Според юрист - писател от Дулово, кълвачът е „Най-честната птица“

 

В навечерието на празника „24 май“ в зала „Диоген Вичев“ пред разнолика аудитория бе представена дебютната книга „Най-честната птица” на Йордан Йорданов. Той е юрист от град Дулово, завършил преди правото Езикова гимназия – Силистра; художник е и на корицата на своята творба (кой знае, някой ден от него можем да очакваме и самостоятелна изложба). Срещата бе организирана съвместно с издателство „Библиотека България”, от чието име участваха редакторите Симеон Аспарухов и Ива Спиридонова.

Сред публиката бяха и много приятели на Йорданов, както и роднини, сред които и родителите му – майка му Цветана Йорданова, която е филоложка, и е заместник-директор на ПГООТ – Дулово, а баща му Минчо Йорданов е по образование историк и до преди по-малко от година за известно време бе заместник-областен управител на област Силистра.

Заедно с автора в стил „радио театър“ авторът и ракторите представиха на старта на срещата един от епизодите в книгата. Става дума за разказа „Жълта пръст“, отличен през 2020 г. с първо място по предложение на авторитетно жури в състав: акад. Владимир Зарев, Весела Люцканова и Ива Спиридонова в рамките на Национален литературен конкурс „Вие пишете, ние четем“, „Рисунки в жълто“.

Отличената творба, за която се казва, че „свършва наникъде“, т.е. предизвиква очакване за продължение или развитие, е включена в сборника „33 разказа“, след което заедно авторът и редакторите от издателството създават в рамките на половин година новелата, включваща въпросния разказ, за да я издадат в самостоятелен вид с финансовата подкрепа на Министерство на културата. По един брой от нея ще получат даром 24 читалищни библиотеки в страната по инициатива на издателството, обявиха Аспарухов и Спиридонова.

В своето встъпление те похвалиха автора заради забелязания от тях „уют в писането“, защото разказва неща, които знаем, но не и в плана какво ще направи главният герой в книгата – Семо, който е от смесен етнически произход (циганин и влахкиня). За стила му заявиха, че не е архаичен, но „за съжаление, вече не се пише по този начин“. Новелата е „пълна с морал“, проследява човешкото оцеляване; тя е за подадената или неподадената ръка, както и за пренебрежението.

И още: за битките, които водим сами; за убийството – за жертвата, но и за убиеца, който впоследствие влиза в същата графа. Редакторите обявиха и своята хвалба, че в новелата има и силни второстепенни герои, което качва нейното качество. Тя отваря и темата за самотата като проклятие и за възмездието като дар и евентуалното извисяване в резултат на това. Всичко това на първо четене е предизвикало у издателите въпроса: „Авторът е много млад човек (бел.-роден е през 1987 г.), но защо пише по този начин?“.

В дискусията за „Най-честната птица“ задочно – чрез предварителен аудио запис, се включи и филоложката Ваня Игнатова – в момента ст. експерт по БЕЛ в РУО на МОН в Силистра, но преди това дълги години преподавател в Езиковата гимназия. Тя е учила и Йордан Йорданов, според чието признание преподавателката го е оставяла в ученическите му години да пише, както си иска, което вероятно означава, че още тогава стилът му е бил различим и различен от този на съучениците му.

За Игнатова „новелата е разказ без време и пространство“, а Семо е „герой, който може да бъде всеки от нас“. Засегната бе и темата „жертва и злосторник“. Не бе разкрита пред непрочелия творбата читател защо кълвачът е за него най-честната птица. Свой положителен пространен отзив за книгата е отправила до издателството и романистката Йова Станкова, която е родственица на класика на Добруджа Йордан Йовков, но не парадира с това. Срещата с автора и с издателите на дебютната му книга завърши с многозначителната сентенция „Много хора в днешно време пишат (книги), но не всички от тях са добри писатели“. А в предварителен план от издателството вече бяха заявили: „Най-честната птица“ не е обикновена книга, тя натежава върху сърцето и мисълта на читателя, не го оставя безразличен и тъкмо заради това ще заеме своето достойно място в света на съвременната българска белетристика, продължавайки класическата линия в нашата литература".