Творческа среща в Силистра за вечното любовно чувство в живота на великите българи

В днешно време благодарение на социалните мрежи, а в частност и на медиите в различния им вид узнаваме едно или друго от личния (включително сугубо интимния) живот на хората от властта, както и на знаменитостите в отделните жанрове. Друг е въпросът доколко е вярно всичко изписано, дори и когато е самохвалба от страна на определена личност. А както е било преди, дори в по-голяма  днес интересът в това отношение е голям и обясним. Той е своеобразен контрапункт на случващото се у нас и по света, най-често и все повече, за съжаление, с отрицателен заряд.

В този смисъл една творческа среща за любовното чувство, изпитано от знаменити герои в нашата история и политически живот, е не само оригинална, но и по своему интересна. Става дума за поредно гостуване в Силистра на писателката Неда Антонова от Търговище, която е автор на 25 литературни произведения, сред които за Елеонора Българска, Кера Тамара, Васил Левски, Христо Ботев, Людмила Живкова и др.

За събитието, подчинено на светски преживявания от светли личности, които, противно на очакванията, не са живели като светци и монаси, адвокат Ели Тодорова, като основен двигател на подготовката на срещата с видната гостенка сподели във Фейсбук своите впечатления от нея. Там тя заяви: „Едно запомнящо се събитие, което достави духовна радост на силистренските читатели! Срещата премина с голям интерес, искрено уважение и приятелство към авторката, която и на тази среща заплени слушателите си с интересни и непознати истории за великите мъже на България и техните любими! За приятната атмосфера допринесоха изпълненията на талантливите деца на Силистра – трио „Елмина“ и младият китарист Михаил Илиев! Благодарим на Неда Антонова и й желаем здраве и нови книги, с които да зарадва силистренската публика!“.

Срещата започна с въведение от Даниела Недялкова, наречено „Нединото четвероевангелие за любовта“, представяйки 4 книги на авторката: „Царица Елеонора Българска“, „Баладата“ (за Ботев и Венета), „Елегия“ (за Кера Тамара) и „Първият след бога. Любовта и смъртта на Васил Левски“. Сред запомнящите се фрази от словесните попадения на Недялкова е, че „ореолът на Ботев и  Левски е даден от народа“. С уговорката, че всеки от тях е имал своите душевни тежнения, любовни трепети и терзания, при това в условия на отдаденост на патриотични каузи.

„Любовта на великите“ бе ключовото словосъчетание в изявата на Неда Антонова пред аудиторията в Регионална библиотека „Партений Павлович“ – домакин на събитието. Така бяха разкрити щрихи от живота на Елеонора – втората съпруга на българския цар Фердинанд, заслужила званието „некоронован ангел на България“. Акцент бе и внушението „можеш да бъдеш велик, но и влюбен“ по повод житие битието на средновековната ни героиня Кера Тамара – дъщеря на цар Иван Александър (той бе определен за най-красив владетел на Балканите в своето време) и царица Теодора, сестра на последните ни владетели Иван Шишман и Иван Срацимир. Била е деспотска съпруга, желана съпружеска партньорка на сръбски и на унгарски престолонаследници, но в крайна сметка е жена на султан Мурад I, с което остава преди всичко в историята.

За нея гостенката каза: била е красива, образована, музикална, при това много добър дипломат. Но…царско лице без право да изпита и изживее човешка любов по свой сърдечен избор. Защото по родствено задължение трябва да е само част от кръвен договор с представител на чужд династичен двор. При това забележителното е, че първо й се случва, когато е едва на 4 години. И в крайна сметка успява да отложи с 18 години нашествието на поробителя в изконните български земи до нападението на Баязид след 1394 г.

Г-жа Антонова представи в светлина на жена, пожертвала личния си живот, за да изпълни свои силни каузи, и Людмила Живкова. При това в условия на външно противоборство в рамките на тогавашния „соцлагер“, и на вътрешни противоречия, породени от несъгласие с нейната културна политика на „кръгове“ от тогавашното държавно и партийно ръководство. И ако не друго, според Антонова, е успяла да направи „България видима за света“, включително чрез Международната детска асамблея „Знаме на мира“ (от тази инициатива останаха „Камбаните“ край София), 7-те международни писателски срещи, представянето на българските таланти по света, честването „1 300 години българска държава“. Макар години по-късно да става дума за по-дълъг период на съществуване на България, при това в няколко периода и на различни географски ширини, но това, както се казва, е „друга тема“.

Разбира се, оказа се, че на любовното чувство е подвластно и сърцето на най-великия българин – Васил Левски, поне така показват проучването на писателката. „Първият след бога“ може да го е изпитвал много пъти, но за един от тях става дума в срещата, а именно на младия учител Васил Иванов Кунчев към девойка, преди да отиде на обучение в легията в Белград. Любезният слушател винаги може да се запита „А дали е така?“, т.е. дали наистина с писмо Левски е освободил годеницата си от поетия обет за бъдеща женитба, за да я свободи да поеме свой път в живота.

Любовникът Ботев също бе обект на внимание в творческата среща по повод продукция на Антонова, чийто кратък нанос в интернет е редуцран кратко, но ударно: „Ботев е поет и хъш – красив, ухажван, бунтовен. За такива и бъдещето се оказва тясно! Венета не е млада, бедна е, разведена, с дете... Той живее с нея 10 месеца, а тя с него – 43 години. До сетния си дъх!“. Всичко останало са симпатични подробности, чиято достоверност може да е съмнителна, но когато проучването е задълбочено и добронамерено, винаги човек може да измете от съзнанието си съмнението, за да се докосне до…истината. Или поне до нейния романтичен ерзац, който понякога е по-любопитен и запомнящ се от страна на непретенциозната е незадълбочаваща се публика. Все пак, романът като литературно-художествено произведение е  вид жанр на прозата, в който се разказва и предлага разгърнато историята на главния герой, който участва в специфични, значими, вълнуващи или обичайни за него събития.