Шах-мат! |
В началото бе демократичното опиянение от промяната, въздухът на която бе взривен от очаквания, че животът вече наистина ще бъде "по-хубав от песен". Изведнъж обаче като от мравуняк излязоха рояци от по-малко знайни и съвсем незнайни доморасли политици и зажужаха всеки на своя идеологически език. На едни грапав, на други - в ретро план, на трети - направо изпълнен с думи от неразбираемо експеранто. И стана кавгата между политиците. После от тях се заразиха икономистите. По-нататък приватизаторите решиха да вземат нещата в свои ръце. Преходът заплува все в разни безкрайни, неразбираеми и безсмислени препирни. Някои наужким, втори - истински, трети - тъй между другото, докато се избистри обстановката. Дойде времето на Командира, смени го периодът на Царя, последва го "Синът на наш другар", за да се появи на сцената след няколко изиграни роли и Генералът. Животът за едни стана повече от добър, особено в сравнение с годините, преди да се окичат с ореола на "нови лица".
На мнозинството в сол на живота се превърна решаването на проблема с насъщния. За да дойдат годините, когато всеки интервюер би попаднал задължително поне на една анкета, в която някой ще му каже искрено и лично: "Доходите ми са туберкулозни". С допълнението "А, бе,...никакви са направо да си кажа". Притеснителното е, че всеки втори няма да знае какво да отговори на въпроса "Като какви си определяш доходите?" Защото при липсата на критерий ще му се струва логично да каже...примерно, "средни". Каквото и да означава това. Само защото все още има какво да яде. Макар че как звучи от устата на млада пенсионерка изречение, при това изречено с гордост: "Имам пенсия от 200 лева и на нея разчитат синът, снахата и внуците!" И Христос не би бил толкова доволен от себе си, ако и да знае, че успешно храни народа си с два хляба и с пет риби. Там някъде в пустинята: дълга като смъртта, страшна като безнадеждността и винаги далеко от оазиса с водата, която винаги може да пресъхне от нечия клетва. Или от тътена на безброй човешки стонове, от ехото на които боли.
Старците отново на припек, пак ли те ще решат изхода от изборите? |
Циркът още не е дошъл, но замакът е готов |
В края на пустинята тези деца ще вземат нещата в свои ръце, ако все още са на разположение на нашата географска ширина |
Няма коментари:
Публикуване на коментар