Милка Трендафилова от Калипетрово сътвори песнопойка в стила на народното творчество

Авторката на 9 краеведски и художествено-творчески книги Милка Трендафилова от село Калипетрово издаде поредната си творба, този път изненадвайки публиката със 130 „съвременни“ текстове за народни песни, научи блогът ВЕРСИНАЖ. Всички те са част от песнопойката „Иван Тодорка думаше“, посветена на честваната наскоро нейна 80-а годишнина, както и на половинвековния юбилей на съпружеството й с инж. Дяко Трендафилов, до преди четвърт век директор на тогавашния Технически колеж в Силистра.

За авторката „Народната песен е светилище на духовността“ и за нея в предисловието си тя заявява: „На седенки, белянки и седянки, сватби, празници и погребения; по жътва и сборове – все песен се е пяла. Тя е в кръвта ни и е като хляба – никога не омръзва и като него вечно ще я има“. А отделно от народа се знае, че „Ако не се е случка случила, не се е песен запяла“. Както се казва, във всяка песен има житейска история и послание, поради което тя се превръща в повод за съпреживяване, при това нееднократно, а всеки път когато се изпълнява.

В „Отзив“-а за книгата етнологът д-р Йордан Касабов отбелязва: „Трендафилова много добре познава народното творчество в своята моногамна група, излязла от ендогамията на своето усещане, поради което често в сборника се усеща изригването на характерни белези на човешки съдби, предадени с изключителна душевност, резултат от това, че авторката е наясно с народопсихологията на своята общност, която е с конкретен белег в родното й село“.

Разбира се, не само на етнолога, който неведнъж работи в екип с Трендафилова, ще направи впечатление умението на Трендафилова да работи в подредбата на слово, ритъм, рима, творческа идея, сюжет и подбор на имена. И не на последно място – да предава на читателя емоция, която той трябва да забележи и запомни. Според предварителната информация, „песните“ са писани в промеждутъка на работата на Трендафилова върху други нейни книги от последните години, примерно хумористичната „Не може да бъде“ и сборника с разкази „Друмища неразгадани“.

Явно по този начин, отвличайки „вниманието“ си върху изконна родна духовност, тя е успявала да съхрани енергията си, за да продължи творческия импулс, необходим, за да стигне успешно до финала на вече започнатите книги. Книгата е още по-ценна с това, че в духа на народната песенна традиция нейната създателка е разделила песните на различни видове: любовни (с това съдържание е най-голям броят на песните), битови (сред тях песни за Калипетрово, за р. Дунав и др.), обредни (тяхното количество е най-скромно) и хумористични (каква изненада – има песен и за коронавируса!).

Интересна подробнос
т е, че част от песните имат и текстове за посвещения: „Димитър Тодорка думаше“ (на брат и снаха), „Балканската война“ (на Величку Боранов и на загиналите през 1912-1913 г.), „Песен за Бяливан“ (на загиналите по време на румънската окупация през периода 1913-1940 г.), „Пустата Молдова“ (на загиналите добруджанци през 1916 г., сред тях и калипетровци), „В Калипетрово на сбор да идем“ (на всички родени в едно от най-знаковите села в Крайдунавска Добруджа), „Добруджанска къща“ (на едноименното заведение в село Калипетрово – пример за общодостъпен етнографски кът), „Марийка момче родила“ (на протопрезвитер Добри Чаков, който още в началото е отбелязан като човек, проявил отношение към издаването на книгата).

И още едно положително впечатление: всяка песен има свое заглавие, което е отново в духа на песенната традиция на българите. Разбира се, в част от песните има повторяемост на мотиви, сюжетни линии и форми на изразяване, което е характерно по принцип за опитите за съвременно подражание на вече наложен стил на изразяване в песни, измислени от автори. В същото време обаче те са доказателство, че в песенното ни творчество има стил, който е запазена марка, без да е задължително всеки стихотворец да съумява да я следва.

Няма да издам тайна, ако кажа, че авторката смята да даде песнопойката си, която е издадена в скромен тираж „на първо време“, на хора, които могат да погледнат също с творчески очи на текстовете в нея. В най-добрия случай някои от тях може и да успеят да създадат мелодии или да нагодят познати и оборотни музикални примери, за да влязат в действие както в репертоара на певчески групи, така и на индивидуални изпълнители.