Любителите на природата, наблюдаващи редките птици
и животни в резервата „Дуранкулашко езеро”, станаха свидетели на варварско
нападение и на пълната безпомощност на Министерството на околната среда и
водите. Не са много страните,
които могат да се похвалят с такова богатство, каквото е Дуранкулашкото езеро. То
се намира в североизточната част на България и заема площ от 4 037 дка. Местността,
представлsваща езеро-лиман, е една от най-значителните и добре съхранили
се крайбрежни зони в страната. Разположена е на
съществуващия от хилядолетия миграционен път на птиците „Via Pontica” и
осигурява благоприятни условия за хранене, почивка и съхранение на повече от
260 вида уникално редки и застрашени от изчезване видове животни и растения.
В Дуранкулашкото езеро
зимуват такива редки водоплаващи птици като голямата белочела гъска,
червеногушата гъска и зеленоглавата патица. Местността е от огромно значение за
поддържането числеността и на много други видове птици: на малкия корморан,
розовия пеликан, тръстиковия блатар, индийското шаварче. и пр.
Дуранкулашкото езеро днес
е единственото доказано находище на дивия шаран в България. Пясъчните дюни между
езерото и морето са място за обитаване и размножаване за многобройната
популация на сирийската чесновница.
Поради изключително
голямото значение за съхраняването на ценната флора и фауна на Дуранкулашкото
езеро, с решение на Министерството на околната среда и водите на България №123/21.02.1980
г. то е обявено за защитена зона. Дуранкулашкото езеро е също
така обект по Рамсарската конвенция за влажните зони с международно значение,
подписана от 158 страни, сред които и България. Това означава, че държавата е
поела задължението да опазва, управлява, и изследва тази територия, да я
използва рационално, да я поддържа и осигурява защитата й, в това число и на характерната
за местността флора и фауна. Под „рационално използване” се подразбира
използване в интересите на цялото човечество, използване, което осигурява
съхраняването на всички природни особености и качества на дадената екосистема.
В този си статус
Дуранкулашкото езеро може да бъде свободно посещавано и е открито за
орнитологически туризъм. Пясъчната ивица между езерото и морето е обявена за
туристическа пътека. А това означава, че посетителите са длъжни да спазват установените
за подобни зони правила.
Но макар че
Дуранкулашкото езеро е обявено за резерват, за „защитена зона”, него всъщност никой не го защитава - нито местните
власти, нито Министерството на околната среда и водите, нито държавата, гръмко поела
международни задължения по охрана на тази територия и тихичко отворила „зелена
улица” за заличаването му. Уникалният, „защитен” от
държавата и от международната Рамсарска конвенция резерват скоро може да се
окаже унищожен. От едната страна към него
настъпват селкостопанските земи. Работещата в полето техника с шума си плаши
гнездящите там и готвещи се за дълъг полет птици.
От другата страна
територията му завземат „новоевропейските
примати”. Новите европейски примати — това са вид човекоподобни маймуни,
появили се на територията на Източна и Централна Европа в края на ХХ век. Тези
същества, наподобяващи хора, имат ограничени способности за усвояване на
социално приемливо поведение. Това обстоятелство предопределя оскъдността на
техния речеви запас и тяхното неумение да спазват правила и закони, поради
което поведението им се диктува от примитивни инстинкти и страст към
подражаване на стоящите на по-високо стъпало в еволюционната стълбица. Не
разполагайки със средства за истинско сафари в някоя пясъчна пустиня или за
впечатляваща поява на някой истински курорт, новите европейски примати си
купуват големи автомобили (както и повечето неща в живота им - «втора ръка», но
с особени номера, защото много цифри им е трудно да запомнят), обединяват се в
групи от по два-три прайда и хукват да мачкат по-беззащитните от тях видове в
«защитени» територии, удовлетворявайки своите примитивни инстинкти и склонност
към ексхибиционизъм.
Особенно активни новите
европейски примати стават през лятото. Безпрепятствено нагазвайки в територията
на резервата, те се забавляват като плашат животни, птици и природолюбители, които
едва успяват да изскочат из-под гумите на колите им. Така тези същества унищожават
не само тишината и спокойствието на резервата, но и ценни растителни видове, разрушавайки
тънката едва няколко метра пясъчна коса - единствената преграда между пресноводното
езеро и морето, коса, която е местообитание на различни рептилии, птици,
насекоми и растения и залог за съществуването на самото езеро с неговата
уникална флора и фауна. А водните скутери преследват кормораните, лебедите,
патиците и другите животински видове в морето.
След новите европейски
примати на територията на резервата остават купища боклуци, бутилки, пакети, кенове,
а също така изорани от гумите на колите им растения и дълбоки канавки.
На забележките на
природолюбителите новите европейски примати отговарят нечленоразделно. Табелки
и указатели те не четат. Просто нахълтват в защитената местност по утъпкания от
подобни на тях същества път. „Път”, който е обявен за туристическа екопътека и
който до преди няколко години беше затворен поне с поочупена бариера и
прострелян (!) знак „В2. Забранено е влизането на пътни превозни средства в
двете посоки”. Новите европейски примати
активно преобразяват територията на резервата за свои нужди и даже си правят в
тръстиките паркинги (макар че на стотина метра от там съществува официален,
асфалтиран и безплатен такъв).
По всичко личи, че с бездействиeто
на държавата, Министерството на околната среда и водите, местните власти и
екоорганизациите Дуранкулашкото езеро ще повтори съдбата на друга «защитена
местност» - тази на Силистар, който вече рухна под натиска на новите европейски
примати. Днес в залива на доскоро дивия Силистар няма да видите нито
костенурки, нито змийчета, птиците и рибите го заобикалят отдалеч, а чалгата и
ревът на моторите заглушава шума на морето.
Уви! Скоро в България
няма да остане място, където уважаващите закона граждани на страната и чуждите
туристи биха могли да се любуват на природата в естествения й вид и да
наблюдават редки птици и животни. Скоро европейците, които разчитат България да
съхрани това толкова важно място за прелета и оцеляването на птици, гнездящи в
Северна Европа, ще попълнят своите книги на изчезналите видове с още стотина
страници. Но пък вече могат до добавят един новопоявил се вид: този на новите европейски примати.
Няма коментари:
Публикуване на коментар