Художник аранжирал в продължение на години галерия от образи и послания по стволовете на 100-годишна букова гора в Стара планина в резервата „Централен Балкан”.
В продължение на години през 70-те, 80-те и 90-те
години някой си Васил Маринов Козарев е въртял майсторски ножчето, за да остави
за поколенията свои творби. „Има пропорции в рисунките, явно е разбирач”,
твърди скулпторът от Силистра Йордан Колев. Той бе ръководител на 50-членна
ученическа от ПМГ „Св. Климент Охридски” от крайдунавския град, преминала през
буковата гора, дивейки се на картините по дърветата.
Най-патриотичната от тях е
посветена на възрожденската ни икона Отец Паисий и представлява изображение на
поп с калимявка. Плюс надпис „Отец Паисий възроди България”. Попски образ е
повторен и на друго място, но с ироничното предложение „Изповядай се, чадо”.
Има и яки букове, изписани единствено с текст с филосовско заключение като „Последната
залъгалка на живота е старостта”. „Зашуми, горо, успокой сърцето ми” в
комбинация с красиво цвете е друго послание на художника Козарев. През 1981 г.
той пише по ботевски: „Сърце ми плаче, тъгува за младост, тука литнала”.
Специално е и обръщението „Обичай Балкана, той калява и ободрява обитателите
си”.
Не пропуска да представи и себе си поне на два пъти. На единия портрет е с
развят перчем и с китара в ръцете. С поредните приветстващи думи: „Пей, певецо,
за планината”. На другия е с широкопола шапка само с надписа "В. Козарят", датирайки
я към 1993 г. Осем години преди това той иронизира туристите, изписвайки думите
„Хотел „Звездоброй”, ресторант „Гладен стой”, самодиви ще ти пеят”. Вероятно
през 1948 година е роден художникът Козарев,както сам е написал на едно място. Изчегъртал е с много любов десетки думи и стотици щрихи, за да бъдат пред очите
на хилядите туристи, продължаващи да търсят хладината и тишината на родния
Балкан. Независимо от дългите преходи, твърдите дървени нари и понякога
оскъдната храна в хижите, строени някога в миналия век.
В. "24 часа"
Няма коментари:
Публикуване на коментар