Силистренецът Колчо Петров може би е единственият
българин, който от десетина години живее почти сам на остров в река Дунав.
Островът е т.нар. „средният” от триадата „безименни” в близост до Силистра.
„Наричаме го Колчо Островитянина, при когото почти всяка събота сме на
посещение, за да не бъде толкова сам, а и да ни посрещне като истински гости”,
каза за „24 часа” Александър Кононов, председател на Асоциацията на рибарите от
крайдунавския град и директор на местно
училище.
„При мен е като в хана на Странджата в „Немили
недраги”, само дето не ми идват гладни хъшове, а преди всичко близки приятели”,
допълва го самият Колчо. Посрещал е неведнъж и повече гости накуп. Вкл. и
голяма група от българи и румънци, участници в трансграничен проект за
побратимяване между общности, гощавайки ги с рибена чорба по своя рецепта. Точно
от „неговия” остров миналата есен започна единствената досега регата с лодки
„Ял-6”, в които гребаха в смесени екипи младежи от крайдунавските градове
Силистра и Кълъраш.
В продължение на 15 години е устройвал завидния си бит
жителят на острова, намиращ се на около 200 м от българския бряг. „Бараката е
изградена като наколно жилище, но в нея има парна инсталация за през зимата и
агрегат за електричество”, обяснява рибарят. Той се пенсионирал преди 3 години,
но живее тук отпреди да стане „държавен стипендиат”. Връзката със света държи чрез
мобилния си телефон. „Прокарал” е и телевизия чрез една от популярните мрежи за
сателитни предавания. Само в годините, когато река Дунав замръзва, той се
прибира при семейството си в Силистра. Съпругата му също е пенсионерка, но продължава
да работи в държавна структура. Имат двама пораснали сина, от които единият живее
и работи в Англия, а другият е в местна драгажна фирма. На практика летата на
децата му са преминали на острова, където са откърмени и привлечени към идеята
за волен живот сред природата. Далеко от хорска суета и от обществени проблеми.
Иначе в миналото островитянинът е работил на много места. Бил и към морския
клуб в някогашния гранд „ЛПК”, т.е. лесопромишления комбинат, създаден да
преработва дърва от Сибир. Работил е и в драгажния флот за добив на пясък от
река Дунав. От двадесетина години обаче е отдаден на рибарлъка и половината от
тях прекарва в островни условия.
„Колчо е голяма работа и много добър стопанин, защото
си има оранжерия за зеленчуци, беше завъдил зайци, а си отглежда и кокошки”,
хвали приятеля си Петър Драганов, някогашен зам.-шеф на рибарите и ловците в
Силистра. Други авери подсказват, че преди години отгледал и прасе, което
заколил преди да се заплоди, защото се оказало, че няма условия за кочина в
импровизирания стопански двор. „Не съм тук само за рибарлъка, просто ми е
спокойно, защото е тихо, а и нямам какво да правя вече в града”, продължава
разказа си „островният човек”. Споделя, че се възхищава на красивите дунавски
залези и се радва на птици като гургулиците. Островът е целият в зеленина и на
места е непроходим като малка джунгла. Зиме и лете при него се отбиват не само
рибари, а и ловци, стига да успеят да достигнат до брега, съобразявайки се с нивото
на реката. Те знаят, че гостуването при приятеля им е винаги приятно, тъй като
барбекютото е под ръка. Лично домакинът е иззидал и пещ, за да опече в нея дори
и баница по поръчение на гостите. В условията на икономическата криза все
повече добруджанци остават през нощта на палатки на близките острови,
включително и при Колчо, за да си спестят пътуване до морето. Големият автомобилен
трафик, високите цени и шумът ги принуждавал да търсят алтернативата в река
Дунав. „Пясъкът е ситен, водата е топла и плитка, рибата е налице за печене и
за чорба, само бира си носиш и веселото изкарване е гарантирано”, твърдят гости
на силистренеца, опитали неведнъж гостоприемството му. „Една зима Колчо ни беше
притеснил много, защото беше луд сняг и лед, а той беше още на острова, тогава
тръгнахме да звъним на „Гражданска защита” да го прибира, но той се усетил и навреме
сам се върнал”, припомня си Петър Драганов. И през смях обяснява, че при намесата
на „спасителите” щяло му струва 1 000-2 000 лева. Силният му инстинкт
обаче го накарал да напусне временно своята обител и да се приюти в
цивилизацията. До края на ледохода, когато животът на острова се възражда и
Колчо Островитянина отново става негов пазач и повелител.
Няма коментари:
Публикуване на коментар