Нови 40 снимки в голям формат, някои от които от продължили дълго във времето археологически разкопки от преди половин век, разпределени в 16 платна, са вписани в интериора на експозицията на Регионален исторически музей на ул. "Симеон Велики". Своеобразното продължение във вид на допълнение към ефектната постоянна изложба ще бъде открито в чест на Международния ден на музеите като част от програмата "Нощ в музея 2023".
В предварителен анонс сайтът на музея отбеляза: "Представяме непознати за обществеността фотографии от самото начало на археологическите проучвания в Дунавския парк. Снимките са от периода 1969-1972 г., когато във връзка с изграждането на кейовата стена в Силистра са извършени разкопки.
Под ръководството на Стефка Ангелова са разкрити северната крепостна стена на Дръстър, която по това време е била единствената видима над повърхността руина от крепостта; част от монументална дворцова сграда (намира се под вековния дъб), с план подобен на дворците на българските владетели, открити в Плиска и Преслав, както и една от крепостните кули. Разкопките на Стефка Ангелова в Дунавския парк продължават близо 40 години. От 1995 г. гр. Силистра е превърнат в учебна база за провеждането на практиката по „Средновековна археология“ на студентите от СУ „Св. Климент Охридски“. Някои от водещите днес български археолози правят първите си стъпки в теренната работа именно в Силистра".
Град Силистра е един от първите градове в България, където е сложено под една или друга форма началото на музейното дело, в случая в крайдунавския град в току-що проходилото славно Педагогическо училище. На 18 ноември 1898 г. с Протокол № 9 Учителският съвет при Държавно педагогическо училище - Силистра взема решение за изграждане на музей, узаконен с Устав от 11 януари 1899 г. от министъра на народното просвещение Иван Вазов. Първият завеждащ музея е учителят по история Тодор Икономов. По тази причина през 2023 година работата в РИМ - Силистра е посветена на 125-ата година от онзи далечен в по-миналия век прощъпулник, без който нямаше да имаме днес Археологическата и Етнографската експозиции, Римската гробница, Крепостта "Меджиди табия", парковите и междублоковите пространства с разкопани останки от сгради, на практика вече аранжирани руини с наследство от няколко цивилизации.
Според сайта на Музея, "На 19 октомври 1941 г. е учредителното събрание, на което е поставено началото на Историко-етнографски музей в града. В кратката история влизат още знаменателни моменти, сред които е този, когато на общо събрание на членовете на музея от 23 април 1943 г. се взема решение да прекрати съществуването си като самостоятелна институция и да предаде имуществото си и събраните предмети на читалище „Доростол“, което да определи уредник на музея и да гласува отделен бюджет.
През 1947 г., под ръководството на кмета на града Тодор Топоров, учителят Жечко Русев и общественикът Тодор Данев се провежда първото събрание за учредяване на музеен съвет, а с решение на ИК на ОНС – Русе от 26 юни 1952 г. се създава охраняема зона около Римската гробница и се изграждат първите защитни съоръжения. През 1954 г. на музея в Силистра е предоставена нова сграда по ул. „Илия Блъсков“, в която се подрежда за първи път постоянна музейна изложба „Каменно-медната епоха и родовото общество“. На 1 юли 1961 г. музеят се мести в сградата на бившия затвор, заедно с дворното място по ул. „Отец Паисий“, където днес е етнографската част. През 1990 г. официално е открита новата археологическа експозиция в обновената сграда на Археологическия музей. През 2012 г. археологическата експозиция на музея е изцяло обновена, като са изложени копие на римската колесница и макет на средновековния град.
В свой специален поздравителен адрес до ръководството и колектива на РИМ Силистра областният управител инж. Николай Неделчев, като представител на държавната власт в областта, заявява: "Поздравявам Ви с Международния ден на музеите и със събитията, които провеждате в програмата „Нощ в музея“ – една европейска инициатива, към която сте последователи от няколко години. Нека да припомним, че Силистра е един от първите градове в България, където е сложено начало на музейното дело, при това още преди 125 години. Пожелавам успех на всички Ваши планирани професионални прояви в името на развитието на музейните експозиции в града и в областта. Честит празник!"
По ирония на съдбата през настоящата година и другите два музея в област Силистра - Исторически музей Тутракан (в неговата структура са 4 взаимно свързани елемента, сред които и Мемориален комплекс гробница "Шуменци 1916") и Исторически музей Дулово, който е и галерия (уникален е и с това, че предлага етнографски експонати на различни етноси и конфесионални групи) имат свои неслучайни празници. Те честват съответно 30 и 25 години, които отбелязват по свой начин, според спецификата на историята си, както и с нови издания. До техните ръководства и колективи областният управител също е отправил поздравителни адреси, подчертавайки значението на музеите за самочувствието на общността, която обслужват.
В някои от останалите общини на област Силистра също има експозиции с исторически и друг характер. В Сребърна това е Природонаучният музей към едноименното биосферно езеро, от 2017 г. насам част от Биосферен парк. В Кайнарджа е Посетителският туристически информационен център, посветен на мирния договор от 1774 г. между Руската и Османската империи, повод общината да стане част от Международна мрежа на мира. Гордост за Алфатар е Добруджанската къща, която е сред най-посещаваните туристически обекти от чужденци в област Силистра.
По подобен начин се стопанисва и характерна за Добруджа къща в село Гарван, община Ситово, която също е местен архитектурен символ със съхранена в имота над стогодишна мелница. Експозиции с етнографско съдържание има и в различни читалища в Крайдунавска Добруджа (Сребърна, Добротица, Шуменци, Смилец, Българка, Старо село и много други). Известни са и частни колекционери като Калина Михайлова, която е родом от Белица, и Ганка Димитрова от Проф. Иширково, които правят достъпни своите етнографски сбирки до широката общественост.
Няма коментари:
Публикуване на коментар