Брой и структури на
населението
Текущата демографска ситуация в област Силистра се
характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението,
намаляваща раждаемост и задържащо се високо равнище на общата смъртност. Като положителни тенденции през 2012 г. могат да се
отчетат намаляващата детска и преждевременна смъртност.
Към
31 декември 2012 г. населението на област Силистра е 117 196 души,
което представлява 1.6% от населението на страната и нарежда областта на 27-мо
място по брой на населението – след област Търговище (118 769 души) и
преди област Видин (97 536 души). В сравнение с 2011 г. населението на
областта намалява с 1 237 души, или с 1.0%.
Мъжете
в областта са 58 049 (49.5%), а жените – 59 147 (50.5%),
или на 1 000 мъже се падат 1 019 жени. Броят на мъжете преобладава
във възрастите до 53 години. С нарастване на възрастта се увеличава броят и
относителният дял на жените от общото население на областта.
Фиг.
1. Население в област Силистра към 31.12. на съответната година
Както в страната, така и в областта продължава процесът на остаряване на населението, който се изразява
в увеличаване на дела на населението на 65 и повече навършени години.
В края на 2012 г. лицата на 65 и повече навършени години
в област Силистра са 24 346, или 20.8% от населението на областта. В
сравнение с 2011 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4
процентни пункта, а спрямо 2005 г. увеличението е с 4.6 процентни пункта.
Процесът на остаряване е по-силно изразен сред жените,
отколкото сред мъжете. Относителният дял на жените на възраст над 65 години в
областта е 23.6%, а на мъжете – 17.9%. Тази разлика се дължи на по-високата
смъртност сред мъжете.
Към 31.12.2012 г. децата
до 15 години са 15 625, или 13.3% от общия брой на населението. Спрямо
2011 г. този дял се увеличава с 0.1 процентен пункт.
В края на 2012 г. общият
коефициент на възрастова зависимост[1] е
51.8%, или на всяко лице в зависимите възрасти (под 15 и над 65 години) се
падат около две лица в активна възраст. През 2005 и 2011 г. този коефициент е
бил съответно 43.7 и 50.4%.
Остаряването на населението води до повишаване на
неговата средна възраст, която в края на
2012 г. е 44.0 години. В градовете на областта средната възраст е 44.6
години, а в селата тя е 43.5 години.
Тенденцията на остаряване на населението води до промени
в неговата основна възрастова структура – под,
в и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението
във и над трудоспособна възраст оказват, както остаряването на населението,
така и законодателните промени[2]
в определянето на възрастовите граници на населението при пенсиониране. За 2012
г. тези граници са до навършване на 60 години и 4 месеца за жените и 63 години
и 4 месеца за мъжете.
Населението
в трудоспособна възраст към 31.12.2012 г. в областта е 70 216 души, или
59.9% от населението. Въпреки увеличаващата се възрастова
граница за пенсиониране, трудоспособното население в област Силистра е намаляло
с 710 души, или с 1.0% спрямо предходната година.
В края на 2012 г. в над трудоспособна възраст са
30 391 души, или 25.9%, а под трудоспособна възраст – 16 589 души,
или 14.2% от населението на областта.
1.
Население под, във и над трудоспособна възраст към 31.12.
|
|
(Проценти)
|
||
|
Година
|
Трудоспособна
възраст
|
||
|
под
|
във
|
над
|
|
|
1995
|
20.1
|
57.7
|
22.2
|
|
2001
|
17.3
|
58.8
|
23.9
|
|
2005
|
15.5
|
61.5
|
23.0
|
|
2006
|
15.1
|
61.9
|
23.0
|
|
2007
|
14.8
|
62.1
|
23.1
|
|
2008
|
14.5
|
62.1
|
23.4
|
|
2009
|
14.5
|
62.0
|
23.5
|
|
2010
|
14.4
|
61.6
|
24.0
|
|
2011
|
14.1
|
59.9
|
26.0
|
|
2012
|
14.2
|
59.9
|
25.9
|
Възпроизводството на трудоспособното население се
характеризира чрез коефициента на
демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите
в трудоспособна възраст (15 – 19 г.) и броя на излизащите от трудоспособна възраст
(60 – 64 г.). Към 31.12.2012 г. това съотношение за страната е 64, а за
областта 61. За сравнение през 2001 г. в областта всеки 100 лица, излизащи от
трудоспособна възраст, са били замествани от 109 млади хора.
Териториално
разпределение на населението
Към
31.12.2012 г. в петте града на областта живеят 52 826 души, или 45.1%, а в
селата - 64 370, или 54.9% от населението на областта.
Най-голям е град Силистра с 34 718 души следван от град Тутракан с
8 466 души. Останалите градове са с население: Алфатар – 1 595 души, Главиница – 1 536 и Дулово – 6 511 души.
Разпределението на населението по населени места в края
на годината е резултат от неговото естествено и механично движение. Към края на
2012 г. населените места в областта са 118, от които 5 са градове и 113 – села.
В област Силистра няма населени места без население. В 10 села живеят от 1 до
49 души. Преобладаващият брой населени места в областта са с население от 100
до 999 души – 73, или 61.9% от всички неселени места.
В съответствие с административно-териториалното
устройство на страната област Силистра е разделена на 7 общини.
Близо половината от населението на областта живее в община Силистра (50 106).Най-малка
по брой на население е община Алфатар, в която живеят 2 951 души, или 2.5%
от населението на областта. Населението в останалите общини е: Главиница – 10 641,
Дулово – 28 219, Кайнарджа – 5 081, Ситово 5 278 и Тутракан – 14 920 души.
В сравнение с 2011 г.
незначително увеличение на населението има само в община Кайнарджа – с 22 души. При
всички останали общини има намаление на населението, като най-голямо е то в
община Алфатар – 2.3%. ммм
Фиг.
2. Относителен дял на населението по общини към 31.12.2012 година
Основните фактори, които влияят върху измененията в броя
и структурите на населението са демографските процеси – раждаемост, смъртност и
миграция.
Раждаемост
През 2012 г. в област Силистра са регистрирани 1 033
родени деца, като от тях 1 024 (99.1%)
са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените деца
е намалял с 19, а спрямо 2010 г. – със 103 деца.
Броят на живородените момчета (522) е с 10 повече от този
на живородените момичета (502), или през 2012 г. на 1 000 живородени
момчета в областта се падат 962 живородени момичета.
Фиг.
3. Живородени през периода 1955 – 2012 г.
Коефициентът на обща раждаемост[3]
в област Силистра през 2012 г. е 8.7‰, а през предходните 2010 и
2011 г. той е бил съответно 8.9‰ и 8.8‰. С най-висок коефициент на раждаемост са общините: Кайнарджа (15.8‰) и Дулово (11.7‰), съответно с най-нисък Алфатар
(5.0‰) и Силистра (6.8‰).
В областта коефициентът на раждаемост в селата (9.5‰)
продължава да е по-висок от този в градовете (7.7‰). В градовете на
областта живородени са 409 (39.9%) деца, а в селата 615 (60.1%).
Броят на жените във фертилна възраст (15 – 49 навършени
години), или размерът на родилните контингенти и тяхната плодовитост оказват
съществено влияние върху равнището на раждаемостта и определят характера на
възпроизводството на населението.
Броят на жените във фертилна възраст към 31.12.2012 г. в
област Силистра е 23 971 като спрямо предходната година той намалява с
560, а спрямо 2001 г. – с 8 494 жени.
Съществено значение за намалението на раждаемостта в
областта оказват и измененията във възрастовата структура на родилните контингенти.
Трябва да се има предвид, че близо 90% от ражданията се осъществяват от жените
на възраст до 34 години. Броят на жените в тази възрастова група намалява
основно поради по-малкия брой момичета, които влизат във фертилна възраст, и
емиграционните процеси.
Относителният дял на децата, родени от майки под 20
години през последните четири години се задържа около 15.0% от общия брой на
живородените. През 2012 г. децата родени от майки под 20 години са 161, докато
през 2005 г. те са били 210.
Въпреки намаляването в абсолютният брой на ражданията и
коефициента на раждаемост, тоталният коефициент на плодовитост[4]
се запазва. През 2012 г. средният брой
живородени деца от една жена в областта е 1.65. За сравнение, през 2005 г.
средният брой живородени деца от една жена е бил 1.32, а през 2011 г. е 1.64.
През 2012 г. в областта средната възраст на жените при
раждане на първо дете е 23.9 години, като спрямо 2011 г. намалява с два месеца.
Смъртност
И през 2012 г. се задържа високо нивото на общата
смъртност. Броят на умрелите лица в
област Силистра е 1 984 души, а коефициентът на обща смъртност[5] –
16.8‰. Спрямо предходната година броят на умрелите се увеличава с 16 души,
или с 0.8%.
Фиг.
4. Умрели през периода 1955 – 2012 г.
Смъртността сред мъжете (18.4‰)
продължава да е по-висока отколкото при жените (15.3‰).
През 2012 г. на 1 000 жени умират 1 187
мъже. Продължават и различията в смъртността сред градското и селското
население. Коефициентът на смъртност е по-висок в селата (18.4‰)
отколкото в градовете (15.0‰). Спрямо 2011 г. коефициентът на
смъртност в градовете се запазва, а този в селата се увеличава.
С най-висока смъртност в областта се отличават общините
Алфатар (24.8‰), Главиница (19.4‰) и Тутракан (19.1‰). Най-нисък
е този показател за общините Дулово – 14.1‰ и Кайнарджа – 14.4‰.
През 2012 г. показателят
за преждевременна смъртност[6] намалява спрямо предходната година и е 23.0%.
Намаляващата преждевременна смъртност показва, че задържащото се високо ниво на
общата смъртност се дължи предимно на умиранията в по-високите възрастови
групи. В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има съществени
разлики при мъжете и жените. Докато в областта преждевременната смърност сред жените
на възраст до 64 години вкл. са 14.2% от всички умрели жени, то сред мъжете този
относителен дял е почти два пъти по-голям – 30.5%.
През
2012 г. в областта са починали 8 деца на възраст под една година. Спрямо
2011 г. коефициентът на детска смъртност[7] намалява
и е 7.8‰.
Бракове
и бракоразводи
През
2012 г. броят на регистрираните бракове е 394 и са с 28 повече от
предходната година. От всички регистрирани бракове 57.4% (226) са сред
населението в селата, докато в градовете на областта са сключени 168 брака. Намалението
на броя на сключените бракове води и до намаление на коефициента на брачност[8],
който през 2001 г. е 3.8‰, а през 2012 г. – 3.3‰.
Броят
на бракоразводите през 2012 г. е 173 и е с 16 повече спрямо
предходната година. От всички прекратени бракове 53.2% се отнасят за
населението в градовете.
Най-голям е делът на браковете, прекратени по причина
„несходство в характерите“ (58.4%), следват разводите прекратени по „взаимно
съгласие“ (29.5%) и по причина „фактическа раздяла (9.8%).
Вътрешна
и външна миграция на населението
През
2012 г. в преселванията между населените места в страната са участвали
1 240 лица от област Силистра. Вътре в областта са
променили обичайното си местоживеене 678 лица.
Най-голямо териториално движение има по направлението „град
- село“ (33.5%). По-малки по брой и относителен дял са миграционните потоци по
обратното направление „село - град“ (20.2%). Относителният дял на преселилите
се от град в град (21.3%) е по-малък отколкото от село в село (25.0%).
Фиг.
5. Направления на вътрешната миграция през 2012 г.
От преселващите се от областта за свое ново местоживеене
най-голям брой лица са избрали област Варна (175), област Русе (168) и София (столица) (147). Най-голям е броят на
преселилите се в областта от същите области – Варна (117) и Русе (69).
През 2012 г. 219 души са заявили промяна на своя настоящ
адрес от област Силистра в чужбина. Лицата, които са сменили местоживеенето си
от чужбина в България, или потокът на имигрантите, включва български граждани,
завърнали се в страната, както и граждани на други държави, получили разрешение
за постоянно пребиваване в страната. През 2012 г. 208 лица са заявили промяна
на своето обичайно местоживеене от чужбина в област Силистра.
Естествен
и механичен прираст на населението
Броят и структурите на населението се определят от
размерите и интензивността на неговото естествено и механично (миграционно)
движение.
Разликата между ражданията и умиранията представлява
естественият прираст на населението. От началото на деветдесетте години на
миналия век демографското развитие на областта се характеризира с отрицателен
естествен прираст на населението. През
2012 г., в резултат на отрицателният естествен прираст, населението на областта
е намаляло с 960 души, или с 35 души повече в сравнение с 2011 г..
Намалението на населението в област Силистра, измерено
чрез коефициента на естествения прираст[9],
е минус 8.1‰. Коефициентът на естествен прираст в градовете е минус
7.3‰, а в селата – минус 8.9‰, или намалението на населението в областта в
резултат на естествения прираст се дължи на негативните демографски тенденции и
в градовете и в селата на областта.
През 2012 г. шест от общините в областта имат отрицателен
естествен прираст. Община Кайнарджа е с положителен естествен прираст (1.4‰).
С най-малък по стойност коефициент на отрицателен
естествен прираст е община Дулово (-2.5‰). С най-голямо намаление
на населението вследствие на високия отрицателен естествен прираст са общините
Алфатар (-19.8‰) и Тутракан (-11.3‰). Останалите три общини са
с отрицателен естествен прираст от около минус 10‰.
Съществено влияние върху броя и структурите на
населението оказва и механичния прираст, който също е отрицателен – минус 277
души. Той се формира като разлика между броя на заселилите се и изселилите се
от областта.
През 2012 г. две общини в областта имат положителен механичен
прираст: община Кайнарда (3.0‰) и община Дулово (1.1‰).
С най-голямо намаление на населението в резултат на
отрицателен механичен прираст са обищините Тутракан (-6.0‰) и Главиница (-4.1‰).
Методологични
бележки
Броят и структурите на населението в края на всяка година
се изчисляват на базата на данните от предходната година и данните за
естественото и механичното движение на населението през текущата година.
Източник на данните за броя и структурите на населението
е Информационна система „Демография“ в Националния статистически институт
Източник на данните за естественото и механичното
движение на населението (раждания, умирания, бракове, разводи, миграция) е
Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на
населението. Те се регистрират чрез документите образци ЕСГРАОН – ТДС:
съобщение за раждане, съобщение за сключен граждански брак, съобщение за
прекратен граждански брак, съобщение за смърт и адресна карта за промяна на
настоящ адрес.
Данните за броя на населението и за настъпилите
демографски събития в териториален разрез са представени според
административно-териториалното деление на страната към 31.12. на съответната
година (населени места, общини, области и статистически райони) по настоящ
адрес. Това е адресът, който отговаря на документално заявеното местоживеене на
лицето.
Възрастта на населението в края на годината е изчислена
към 31.12. в навършени години.
Възрастта на лицата при настъпване на демографски събитие
се изчислява в навършени години въз основа на датата на раждане и датата на
съответното събитие, т.е. възрастта, която лицата са достигнали при настъпване
на събитието.
При изчисляване на демографските показатели се използва
съвкупността на средногодишното население. Средногодишният брой на населението
е средна аритметична величина от изчисленото население към края на предходната
и края на отчетната година.
[1] Коефициентът на
възрастова зависимост показва броя на лицата от населението в „зависимите“
възрасти (населението под 15 и на 65 и повече навършени години) на 100 лица от
населението в „независимите“ възрасти (от 15 до 64 години). Изчислява се в
проценти.
[2] Възрастовите граници
за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна
възраст са определени съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж,
приета с Постановление №30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 г.). Според последните
изменения в тази наредба горната граница за населението в трудоспособна възраст
се увеличава с 4 месеца всяка година до навършване на 65 години за мъжете и 63
години за жените.
[4] Среден брой
живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период
съобразно повъзрастовата плодовитост през отчетната година.
[9] Разликата между броя
на живородените и броя на умрелите на 1 000 души от средногодишния брой на
населението.
Няма коментари:
Публикуване на коментар