вторник, 13 февруари 2024 г.

Силистренци се простиха задочно с фотографа Петко Герасимов чрез изложба с негови снимки

 

В днешно време на различни възможности има голям избор от форми за прощаване с хора, които обществото познава и уважава. Някои от тях са неотклонно близо до традицията – примерно поклонения в специални за целта места. Други са подвластни на предпочитания на близките от семейството, много често по изразен или подозрим завет. Във всеки от случаите – всеки заслужава достойно последно „Сбогом!“ в името на спомена, преклонението и за съотнасяне във вечността.

12 февруари 2024 г. Късен следобед. Фоайето на Драматичен театър Силистра – работно място на десетки талантливи българи, сред които бе и фотографът Петко Симеонов. Тук бе мястото, където силистренци изпроводиха символично в пътя му към отвъдното Него – усмихнатия трудолюбив, последователен в своето дело ироничен непоколебимо неподправен творец, приятел и общественик.

Изложба от снимки най-вече в черно и бяло – класика в жанра, мултимедийно слайд шоу в предимно съвременен аранжимент, при това в „компанията“ на две великолепни серии с пана-платна в стил „Стара Силистра“ – продукция на сем. Герасимови. Всяка от снимките има своя история и послание. Всеки кадър е доказателство, че животът е шарен, хората – разнолики, мигът – неповторим, природният мотив – без аналог.

Раздумка между приятели на чаша вино с обмен на спомени за Човека, Твореца и Гражданина Петко Герасимов. Калейдоскоп от емоции, чувства, преживявания. Помним. Ще спомняме. Дано и поколенията след нас възкресяват всичко, съхранено в един или друг вид. Защото все повече се смалява кръгът на универсалните чешити професионалисти, които бяха сред нас, за да правят и показват живота ни витален, пълноценен и заслужаващ да бъде съхранен за бъдните времена.

Герасимов отдава 50 години от своя живот на фотографията и на културата като цяло, с която е свързан по „рождение“ (роден е на 24 май!). Слави се с еспериментаторския си нюх, с умението да работи с всякаква техника – от камера 8 мм и с нейните съвременни посестрими, през аналогов и дигитален фотоапарат. По-запознатите знаят и за инженерните му умения, прилагане при поправки на фотографски техники. Преподава знанията си на свои ученици под различни форми – школи и частни уроци.

Едно от достиженията, които остават „е след него“, е сайтът „Стара Силистра“, други подобни са над 2 000 изображения, възстановени за поколенията заедно със сина му Виктор. В „архив“-а са също издирени гравюри, плаки и стари снимки. Разбира се, и споменът за 15-те години, отдадени на Драматичен театър „Сава Доброплодни“, където е бил завеждащ постановъчната част. Отделно – за 14-те години, като част от екипа на създадения от дъщеря му „Весел бар“ на брега на Черно море край Китен. За Чанкете от Китен - става дума за героя на стария моряк от испанския телевизионен сериал "Синьо лято", живеещ в някогашен рибарски кораб, пренесен на сушата и преустроен като къща, разказва БНР преди 3 години в свой репортаж.

Над 700 снимки в електронен вид и на хартиен носител преброиха колегите журналисти – приятели на Петко, по време на изложбата в негова чест, дни след като той се раздели със света. За да надникнем в един многолик свят, в който си дават среща усмивката, тъгата, природата в нейното многообразие, хората и животните. Виждаме нашето море – Черното, и нашата река – Дунава, за да забележим романтични и носталгични нотки, предизвикващи у зрителя коктейл от чувства. Вглеждаме с в очите на героите на нашето време.

Сред многоброя от снимки има и от този род, които те карат да се взреш от тях отново и отново в тях, за да откриеш нюанси. Примерно онази,  която на преден план момченце и момиченце си играят в пясъка, а на заден план младеж и девойка се целуват. Своето очаквано въздействие имат върху сетивата ни и заснети моменти, свързани с лодки, рибарски мрежи, отблясъци във води и в небесни простори. И някак неусетно влизаш в играта на светлината, ставаш част от формите и очертанията, сливаш се с подсъзнателните знаци на авторовите фотографски внушения.

Поклон пред светлата памет на Петко Герасимов!



Няма коментари:

Публикуване на коментар