Имам спомен от това мило и талантливо, както и красиво като външност момиче - Петя Дубарова. Беше през пролетната ваканция на 1977 г. Тогава сп. "Родна реч" провеждаше семинари или както се е казвало в онези времена със средношколци - творци от цялата страна. Срещата беше в зала на хотел "Орбита". Един от лекторите беше Атанас Свиленов - вероятно е бил важен в редколегията на списанието - става дума за известен в миналото български кинокритик, литературен историк и изкуствовед. Автор е на 20 книги и стотици публикации по проблемите на киното, джаза и естетиката. Още го помня - в кожено кафяво яке - спретнат такъв на вид, с просребрем перчем - казваха, че може да е и перука - но няма значение, с приятен омайващ и добронамерен глас.
Нямам идея 46 години по-късно какво е говорил пред нас. На два реда зад мен в залата стоеше именно Дубарова - аз тогава десетокласник, вече с една и останала единствена публикация - стихотворение в списанеето. Става дума за "В живота има хиляди възторци, в живота има множество печал. Но нищо не може да спре този, който верен път във него е избрал. Светът е олимпиада - казало едно японско момче (бел. - става дума за олимпиадата в Токио през 1964 г.). И само в истинска спортна плеяда победителят получава венче". И т.н. В списанието, издание на ЦК на ДКМС май, Петя - в онзи момент в осми клас - родена е през 1962 г., беше вече определено забелязана. И като всяко хубаво момиче беше ухажвана по време на семинара.
Сред вече популярните автори - мои връстници, участвали в семинара, помня Бойко Ламбовски - бъдещ български поет, публицист, есеист, преводач. Накратко: макар и само 15-годишна, Петя Дубарова вече имаше име в литературата и си остана в нея в съвременната й "класика". Разбира се, тогава не сме се досещали, че ще си отиде безбожно млада, както и че ще бъде изучавана от бъдещите поколения. Светла й памет и дано не е затруднила много днешните си връстници от времето на своето юношество!
Няма коментари:
Публикуване на коментар