В Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра гостува творец, самоопределил се за „тих лирик“, т.е. за поет, който не е известен за широката публика, макар да става дума за автор на пет книги. Петър Буров – по професия библиотекар, по душа поет и с изяви на музикант, е на 63 години и е от София. Като „Човек не може да живее без да използва думите като свои приятели, дори да „свири“ с тях“. Това умозрително, но по симпатичен начин заяви Бухов още в първите минути на срещата си със силистренци, част от които бяха също поети на различни възрасти.
Пред публиката гостът
обяви, че като всеки творец, израсъл във „времето“, е започнал с творби с ярки
образи, защото е смятал, че подобно на мнозина е добър и талантлив владетел на
словото. После със съзряването навлиза все по-дълбоко в „абстрактното“ –
примерно, част от него става японската словесност, известна като „хайку“ – най-кратката
изразна техника в източен стил. Тя е характерна с липсата на поетичен
инструментариум, поради което е контрапункт на западни литературни явления и в
случая дисциплинира Буховв като поет.
Благодарение на тази
своеобразен фотографски начин на изразяване, създаден на основа от преди близо
4 века, той се оттласква от т.нар. декоративни стихове. Както се казва, „Дай боже!“
всекиму да се срещне с подходяща за него литературна форма, за да се сближи с
възможности да създаде „малки чудеса“. Бухов твърди, че за един творец е важно
да надмогне своето его, но ми се стори, че е скептичен по въпроса как лесно се
отърваме от нарцисизма, който по принцип е дви
гател за всяко живо същество.
Случи ли се първото, то тогава можем да осъществим властовите си импулси с нещо
пълноценно, изписано върху белия лист.
Гостът подсказа и „рецепта“
за съвременна представа за стойностна книга, имаща освен привличащо съдържание още
и изящна корица, която да събуди безкрайно много интерпретации, превръщайки се
в лакмус за интереса на читателя, ставайки негов знак за успех. За стиховете си
се надява, че е изпълнил мисията си – чрез тях да отвежда четящия отвъд уютния
залив на духовността. Не зная колко трайно, но в паметта ми ще останат задълго словесни
попадения, като „Нека дъждът бъде нашата бюлетина“, „Вместо снежни човеци
правим паметници“ („когато
няма сняг“),
„Писането е терапевтична дейност“, „Ако имаш две очи, дай едното на третото – най-после
да прогледне“, „Аз дълбоко в себе си отглеждам падащи звезди“, „Ще си отида
като почивен ден“.
Повечето от тези изрази
са чат от стихове, дело на госта, който можеше и да не намери пътя до Силистра,
ако не е част от група „Субдибула“, за да участва с нея в концерт на площад „Свобода“
повод Празника на града – Кръстовден. При това с гост изпълнител Ели Раданова,
която пък нашият добруджански „Мюзик айдъл“, той като е родом от Силистра.
И за финал от многоликата
литературна среща – едновременно многозначителна, но и насърчителна, е част от
стихотворението „Рождество“: „Лесно ли се ражда
Бог – попитах светлината, тя се
сгуши в пламъче на свещ и не отговори. Лесно ли се ражда Бог –
попитах любовта, тя се сви под
тупкащо сърце и не отговори. Лесно ли се
ражда Бог – попитах вярата, тя направи кръстен знак и не отговори. Лесно ли се ражда Бог –
попитах Бог, и той проплака“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар