Не зърнахме перконоги край Тюленово, но поехме солена енергия по крайбрежието към Шабленския фар и в Балчик - белия град на Черно море

• Туристи от Силистра и Дулово по покана на колеги от Добрич на национално морско събитие от Тюленово до Балчик

  
  

  В рамките на календара на БТС поне три са проявите, предназначени за туристите от различните дружества, като две от тях са дело на ТД "Черноморски простори" - Варна, а другата, която премина на 1-2 юни т.г., е Национален поход "Добруджа и морето", проведен за 22-ри път от Туристическо дружество "Добротица" - град Добрич". И този път началото бе сложено с с добруджанска пита и менче вино при посрещането в село Тюленово. Край него на 31 май 1951 г. е открито първото нефтено находище в България, за което свидетелства паметник с интересно архитектурно решение.

Преди традиционния инструктаж и след задължителното преброяване кой откъде е дошъл в първия ден на шестия месец - на практика по традиция това е и стартът на туристическия сезон за "Лято 2024". Походната колона потегли и бързо-бързо се разкъса на неравномерни като размери "парчета" по пътеката върху скалите над морето, наречено "черно". За да ни отведе до Шабленския фар, а после всеки със собствен превоз да замине за Балчик. Сред всички бяха и туристи от две дружества от Крайдунавска Добруджа - от ТД "Дочо Михайлов" - Силистра (стъкмени в нови морско сини фланелки с изображение отпред на платноходка и с фирмен надпис на задната страна) и ТД "Караджата" - Дулово - премяна в зелено.

Обикновено за морето край Тюленово казват, че е "известно с уникален бряг и страховити пещери, с чист въздух, прозрачна морска вода и неповторима природа". Скромна по размери статийка в Уикипедия ни уведомява: "Морският бряг тук достига височина от 30 м, като всяко място е наименувано: „Ашалъка“, „Дупката“, „Киприята“, „Мартина“, „Самотника“, „Канарата". Подводните пещери в местността са били населявани от потомствата на пуснати на свобода тук през 30-те години на 20 век от румънската кралица Мария двойка тюлени, откъдето идва името на селото".

По принцип туристите са осведомени, че в района е забранено късането на цветя - за китки, хербарии или за чай, но българинът умира да нарушава писани и неписани разпоредби. А и тази година поляните изкушават с безброй макови кътчета, с огромни пухени топки на вездесъщото глухарче. Да не говорим за елегантните красиви представители на "Късодръжковия бодил", известен сред народа като "магарешки", пчеленият мед от който, казват, е природен афродизиак. Да не се чудим защо много туристки се престрашават да нарушат правилата и да го берат уж да го тъкмят за акценти при букетите вкъщи. А то каква била работата...

Районът е интересен за фото сесия и заради многобройните пещери, чиито входове над водата се виждат и примамват първо погледа, а после и камерите на телефонните апарати. Жега е като в истинско лято, пътеката на места е тясна и е добре всеки да си гледа в краката, за да не се спъне и да полети от канарата, защото и това се е случвало, макар и в събития по други поводи. Тук-там българи са паркирали луксозни каравани, разпънали са на поляната чадъри и шезлонги, макар и да не е обявено, че е място, отредено за лагеруване. Отпочиват с книга в едната ръка и с биричка в другата. Ветрец от морския бриз им прави компания, но по-добре той да раздвижва въздуха, отколкото намиращите се на километри встрани перки за производство на ток - толкова модерни напоследък и така вредни, според някои изследователи, за природата, животните и хората.

Походът не е дълъг и някак неусетно се стига до видимия при хубаво време от 17 морски мили "Шабленски фар". У нас на Черно море той е най-старият, тъй като официално е заработил през 1857 г., в същото време е най-северният, а със своите 32 м е и най висок. Намира се на едноименния нос на около 4 километра източно от града със същото име. За произхода му флолозите не могат да се разберат: за едни то произлиза от сабя, за други е вариативно име на лапад, какъвто расте там в изобилие, а според лингвиста Борис Симеонов думата е с прабългарски произход и означава черпак или лъжица".

Табела на оградата предупреждава, че пространството е военна зона и съответно е непристъпно. Отпред като скулптури са се изпружили огромна котва и мега мащабна перка на кораб. Докато едни изчакват други, за да се събере групата отново, е време за няколко неща: за покупка на сувенири от серия от сергии, за кратка фото сесия с горепосочените съоръжения в различни аранжименти и с още обекти в допълнение, но най-вече за кафе, чорба и бира в заведението на комплекса "Бай Пешо".

По-любознателните обаче намиране промеждутък, за да обърнем внимание и на няколко табла с информация и архивни снимки. Малко стоят встрани и не всеки ги забелязва, но техният разказ е полезен, за да се закопчи в спомен за някогашната антична крепост Кария, съществувала в древността, и в която още тогава оттук е минавал морският път към Босфора за връзка с други водни пространства. Крепостта е от пети-четвърти век преди Христа и е имала военно-охранителни задачи, предвид контрола, свързан с данъчна и митническа политика на търговията със зехтин и вино по тези преходни територии. Според археолозите, крепостта

е съществувала до втората четвърт на пети век от новата ера, когато е унищожена при набега на хуните. Антични автори твърдят, че е действало и пристанище във вид на успореден на брега правоъгълен басейн с размери 280 х 120 м, ограден с вълноломи (на практика три каменни насипа).

Крайната точка на проявата на ТД Добротица е град Балчик с достойно настаняване при отлични условия в хотели в близост до звездата на града - уникалния за България красив кът, наречен Университетска ботаническа градина, място за изследователска и научна дейност, студентски практики, както и за други инициативи. И за специални посещения от ценители на природата, цветята и естетиката. Обикновено вторият ден на проявата е отреден за разглеждане на това чудо на природата, но и на вещата човешка ръка, резултат от нечия инициатива, превърната в обект, който не бива да се изпуска, ако има възможност човек да го посети.

Част от градината е и Архитектурно-парков комплекс "Двореца", представен в Уикипедия като групов паметник на културата от национално значение на основата на бивша лятна резиденция на румънската кралица Мария, градена по нейно решение и проект в първите десетилетия на миналия век. Така по протежението на морския бряг на терен с голяма денивелация са обособени тераси – градини, свързани помежду си със стръмни стълби, зелени тунели и арки". Мястото е отредено за отмора - физическа и душевна, за освежаване на духа, за зареждане на очите с непреходна красота - за радост поддържана, както пише по книгите. Сядаш на каменния трон и си спомняш историята на великобританката, царствала на Балканите.

А отгоре се вижда как морето целува променадата, изградена за връзка с КК "Албена". Дали е добре пространството все повече да е плажна ивица, макар и добре подредена - с пресят морски пясък и с еко слънцезащитни чадъри? Всъщност, няма как иначе - Балчик не се слави с дълъг плаж, за да има място за всички. И особено за многоброя туристи от Румъния - за северните ни съседи това е обичайният за почивните дни обект, където да усетят ласката на морето. И да се срещнат със своята си история, демонстрирайки понякога прекалено състояние на изгубена...собственост.

Разбира се, в днешно време, когато една група разполага с мобилен транспорт, колко му е да се отлети към Каварна, за да попадне на "Калиакрия" - там комплексът е изграден върху плато и там е едно от най-живописните места по северното ни Черноморие, предлагащо неповторими гледки, мамещи очите заливи и малки, но скрити плажни терени. Вариант е и крайморско езеро и калолечебен курорт на име "Тузлата" , който използва калта от едноименното езеро с лечебна цел. Отново става дума за природен феномен с лековито предназначение, но без естетическо значение. Но какво му трябва на човека, според рекламата whitelagoon.bg: "Бели скали, кристален блясък на парещ под краката пясък и безкрайна морска панорама". Макар в случай да става за още една съседна перла - "Бялата лагуна", впрочем любимо място за една част от силистренските туристи.

И тази година добричлии, като организатори на проявата "Добруджа и морето", спазиха традицията да осигурят обща вечеря - купон, за всички участници. С програма, включваща таланти от певческата толбухинска школа, с ди-джей, задоволил всички вкусове. И, разбира се, с раздаване на грамотите за участие.

От името на силистренската група казахме на всички останали приятели: "Добруджански крайдунавски привет със стария български православен многовековен завет "На многая лета!". На всички Вас, дошли от близо и далеч, но не по цвички, защото не отиваме на купон в бална зала, а по туристически кундури. Макар че в Добруджа няма баири, но има в изобилие слънце и вода - дали от Дунав - един от четирите райски извори, или от Черно море, където казват, че лежи спасилият човечеството кораб на Ной. И тъй като сме хора от сой, не ми остана нищо са кажа, освен Благодарим на ТД Добротица и "Наздраве!". Чакаме ви в Силистра на проявата "Нашият Дунав", насрочена за 22 и 23 юни. Не се кълнем, че до началото ѝ ще спечелим войната с комарите, но поне на този етап прогнозата е оптимистична, за да няма римейк на филма "Знам какво направи миналото лято". До нови срещи! Очакваме Ви, за да Ви заведем на еко пътеката край Кранево, на Туристическия посетителски център в Кайнарджа, а който пожелае - ще бъде гост на силистренските музеи, Резервата "Сребърна", крепостта "Меджид табия", Дунавския парк и, естествено, ще отседне в крайречните заведения, предлагащи вездесъщата рибена чорба по силистренски".