Пресконференция в Национален клуб на БТА в Силистра предшества срещата с писателите МАРТИН МАРИНОВ И МАРИН ГЕОРГИЕВ, обявена за 17 май 2023 г. от 17,30 ч. в Художествена галерия – Силистра. Двамата са известни имена в българската литература – като журналисти, поети, есеисти и разказвачи – автори на много на брой четени книги. Доц. д-р Румяна Лебедова ще представи Мартин Маринов и новата му книга „Нежното сияние на покрусата. Булото“, а Красимир Коев – Марин Георгиев и книгите му „Камъчета под езика“ и „Девет“.
Пред представителите на медиите двамата гости разкриха предишни и настоящи свои разбирания за литературата, за държавата, за необходимостта от помощ за културата като цяло и за книгите в частност. В характерен свой стил Маринов, който е живял и работил 20 години в Силистра, се определи като „класически селянин“ – той живее в шуменското село Черноглавци, отглежда кози и пише книги – „само“ 4 през последната близо петилетка. Със „заканата“ да си почине до следващата 1-2 години. Първата му книга, която е издадена в крайдунавския град, е от 1988 г. („13 етюда за надеждата“). Една от следващите му книги му бе представена в началото на 90-те години на миналия век по прелюбопитен начин – на свещи, в някогашната галерия „Дръстър“ (днес магазин „Валентина“).
На въпрос на ВЕРСИНАЖ той отговори, че „за 35 години оттогава няма много етюди, приключихме с тях; погребахме държавата за хората“. Според него, трябват много случки, за да се получи един разказ, надхвърлящ отделната случка, тъй като всяка от тях е своеобразна тухла, керемида…в общото цяло на една творба. И по този повод в споменен вид: „Интересни неща се случваха в Силистра“, във връзка с въпроса, че с годините всеки и особено творецът рови в миналото с вълшебната си мисловна пръчка в търсене на подходящи вълнения и незабравени „истории“, които да опише или да разкаже чрез средствата на литературата и другите видове изкуства.
За разлика от своя колега писател, 77-годишният Марин Георгиев заяви себе си като „провинциален“, макар да живее и да се изявява в София от 1972 г., иначе е родом от Плевенския край. Себе си и Мартин Маринов той определи като автори от кръга на маргиналните писатели в България, защото и двамата, пак по неговите думи, „не сме известни“. Които обаче не са се променили в себе си и пишат „на живот и смърт“. За разлика от техни столични колеги – „литературни търтеи“, живеещи на принципа „похвали ме, за да бъдеш похвален“. С уговорката, „отиваш в графата „и други“, ако не играеш играта“. Може би по тази причина той вече делял хората единствено на „ползватели и на създатели“. Негово е и твърдението „В София живеем измислен живот“.
Гостът даде пример как в Унгария помагат на литературата и на авторите – примерно с донорство 5:1 към печалбата от книги, докато у нас отношение по въпроса имат само „Помощ за книгата“ и Национален фонд „Култура“, парите в които от страна на държавата стават все по-малко – най-много през 2008 г. По адрес на Мартин Маринов бе заявено: „Той разбира от композиция на разказа, разполага и с ценна суровина – своите наблюдения“. С допълнението обобщение: „Сегашните писатели няма какво да кажат“.
От Марин Георгиев журналистите научиха също, че в момента довършва втората част на книгата си за Никола Вапцаров – продължението е поглед към поезията на поета, с идеята да бъде издадена в общо книжно тяло с първата й част, предизвикала преди време остра дискусия в литературните и в политическите среди у нас. И още – пред всички той обяви, че като издател смята да издаде книга с „къси работи“ на Мартин Маринов, която да бъде представена на национално ниво.
В личния си профил във Фейсбук след проведената среща Марин Маринов заяви: "С поета Марин Георгиев посетихме любимата ми Силистра - посрещнаха ни, сякаш бяхме консули на римския град и ни изпратиха, затрупани с уважение и обич. Благодаря ти, Силистра: на доц. Румяна Лебедова, на Красимир Коев, на д-р Даниела Костадинова и на всички граждани на древното селище, които почетоха тази литературна вечер и оживиха Художествената галерия с виталното си присъствие". Младият автор Мартин Димитров представи в свой артистичен прочит няколко четива на Мартин Маринов. Преди повече от 30 години той е главен редактор и създател на в. "Порт Силистра", а от 15 години живее в село, в което "никой не снима романтични филми".
Вечерта премина във формат "среща на четящи хора", както я определи още в началото водещият Красимир Коев - дългогодишен учител филолог, директор на училище, деец на просветата и началник на Регионалния инспекторат по образованието. За Мартин Маринов, който живее на село, като загрижен за имота си стопанин, отглеждайки 4 кози, 7 козлета и над 100 гълъба, той припомни, че е "дошъл при стари приятели", а за Марин Георгиев, издател на вестници и над 20 книги, че досега в живота си едва три пъти е "преминал през Силистра". Самият той си призна пред аудиторията, че е "продуцент на мечтите си", както и че в момент на житейска неудача преди 20 години селският труд го спасява.
Според доц. Лебедова, Мартин Маринов е психологически достоверен, което прави текстовете му привлекателни за читателя ("хубаво е да гледаш света през неговите очи"). Природата присъства ненатрапливо в текстовете, както и характерният за района (Лудогорието) несравним с нищо друго колорит. В тях срещаме обикновени човешки съдби и драми, които могат да развълнуват всеки, пресъздадени с изострена чувствителност и интуитивност.
Лебeдова отбеляза, че се наблюдават два плана в творбите на Маринов, сред които именно е психологическият пласт, а финалите на четивата са великолепни ("трепач") - на практика отворени, така става ясно, че авторът не говори от последна инстанция. Стила бе определен като аморфен, тъй като е резултат от навързани фрагменти. Привидно липсва общо звено между тях, но благодарение на погледа на автора светът се оказва одухотворен. Реално, говорейки с два гласа, той действа като кентавър и споява човека с природата.
"Повече от половината от творбите ми в книгата "9 поеми" не са публикувани, независимо че са писани от 1977 до 2017 г.", каза Марин Георгив. Г-н Коев допълни, че една от тях е на практика 36 стихотворения в обща поема. За другата му книга "Камъчета под езика" представата е за творба, каквато не е позната у нас като структура и съдържание. За нея в m.helikon.bg четем: "Това е своеобразна видрица от втората половина на 60-те години та до днес; животът, неукрасен, неразгадаем, видян в упор; изговаряне на мълчаното: камъчетата, които всеки държи под езика, само че сега извадени на показ. Разнородно, а всъщност единно съдържание — защото общото между текстовете, сред които политически коментари, сравнителен анализ на поезия, любими писатели, сондажи в историята, импресии и фрагменти, даже еротични и разголващо интимни, срещите със старостта и смъртта е изразилият ги. Становища, мнения, оценки, някои от които с категоричността и радикалността си могат да се вземат за крайни. Но така е, когато зад думите стои автор, който поема отговорността да ги сподели. Авторът е наясно, че по българските земи така не се пише".
За стила му се казва, че е като "Готическата катедрала в Руан" на Клод Моне, където на практика са 36 кадъра с погледи от различни места. По тази причина според специалистите книгата не се чете бързо и лесно, защото е "дълбока вода", предназначена за катарзис и себепознание. И не може да бъде друго, след като се твърди, че творбата е за "истината и за свободата", представяйки неща, за които други хора не искат или не им "стиска" да говорят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар