В Крайдунавска Добруджа са документирани 12 светци мъченици още от времето на Римската империя, но по ирония на съдбата само два са манастирите там в момента. По-старата обител е на 70 г. и е край тутраканското с. Сяново. От 13 г. насам там единствен неин пазител е монах Николай. Най-много хора той посреща на празника на едноименния параклис "Св. Марина" навръх горещниците, когато се чества светата великомъченица. На този ден се освещава и водата в аязмото, защото според поверието тя е лековита. Местните вярват на легендата, че оправя зрението както на хора, така и на животни. За извора местните турци твърдят, че е място, където Бог си почива. Затова, когато човек дойдел при него, Бог чувал гласа на богомолците и приемал техните болки. "Аз вярвам, че водата е лековита. Предал съм това и на светската власт, за да направи достъпен манастира за всички, които имат нужда от помощ", заявява на всеослушание монахът Николай. Негов е съветът към кметството в Тутракан да прати най-после специалисти да изследват водата, за да се знаят точно нейните качества. "Възстановяването започна през 1991 г., а аз като дете си спомням, че ни водеха на аязмото да ни мият очите и да смесват водата с вино, за да правят т.нар. комка", обяснява Иван Недев, председател на общинския съвет в Тутракан, който е родом от Сяново.
Монахът Николай посреща еднакво както големци като председателя на ОбС-Тутракан, Иван Недев, така и най-обикновени хора.
Дългогодишният административен ръководител от регионално ниво е сред привържениците на идеята за помощ на манастира, за да придобие по-голямо значение за вярващите. "Аз съм сред посещаващите често манастира и никога не пропускам да си взема от водата в аязмото, защото чувствам приятна промяна в настроението си, когато се измия с нея", твърди Калина Грънчарова от Тутракан. "Имаме лятна къща в Сяново и съм виждала с очите си как идват много хора, все учени и интелигенти, за да стоят седмици наред край аязмото и да се зареждат с енергия от него", разказва Невяна Недева. Тук, далеч от цялата суетня на цивилизацията гостите си печели всеки ден хляб и си готвели манджи с вода от манастира и с продукти, закупени от баби от селото. Разказът за лековитата вода звучи като приказка от нови времена. Било преди няколко години. Тогава монахът с очите си видял как ослепели ярета прогледнали, защото им миел очите с тази вода.
Засега параклисът е само навес, под който служат църковните отци.
Преди да се случи "най-доброто" за тях, защото иначе трябвало да отидат на заколение.
Нееднократно бил търсен за помощ местният ветеринар, но той не искал да гази калта до манастира и не дошъл нито веднъж. Тогава една баба казала на монаха: "Не си хаби времето да биеш път до по-големите села Нова Черна и Звънарци, ами измий очите на яретата си. Te не са въртоглави, както си мислиш - ще видиш, че ще прогледнат." Така направил монахът и те скоро след това наистина прогледнали. Спрели да се блъскат в дърветата, защото вече ги виждали. И дълги години правили компания на монаха. Започнал той и своите очи да измива с водата, за да се увери, че наистина манастирската благодат дава зрение. Така постепенно усетил, че процедурите му влияят добре. Дошъл в манастира в края на 90-те години с 2,5 диоптъра късогледство, без да вижда нищо пред себе си. Благодарение на манастирската вода те не се увеличили с годините. Сам си измислил и рецептата: плискал си очите всяка сутрин и вечер, а често и през деня, когато се сетел. За разлика от друг монах, младо момче, което, докато служило при него в манастира, едва ли не хвърлило очилата, пак като ефект от процедурите с тукашната вода. Преместило се обаче в друг манастир и отново диоптрите на лещите се увеличили, достигайки цели 5. Християнската обител в Добруджа е популярна едва от няколко години, но за нея вече знаят и в Брюксел. Защото тя е част от проект на областната управа от 2010 г. Пред евродепутатите бе представен филм, разказващ за магията на манастирската вода в Сяново. Символ е на убедеността, че в живота ни предстоят най-хубавите неща, стига да ги прозрем и видим като проекция в бъдещето. Историята на манастира се свързва с ясновидката баба Васила от Сяново. Датирана е към 1942 г. Жената насън видяла, че на това място ще бъде изровено кладенче с вода само на 1 м дълбочина. Сънят й пророкувал, че до някой ден около него ще се нароят 3 манастира с 3 църкви. От тогавашната управа й разрешили да копне в земята и водата бликнала. Три години по-късно възниква параклисът с девически манастир към него. Някъде през 70-те години единствената монахиня била изнасилена от друговерци и на 40-ия ден починала. Манастирът опустял, а параклисът, намиращ се на по-малко от 2 км от селото, бил разграбен. И днес до него се стига по единствения черен коларски път. Осветлението в Сяновския манастир се осигурява от агрегат, подарен от община Тутракан преди 2-3 г. "Отива по една туба бензин, ако се ползва денонощно", изчислил монахът, някога послушник в Руенския манастир "Св. Иван Рилски". Той отдавна не сравнява двата манастира, защото до този в Балкана има асфалтов път и далекопровод, докато на събрата му в равнината единствено водата му е ценна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар