Спомени от минало време в книга на юристка от Силистра превърнаха есенен ден в Дулово в духовен празник

В град Дулово адвокат Татяна Тихчева представи двете части на книгата си „Из лабиринтите на моята памет“, издадени в ТИБО – Силистра съответно през 2018 и 2023 г. В над 700 страници чрез текст, копия но документи и снимки е представен животът в градовете Тервел, Силистра и Дулово, както и в селата Брадвари и Сребърна. Книгата е уникална за нашия край, защото е съчетание на различни жанрове – семейна и служебна мемоаристика, документалистика, краеведство и очеркизъм.

„Вие, дуловци, сте автори на тази книга от времето когато заедно градяхме историята града и развивахме общината; тук се родиха случките, за които става дума в книгата в години, когато хората (бел.-става дума предимно за 80-те и 90-те години на миналия век) се лутаха в период от време – врящ казан с тежко изживени събития – сред тях възродителният процес, „голямата екскурзия“, политическите промени, които оставиха в мен трайни следи“, заяви във встъпителните си думи Тихчева (в Дулово известната юристка е живяла 23 години).

В спомените си, подобно на написаното в творбата си, тя наблегна, че в онези години, за съжаление, се е родило деленето и противопоставянето между хората, но въпреки това си ги спомня с доброто. В нейното първоначално изказване ключовите думи бяха „“обич, помощ, милеене, дружен живот“. Тихчева сподели също, че благодарение на пребиваването си в Дулово е успяла да се докосне до непознати за нея до този момент особености в бита, нравите и поведението на населението в района, което е от различни етнографски и конфесионални групи, и конкретно стана реч за докосването до традициите в мюсюлманските общности (турци и къзълбаши).

Мнозина от присъстващите поздравиха със свои изказвания авторката на книгата. Сред тях бе и нейният колега юрист Константин Костов – во момент нотариус, който наблегна впечатлението си, че „Тихчева освен всичко друго е и респектираща като човек и специалист в юридическата наука“. Друга нейна колежка и приятел – адвокат Йорданка Славова, на която при прекратяването на адвокатската си кариера Тихчева е завещала личната си юридическа библиотека, припомни на аудиторията и не на всички познато нейно качество – умението да бъде „душа на компанията“.

Поздрав от себе си поднесе и Ана Батинова, която Тихчева обяви като „своя първа приятелка в Дулово“, организирала творческата вечер, уважена в чисто човешки и в обществен план от инж. Невхис Мустафа – председател на Общинския съвет, която припомни някогашно взаимодействие по редица въпроси, откупувайки със свои средства пет комплекта от книгата за различни библиотеки в община Дулово. Трябва да отбележим, че от името на общинската администрация на Дулово отсъстваше отговорен представител, за да бъде показано отношение и от името на изпълнителната кметска власт. Независимо от заслугите на Тихчева, включително за възстановяването на районен съд в града, както и за учредяване на адвокатска структура.

Вълнуващо бе словото на Йорданка Желева – в миналото деец на БКП и общественик, която сподели спомен за това колко изрядна е била Тихчева като секретар на Окръжен народен съвет – Силистра – това е в продължение на 11 години в 70-те години на миналия век. Според Желева тя е била пример за това как се пишат точни протоколи от заседания, за да е ясно какви точно решения са вземани, за да бъдат стриктно изпълнявани. За някогашни активист на СДС в зората на демократичните промени Георги Димитров „Тихчева е добър и помагащ човек“. Авторът на литературни четива Иван Стоянов подари на гостенката книгата си „Добруджанска орис“, в която неин разказ е превърнат в художествено четиво.

Срещата в Дулово завърши с взаимни пожелания за „воля, енергия и кураж“ както в професионален, така в личен и в обществен план за всички присъстващи на поредния духовен празник, осигурен от една книга от написаното в която разбираме, че и преди тук, в най-северния север, са се случвали трудно всички преобразувания на структури и на стереотипи. По нелесен начин са пречупвани стари и са създавани нови традиции. И тогава не е бил отъпкан пътят до централите на институциите, от които зависи осъществяването на идея, независимо колко оригинална е тя или за какъв кръг от хора е полезна или жизнено необходима.

От текста прозира и наблюдението, че и в предишни времена са били котирани и избирани на постове не толкова дейните, а идейните и верните хора, на които е трябвало да се вземат важни решения, някои по презумпция с проекция за години напред. Кой знае – може би такъв е цветът на добруджанската ни природа, формиран на сложен генетичен принцип и резултат от социални натрупвания. Става ясно също, че, както винаги, много от нещата, които следва да се случат тук, зависят от нечия воля както на регионално ниво, така и още повече в София – в офисите край т.нар. жълти павета.

Преди пет години при представянето в Художествена галерия – Силистра на първата част на книгата „Из лабиринтите на моята памет“ Татяна Тихчева каза: „Аз много харесвам и обичам правната професия и особено адвокатската. Тя много прилича на археологическата. И в двете специалистът се рови  много – единият в законите, а другият в земята. И всеки от тях върти от всички страни правния казус, съответно изровеното парче керемидка, мисли, претегля го и го преценява, докато стигне до пълната истина. Когато съм следвала девиза на правото „Истината и само истината!“ и съм се съобразявала със закона, съм вземала най-правилни решения“.