За късната почит и необходимостта от навременно признание

Светла ѝ памет на Стефка Евстатиева - тридесетина силистренци, предимно връстници и роднини, я изпратиха достойно с панихида в нейна чест! Силистра ѝ дължеше тази панихида, отслужена по най-добрия начин от отец Добри Върбанов. Впачатляваща беше речта му накрая за тленното и духовното, за видимото и невидимото, за духа и срещата му с ангелите, които не знаем дали ни гледат отгоре, но се надяваме да посрещат с умиление всеки, литнал в небесата и минал от другата страна на света.

Друг е въпросът, че приживе и Евстатиева, подобно на мнозина други като нея, никога не бе поканена да участва в нито един тукашен празник под една или друга форма. Дори идея от последните години да проведе Майсторски клас в Силистра не бе приета и подета. Друг е въпросът дали щеше да приеме, но щом в Троян може, защо в Силистра - не? Дано да се сетим за същото с Йълдъз Ибрахимова - не е гостувала от 2010 г., за Теодосий Спасов - той, слава богу, по-често идва, за Мая Нова - джазпевица. Не сме поканили Диана Диимитрлова по никой повод също - актьорски или художнически. И т.н.

В Силистра иначе сме петимни да правим "почетни граждани" заслужили хора, когато обаче вече ги няма на "белия свят". И  си затваряме очите пред успехи на хора в младежка, зряла и в малко по-късна възраст. Трябва ли човек да остарее съвсем или вече да отсъства от обществото, за да получи признание? Редно е да се научим да отдаваме почит, уважение и признание, да връчваме награди, докато е време, за да може съответният човек адресат сам да се зарадва, а не оказаното не навреме внимание да натъжава роднините с късното признание, приемайки за спомен листа хартия с нечий подпис на управленец, който дори няма личен спомен за почетения, а често дори не знае кой е той и какви заслуги има.