Проф. Георги Атанасов с аргументи „Защо 3 март е единствено възможната дата за национален празник на България!”

В своя профил във Фейсбук в навечерието на националния празник на Република България - 3 март, проф. дин Георги Атанасов от Регионален исторически музей Силистра припомни своя предишна публикация „Защо 3 март е единствено възможната дата за национален празник на България!”. Ето и нейното съдържание, което явно пет години по-късно авторът смята за актуално: „На 3 март 1878 г. бе възстановена българската държавност и фактически се сложи началото на Третата българска държава, в която, прочее, живеем и сега, и затова тази дата е без аналог в новата ни история. Затова без алтернатива се поставя от самосебе си на пиедестала „Национален празник на България и българите”, без значение къде живеят!

Тази дата има нерадостна съдба като символ. Помня като ученик, че до 1977 г. бе неглижирана, след това частично реабилитирана, но в сянката на други празници. След 1989 г. смислени български политици го обявиха за „водещ” или „първи” национален празник, но „изпълзяха” отнякъде големи „познавачи” на историята ни и историческите знаци (най-кресливите бяха и са съветски възпитаници), които го поставиха под въпрос и започнаха да го ругаят. Мъчи ги безспорният факт, че България бе освободена от Русия, а…не може да си модерен, ако не си малко русофоб, и на тази плоскост без темели те решиха да дискредитират „3 март”.

Освободителната война се представя като завоевателна, чиято главна цел е руско господство над Балканите, Константинопол, Босфора и пр., като България е била между другото в имперската политика на Санкт Петербург – много нескопосано в исторически план. В руската имперска политика тези направления са изконни, но не и през 1877-1878 г. Тогава Русия не е всемогъщата суперсила, каквато е през втората половина на ХVІІІ и в пър
вата половина на ХІХ в.

Отслабена е след Кримската война (1853-1856) с големи проблеми след отмяната на крепостничеството, отделно с проблеми с Полша, с нереформирана и непревъоръжена армия (това се вижда през войната) и пр. Затова и най-висши представители на елита (граф Шувалов, дори княз Горчаков, а донякъде и самият император) първоначално са против войната. Да не говорим, че Османската империя като потенциал и въоръжени сили е много над това, което е през ХVІІІ до средата на ХІХ в. – и това се вижда също през войната! Накратко – война в началото на 1877 г. е извън плановете на руския царизъм, защото империята не е сигурна в ресурсите си за бърз успех и гарантирани ползи.

Кой предизвика Освободителна война?

Определено българският народ, който имаше вече елити, екзархия, интелигенция, буржоазия, качествено за епохата образование, изградени политици и пр., каквито „институции” й липсваха при предните руско-турски войни от края на ХVІІІ до средата на ХІХ в. А тогава Русия имаше по-големи военни възможности „Да ни дари свободата”. Ние обаче тогава не бяхме готови да понесем своето „Освобождение” и слава богу че не го получихме при тогавашната структура на българското общество. С нови подготвени елити и след въстание като Априлското, българите поставиха въпроса за тяхната свобода пред европейските народи и елити.

Защо Русия се ангажира с Освободителната война?

Първо – за това имаше карт-бланш (разрешително) от другите европейски супер сили – Англия, Франция, Прусия, Италия и дори Австро-Унгария. След провала на Цариградската конференция с Лондонския протокол, те дадоха да се разбере, че няма да се противопоставят Русия да преведе в изпълнение решенията на конференцията в Цариград от 1877 г., с други думи казано на дипломатически език – България да получи независимост или по-скоро автономия.

Второ – в руското общество имаше изключителен натиск върху императора (включително империатрицата – немкиня!) от целия хоризонтал и вертикал на обществото, включително изявени интелектуалци, и, разбира се, славянофилите, водени от Аксаков, кой знае защо всички те толкова обругавани от някои наши съвременници. Прочее, прави са били подозренията на Достоевски за такива „истерични” реакции в българското общество.

Без изключение - нито сърбите, нито гърците, черногорците, власите и молдовците, въпреки ред благоприятстващи фактори, за разлика от условията, при които живееха българите, не успяха със собствени усилия и в резултат на организираните от тях въстания и сами да извоюват автономия, широка автономия и в крайна сметка независимостта си от Османската империя.

В края на краищата решаващият фактор за това бяха победоносните войни на Русия срещу Турция от 1768-1774, 1789-1791, 1806-1812 и 1828-1829 г. Така стана и с България през 1878 г. Но защо комплекси не тресат съседните балкански страни, че са получили свобода благодарение главно на Русия, а нас ни измъчват? Не нас и не народа като цяло, измъчват по-скоро по-гласовитите, да не кажа комплексираните, но дежурно представени в медиите (повече от четвърт век).

Това са проблеми на една ограничена група, които не трябва да се преписват на народа ни. 3 март е най-легитимния празник в kовата ни история и го дължим главно на себе си, защото ние, българите (възрожденските българи) сами си помогнахме. В резултат получихме подкрепа и отвън, прочее и от цяла Европа. Технически и само технически ли е въпросът, че тъкмо Русия се нае да изпълни тази общоевропейска мисия?!