Есе за медиите в област Силистра по заглавия на вестници и списания от 140 години насам

       В „МИЗИЯ“, „ДОБРУДЖА“ и като цяло в „СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ“ в поредната „ПРОЛЕТ“ е винаги „ВРЕМЕ“ като по „ТЕЛЕГРАФ“ да чуем протяжната мелодия на „КАВАЛ“ покрай песента на мотора на „КОМБАЙН“ в полето. Тя  е нашата разпознаваема по света ТРИБУНА – едновременно „ДЕЛИОРМАНСКА…“, „ДОБРУДЖАНСКА…“, „СИЛИСТРЕНСКА…“. И още: без противопоставянето „ДА и НЕ“ от зората на демокрацията тя е свят „НОВ ГЛАС“, наша  откровена „ДУМА“ за „ДЕМОКРАЦИЯ“ и „СПРАВЕДЛИВОСТ“. И свежа „МИСЪЛ“ за нежна „ПРОБУДА“ и лелеяна „ПРАВДА“. За да си пожелаем отново „УСПЕХ (СИЛИСТРА)“ над хоризонта на истинския и неповторим „СВЕТЛОСТРУЙ“. Да посрещнем с възторг поредната „ЗОРА“ над древния „ДРЪСТЪР“. В него се е стаил бойкият „ДОБРУДЖАНСКИ ЗОВ“, роден от необозримия „ДОБРУДЖАНСКИ ЖИТЕН ФРОНТ“ – пълният със зърно  „ЗЛАТЕН КЛАС“. С него с право се гордее от векове непревземаемият  „ПОРТ СИЛИСТРА“, изграден на изпънатия край р. Дунав като лък красив „СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ“, описван, макар и за кратко от „ДУНАВ НЮЗ“ в зората на XXI век – своеобразна „ВИЛА“ за „САМОЗАЩИТА“ на общественото самосъзнание.

Някъде наблизо къдроглавият „ПЕЛИКАН“ продължава да  бъде сред неизменните „З ОТ 7“ чудеса на Крайдунавска Добруджа. Той е чакмак за „ДУЛОВСКА ИСКРА“, отзвук от „ТУТРАКАНСКИ ГЛАС“, символ на „УСТРЕМ“ в Главиница, неповторим „ИЗГРЕВ“ в Алфатар и на „ИЗВОР“ за живот в Кайнарджа – едно от „Местата на мира в Европа“. Ударно начало е и за Добруджанската къща в Алфатар, където през 50-те години на миналия век със завидна „ДЕТСКА РАДОСТ“са отсядали неведнъж за романтична „ДЕТИНСКА ПОЧИВКА“ видни  журналисти от БНР, в. „Септемврийче“ и сп. „Жената днес“. Там в самобитна обстановка те са подготвяли с много любов новия вестникарски брой на ВЕСТНИКА НА МЕСТНАТА МОТОРНО-ТРАКТОРНА СТАНЦИЯ, вписващ се в традицията на своеобразното „НАРОДНО УЧИЛИЩЕ“ на вестникарството у нас. 

За всички тези издания има място във всяка „УЧИЛИЩНА СБИРКА“ и в библиотеката на любимото ни „НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ“. Защото вестникът е „РЪКОВОДИТЕЛ“ на делата ни. Той е едновременно „САМОЗАЩИТА“ и „КАПИТАЛ“ по силистренски, но е и израз на „НАПРЕДЪК“ по тутракански. И в същото време е интересен „СЪБЕСЕДНИК“ в стил „СИЛИСТРА ПЛЮС“ в скучната провинциална „НЕДЕЛЯ“ – съботно издание за забава към „НОВА СИЛИСТРЕНСКА ТРИБУНА“. Преди да бъде възродена само за пет години – 2014-2019 г., предишната му посестрима от тоталитарния период – „СИЛИСТРЕНСКА ТРИБУНА“, на практика най-дълголетният самотник на вестникарското поприще – от 1956 до 1991 г. Той е лъч от „СВЕТЛИНА“ на „СТУДЕНТСКИ ПЛАМЪК“, отблясък от шарения „СПЕКТЪР (СИЛИСТРА)“ на Добруджа и пъстроцветие от вечния „КАРНАВАЛ“ на живота. За него понякога свидетелстваше дори официозното издание „БЮЛЕТИН  НА ОБЩИНА СИЛИСТРА“, излязъл в 100 броя в първата десетилетка на милениума, преди да спре да живее, вероятно завинаги. Но още в играта в най-големия град на Добруджа е излизащият в извънредна периодика „СИЛИСТРА ПРЕС“, за да има платформа за спомени „черно на бяло“ от далечното минало – отзвук от геройствата в годините на силистренския „ПОДЕМ“ в стари и нови времена, както и за защитавалите добруджанската кауза „под робство“ в Стара България видински вестници „ВЪЗХОД“ и „ПРОСВЕТА“. В „ДОБРУДЖА“ всяка публично изразена „МИСЪЛ“ е своеобразен писмен „АРХИВ“ за „нещата от живота“ в „най-северния север“.

След 140-годишна история вестникът като медия в Крайдунавска Добруджа видимо е последният „СИЛИСТРЕНСКИ ПАТРИОТ“, който засега няма намерение да се пресели при „ОРКУС“, бога на мъртвите от римската митология. Защото все още има издатели ентусиасти, верни читатели, журналисти мохикани и вещи библиотекари, на които име свидно да попълват фондовете си с нещо вечно. За да има след време кой да изследва времето, както ние го правим днес, все едно навлизайки сред четящите хора с трепет, за съжаление с все по-малко „ОБЯВИ“ за житейски намерения, но с все още живата надежда за възраждане на вездесъщия тандем „БИЗНЕС И РЕКЛАМИ“.