на публиката поне три дни след като избухне, и то масирано през всички най-големи медии. Да се говори, че интернет и ТВ7 със скромната си аудитория, както и вечерните новини на големите телевизии в събота са повлияли на 6% от избирателите на ГЕРБ е глупост.
Глупост е и да се превръща Сотир Цацаров в герой
за това, че е започнал да си върши професионално работата. Нямаше да го направи, ако Борисов и Цветанов бяха на власт и ако срещу тях не се обърна не само цялата партийна система, силни задкулисни играчи, президентът и неправителственият сектор, но и ЕС и САЩ в лицето на своите посолства. Да се мисли, че зад действията на новия главен прокурор не стои широка коалиция срещу Борисов и Цветанов е наивно. Както беше наивно пък от тяхна страна да подценяват тихата дипломация на Европейския съюз и Щатите. Бойко така и не схвана ироничния подтекст на прословутото “Конграчулейшънс!”, което чуваше в Европа.
Разбира се, че Цацаров трябва да бъде поздравен за поведението си дотук,
но това би трябвало да бъде нищо повече от насърчение да продължи и да стигне докрай. България остана единствената страна, поразена от комунизма, в която няма нито един осъден висш държавен чиновник за престъпленията, вършени по време на прехода. Сега май дойде времето – има и много подходящи кандидати за целта.
Бареков не е дисидент, банката на Цветан Василев не е свещенна крава,
както не са и всички останали, които съучастваха в престъпленията на ГЕРБ. Това, че се извъртяха в последния момент и дори подкрепиха битката срещу мутрите, не означава, че новото правителство трябва да се отнася с тях като предишното. Държавата трябва да спре да фаворизира не само Цветан Василев, но и всеки друг като него, който си е въобразил, че е по-голям от нея. Медиите на Пеевски трябва да бъдат оставени на равни начала с останалите, а компетентните органи да разследват Пеевски, Ирена Кръстева и цялата им медийна империя. Не трябва да се забравят и най-уродливите журналистически клакьори на мутренското управление. Да не забарвим политолозите, социолозите и така наречените “десни” политици, гласували за кабинета Борисов, които заслужено изчезнаха от политическата сцена. Принципите, Костов, а не Макиавели!
На тези избори спечели Сергей Станишев, а Бойко Борисов загуби тотално
- на практика всичко.
Бившият премиер дори не се появи в нощта на изборите, за да поздрави своите избиратели с победата – сами преценете колко самият Борисов смята това за победа. Борисов мълча, обзет от паника, а когато проговори след четири дни, се оказа по-безпомощен и объркан и от малко дете. Той вече не е в час и за него ще бъде по-добре да се скрие задълго, ако иска на някакви хора да остави поне спомен за прословутата си харизма.
Бойко Борисов бе изхвърлен от българската политика по парадоксален начин чрез изборна победа.
Силата му се оказа слабост.
Може да се размишлява много върху тази символика, но не му е сега времето. Факт е, че Борисов и Цветанов, а след тях и ГЕРБ приключиха с политиката. Не само, че няма да съставят правителство, но и няма да имат най-голямата парламентарна група, както сочат резултатите от изборите. Тя се разпадна, преди да е свикана. Имунитетът на Цветан Цветанов, който ще бъде свален по искане на главния прокурор Цацаров, ще разбие всички илюзии на новоприетите депутати, че в ГЕРБ имат някакво бъдеще, и те ще тръгнат да се спасяват поединично и групово. Трезвомислието на мнозина от тях ще ги отведе към подкрепата за програмното правителство на Орешарски, което може да се окаже доста по-стабилно от пророчествата, които слушаме днес.
Няма патова ситуация в Народното събрание.
ГЕРБ е в малцинство, и то в маргинално малцинство. Да не говорим какво ще остане от групата, ако и Цветанов, и Борисов прекарат дори 48 часа в следствения арест. От тук нататък те са в тежест на всичко и всички и не виждам заради чий интерес ще бъдат оставени на мира, за да се правят на градивна опозиция и да вегетират в българската политика. Те са удобен параван и за престъпленията на цялата политическа класа, която ще трябва да ги принесе в жертва, за да спаси себе си и да може да продължи нататък.
Ще се опитам да опровергая още едно клише за изборите, което често се повтаря тези дни. Мнозина отговорни политици и сериозни журналисти се оплакват, че кампанията била ужасна и под всякаква критика, пълна с компромати и скандали. Само дето не казват, че ГЕРБ я направиха такава. Та нима в онзи отвратителен разговор за “пидали”, прокуратура и търговия с влияние не участваха Бойко Борисов, премиер от ГЕРБ, и Мирослав Найденов, министър от ГЕРБ? Та
нима всички подслушани и скандални разговори на властта не бяха записани от Цветанов,
организационното гуру на ГЕРБ, вицепремиер и вътрешен министър в управлението на Борисов?
Нима Емил Димитров, който каза, че има отряд за мокри поръчки в МВР и че Цветанов покровителства контрабандата, не бе депутат от ГЕРБ, както и споменатият министър Найденов, който каза в прав текст, че вътрешният министър на ГЕРБ е подслушвал незаконно целия Министерски съвет, че и президента?
Или не е общински съветник от ГЕРБ и собственикът на печатницата, която спечели поръчката за бюлетини и отпечата допълнителни 350 000, предназначени за конкретни градове? Не на последно място – соченият от Борисов и Цветанов за душманин на ГЕРБ Сотир Цацаров бе лично посочен от Бойко Борисов за главен прокурор, а за избора му се знаеше година преди да се формира органът, който го избра (имам предвид ВСС в сегашния му състав).
Излиза, че най-големият враг на ГЕРБ са самите гербаджии,
а унищожителите на партията са Бойко Борисов и Цветан Цветанов, които я създадоха.
В началото на изборната нощ изглеждаше, че Волен Сидеров е единственият победител на тези избори, но след окончателните резултати стана ясно, че по-големия победител е Сергей Станишев.
Той ще може да излъчи програмното си правителство начело с Орешарски, а както казахме, течовете на депутати от ГЕРБ към новата власт ще започнат почти веднага.
За разлика от популярното мнение мисля, че
Сергей Станишев си заслужи победата.
Той започна да работи за нея от първия ден след предишните избори, когато БСП имаше 7 % подкрепа. Станишев беше в клинч в продължение на месеци и устоя на масираната атака от всички страни. Май тогава само портиерите на “Позитано” не му искаха оставката. Постепенно разчисти партията от одиозни фигури като Румен Петков и Георги Първанов, както и неутрализира с такт влиятелни и способни хора като Румен Овчаров. Самият Овчаров прояви рядко срещано по тези места благоразумие и направи крачка назад. От листите отпаднаха Масларова, Гагаузов и още дузина непопулярни фигури, а червеният барон Георги Гергов бе отстранен от водаческото място на листата в Пловдив.
Сергей Станишев проведе толкова радикална кадрова политика, с каквато не може да се похвали никоя друга партия за последните 23 години. Освен това съвсем коректно обяви намеренията си за управление с програмен кабинет, а дори и посочи кандидат за премиер. Игра по правилата и не се поколеба да вдигне скандала за незаконното подслушване. Отстрани изглежда лесно, но са малцина политиците в България, които биха рискували предизборната си кампания с подобни резки движения. Всъщност нерешителността на останалите претенденти за властта им струваше влизането в Народното събрание.
Станишев се държа като истински демократ.
Другият подобен лидер, Меглена Кунева, не успя да прескочи бариерата най-вече заради слабата кампания на Движение “България на гражданите”, но пред тях има политическо бъдеще, ако са автентична общност. Това ще се разбере скоро, а и бъдещето на десницата е повод за отделен коментар.
Искам да кажа, че Станишев се справи блестящо както с вътрешнопартийните си врагове като Първанов, така и срещу външните като Бойко Борисов и уникалната машина за купуване на избори от ГЕРБ. Червеният лидер показа характер и еволюция, което трябва да му се признае. На практика той защити демокрацията в България и говореше така, както говореха десните в началото на прехода. Той защитаваше ценности и принципи, те обещаваха по-високи пенсии и усъвършенстване на пенсионния модел. Още един парадокс на отминалите избори.
ДПС и тяхното много добро представяне без Ахмед Доган
заслужават отделен коментар, но тук ми се иска да кажа няколко думи във възражение на скептиците, които все още не намират алтерантива на ГЕРБ.
Харесват ли ни или не, БСП и ДПС са автентични политически формации, зад които стоят реални хора, а не фенове, които са готови да се разбягат в противоположна посока при всяко разочарование. Няма друг инструмент за налагането на пряка демокрация освен партиите, а тези две са единствените, оцелели след популисткия ураган Борисов и 23 г. свободни избори.
Лъжа е, че Бойко Борисов няма алтернатива и че след него България ще върви на още по-зле. Няма по-зле от това, което живяхме довчера. Ние ударихме дъното при ГЕРБ и сега бавно и полека ще се отласкваме нагоре. Не е необходимо да си специалист, за да го проумееш.
Здравият разум победи патологията.
Това ме подсеща, че има и още една добра новина и това е отпадането на Иван Костов – дясната патология – от политиката. Борисов бе ляв популист, а Костов десен мошеник. Ако прибавим към тях и все пак скрилия се Доган и пенсионирания Първанов, нещата никак не изглеждат зле. Щом няма накъде да се влошат – оправят се! Както казва един Шекспиров герой.
Явор Дачков
Няма коментари:
Публикуване на коментар