ИМПЕРИЯТА ОТВРЪЩА НА УДАРА или как политическата класа опитва да се саморазправи с гражданските организации

http://blog.aip-bg.org

08.03.2013 г.

Фани Давидова

         Внезапно и независимо от наложилата се свръхнатовареност на Народното събрание, на 07 март тази седмица, Парламента прие на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности. Според информацията, публикувана на интернет страницата на Народното събрание, законопроектът със сигнатура 354-01-28 е внесен на 01. 03. 2013 г от народните представители Яне Янев, Цвета Георгиева, Бисерка Петрова, Кристияна Петрова и Емил Василев. С изненадваща мълниеносна бързина текстът е приет на първо четене без разглеждане и доклад от водещата правна комисия.

        Странен е фактът, че изменения на един по съществото си антикорупционен, целящ по-висока прозрачност закон, се внасят абсолютно на тъмно. На интернет страницата на Народното събрание липсва текстът на законопроекта. Както е ясно, той не може да бъде открит и прочетен он лайн, камо ли обсъден, съгласно изискванията за прозрачност и обществено участие. Екипа на ПДИ получи текста на проекта само на хартиено копие, след специално отиване до Народното събрание. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности предвижда разширяване на обхвата на закона, като в него се включват нови групи лица, сред които членовете на ръководните и контролни органи на членуващите в тристранния съвет работодателски и синдикални организации, ръководните и управителните органи на юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани за общественополезна дейност, всички кандидати за президент и вицепрезидент, за народни представители и за членове на Европейския парламент от Република България

         Гласуването на първо четене на този законопроект е извършено в нарушение на няколко процедури: 1. На първо място, нарушена е нормата на чл.26, ал.2 от Закона за нормативните актове, която изисква законопроектите да бъдат публикувани на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. 2. На второ място, нарушена е нормата на чл.66, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, която предвижда публичност на внесените и регистрирани законопроекти. 3. Трето, нарушени са е разпоредбата на чл.68 и 69 от същия правилник, които предвиждат задължително разглеждане на законопроекта и изготвяне на доклад по него от водещата комисия.

         Въпросите, които веднага възникват, са: 1. Кои събития и факти от обществения живот породиха необходимостта от приемане на законопроекта? 2. Какво налага спешността по приемането на текста? Възможните отговори на тези въпроси не са много. През последните седмици сме свидетели на активна дейност на гражданското общество, на граждански протести и изразени абсолютно несъгласие с подходите на държавно управление, гняв към вземането на решения на тъмно, съпротива към известните лостове на властта. Колкото и разностранни и разнопосочни да са исканията на протестиращите има едно единствено искане, което е общо за всички групи и то е – искането за прозрачно управление и обществено участие във вземането на решения. И докато голяма част от работещите неправителствени организации са изразявали недоволството си години наред, по софистициран начин – чрез доклади, становища, препоръки, анализи, жалби и съдебни дела, то през последните седмици обикновените граждани направо излязоха на улицата и показаха, че няма да търпят повече подобно управленско поведение. Ама наистина няма да търпят.

          Очевидно тази реакция е опънала нервите на част от управляващите, решили да размахат заканително пръст на непослушните граждани. За горните опасения свидетелстват и самите мотиви, с които е внесен проекта. Някои от аргументи, звучат доста страховито. Така например, необходимостта да се публикува имуществото на кандидатите за народни представители е мотивирана с поставянето на „още една бариера пред достъпа до властта на лица, които са склонни към непочтени или нерегламентирани доходи, и то поставена още преди заемането на длъжността.“ Народните представители налагат публичност на имуществото на синдикални лидери, на членовете на управителните органи на гражданските организации, на тези, които след тях ще се кандидатират за народни представители, Това се обективира в законопроект по време, в което за размера на бонусите на държавните служители се водят дела за достъп до информация и категорично се отказва достъп до подадените от независими народни представители декларации, с които са насочени бюджетните субсидии към конкретни политически партии.

           Не забелязваме подобна прилежна бързина при разглеждането на други законопроекти. Така например, горе долу по същото време е внесен Закон за изменение и допълнение на Закона за нормативните актове (сигнатура 302-01-9), който предвижда провеждане на обществени консултации при разработване и приемане на нормативните актове (Едно от исканията на протестиращите граждани в момента). Този законопроект е публикуван на страницата на Народното събрание, но дори не е разпределен към комисия. Простичко казано, законопроектът, който дава възможност за гражданско участие в процеса на вземане на решения си стои, а законопроектът, който цели контрол и пресиране на гражданското общество, се приема с космическа скорост.