Силистренецът Валентин Петков по уникален
начин съчетава хоби, бит и професия, домакинствайки на частни начала в крепост
от турско време, която е общинска собственост. „Преди 10 години Общинският
съвет ми предостави със свое решение крепостта „Меджиди табия”, градена преди
средата на 19-я век, за да й бъда стопанин”, заяви за „24 часа” г-н Петков.
Първоначално решението било за 8 години, после още за една и така времето
изминало. Тази есен отново местните депутати ще решат по-нататъшната съдба на
крепостта, носеща определенията „непревземаема и непокътната”. За тези 10 лета
Петков е бил едновременно и неизменно домакин, ключар, пазач, озеленител,
касиер, уредник на музейна сбирка и гид. Преди 10 години посрещнал наведнъж над
200 човека от свитата на Симеон Сакскобургготски като премиер и партиен водач.
Тези дни постигна още един рекорд: отборът на над 300 участници в Световния
конгрес на археолозите се изсипа в крепостта. Начело с доц. д-р Людмил
Вагалински, директор на Националния археологически институт с музей към БАН.
Там бе проведено заключителното мероприятие в еднодневния им престой в града
със следи от 4 цивилизации и най-много от времето на Римската империя. „Укрепих
насипа край стените на крепостта и така се оформи алея за точно 45-минутна
разходка из нея”, обяснява Валентин Петков. В частната му сбирка в помещенията
на съоръжението се намират материали за 7 поредни войни в рамките на почти един
век – от Кримската (50-те години
на 19 в.) до Втората световна война (40-те на 20-я в.). Някои от тях той намира
за уникални – стари руски саби, медали, едно пано за Съединението на България,
картечница „Максим” от 1910 г. и
др. Има сбирки на шапки на военни, както и на униформи. Възстановен е и тунелът
в един от погребите, в който хиляди деца от няколко поколения са играли на
криеница, за да съизмерят страха си от тъмнината. Крепостта „Меджиди табия” е наречена на
името на Султан Меджид и е строена в продължение на 15 години в навечерието на
Кримската война. В нея е бил дори Лев Толстой. Градежът е дело на известните „Дряновски майстори” по проект на
немеца Хелмут фон Молтке, началник щаб при „железния канцлер” Ото фон
Бисмарк. До 1956 г. в крепостта е имало воници, за пребиваването на които и
днес свидетелстват стотици надписи на български, румънски, арменски, арабски,
турски, руски и др. езици. По-късно до 60-те години крепостта е превърната в
т.нар военни погреби. През 1969 г. Силистра чества 1 800 години от основаването
си и крепостта става музей. 25 години по-късно без малко да бъде приватизирана,
но й се „разминава”. В някаква степен години по-нататък
действително частният стопанин Валентин Петков я „притежава”,
правейки я обаче още по-достъпна за обществеността и за гостите на града.
Засега все още ключът за тежката врата на крепостта се държи от 60-годишния
Валентин Петков. В близко време местната власт ще реши както неговата съдба,
така и бъдещата форма на стопанисване на „бялата крепост”, както е преводът на
името й от персийски език.
Няма коментари:
Публикуване на коментар