Преди 13 години агенция БЛИЦ излиза с публикация на тема "Апостола в Добруджа - бяло петно в историята" (д-р Богомил Колев), в която се казва: "Легендите говорят, че именно в този край е получил прочутото си прозвище Васил Левски. Животът и делото на Апостола са свързани с националноосвободителните борби на българите и в Североизточна България - Добруджа. Тези епизоди са почти непознати на широкото българско общество.
Според едни източници, Левски е посещавал 2 пъти североизточния край на България, а на 22 януари 1872 г. (отбелязано в бележника) той дава пълномощно на първия си помощник А. Кънчев и му възлага да създаде революционни комитети в Разград и околията. За пръв път Дякона заминава за Добруджа през март 1866 г. Посещава Меджидие и Тулча, за да търси Стефан Караджа, запознава се и с поп Харитон (Стоянчев Христов), тогава свещеник в с. Конгас (днес в Румъния).
Той довежда Левски в това село през м. март-април. Тук се среща със зографина Цанко Захариев от Трявна, който го препоръчва за учител в село Еникьой (днес в Румъния), намиращо се на пътя към Тулча и с. Бабадаг. От тогава до октомври 1866 г. той учителства в Еникьой. Подготвя младежите за бъдещото въстание. Под прикритието на учителската си дейност дяконът се занимава активно и с обществено-политическа дейност.
Обучава младежите военно, подготвя ги за активна самозащита както срещу непрекъснатите набези и кражби на черкезите, така и за бъдещата революционно-освободителна борба. Провежда занятия по гимнастика, стрелба, прескачане на ровове и плетове, надбягване и др. Устройва борби и състезания. Обикаля околните села, където привлича съмишленици. През октомври 1866 г. напуска Еникьой, заминава за Влашко и се установява в Галац. Следващия месец е в столицата на Молдова - Яш. Предполага се, че се е срещнал с отец Натанаил (по-късно митрополит Охридски), от чието име пише писмо до Г. С. Раковски с молба да го информира за хода на освободителното движение.
В края на 1866 г. и началото на 1867 г. пребивава в с. Конгас, където учителства няколко месеца. Според някои източници прозвището Левски Апостола получава още по време на неговото учителстване в Добруджа В документирана приписка учителят Манчо Ненков Джуджев съобщава: ”Дяконе Василе, Левски те кръстихме, когато ний тогаз; от Еникьой в Конгас, като прескочи хаджи Герговата мааза. 1868. с. Зебил. М. Н. Джуджев”.
Левски напуска с. Еникьой, без да завърши учебната година в момент, когато се активизира четническата дейност. Преминава река Дунав и отива в Букурещ, за да се включи в подготовката на революционната акция, замислена от Раковски и от ръководеното от него Върховно гражданско началство. Там се подготвя чета за България, ръководена от П. Хитов, с моралната подкрепа на Раковски и с паричната помощ на Добродетелната дружина (крилото на ”старите” от българската емиграция).
През пролетта на 1867 г. Левски се включва като знаменосец в четата на Панайот Хитов. Смята се, че и през 1867 г. Левски посещава Силистра. В силистренския алманах на Никола Макариополски, издаден през 1899 г. в печатницата на Димитър Иванов, се съобщава, че Левски се среща с известния силистренски възрожденски деец Гено Чолаков в гр. Варна. По негова покана Апостола пребивава 4 дни в гр. Силистра. Там е нает като учител и певец в местна църква.
Прехвърлен е в Румъния край дунавското село Ветрен от лодкаря Велико Скуртолов, един от бъдещите добруджански опълченци през Освободителната руско-турска война. Същото се потвърждава и в биографията на Г. Чолаков, писана през 1903 г. вероятно от Н. Макариополски (тогава Г. Чолаков е бил още жив - на 70 г.). В своите спомени внукът на Г. Чолаков - Александър Христов, разказва за тайник в къщата на този възрожденец, в който Левски се укривал от преследването на турците. Бременната жена на Г. Чолаков много хитро била използвана за прикритие. Тя предотвратила претърсване на една от стаите на къщата, в която се укривал Левски, инсценирайки умело родилни болки.
Вторият период от пребиваването на В. Левски в Добруджа обхваща един от най-важните етапи на неговата дейност и вътрешната революционна организация; 1871-1872 г. Сведенията за този период са оскъдни, недостатъчно осветени и почти неизвестни на обществото".
Из книгата "Силистра" на журналиста Филип Македонски, издадена през 1942 г. в тираж 5 000 бр.: "Силистренският революционен комитет имал връзка и с апостола Васил Левски. През 1869 г. той пристигнал във Варна и търсил удобен случай и начин да се прехвърли във Влашко при ЦК. Случаят го събрал с Гено Чолаков (бел. ред.-днес на къщата му в Силистра има паметна плоча по повод "връзката" им), който се завръщал от Цариград, където бил по търговски работи и Левски му открил намерението си. Чолаков дал съгласието си да му помогне и двамата дошли в Силистра. За да не буди подозрение, Левски се съгласил да бъде назначен за учител и черковен певец, обаче на метвъртоия ден, вместо да иде на училище, той минал през село Ветрен (бел.-по този повод паметна плоча има на къщата на възрожденеца Велико Скуртолов), откъдето преоблечен като свещеник, верни хора на Комитета то отвели с лодка през река Дунав".
Днес: в Силистра има паметник на Васил Левски, а в Тутракан -2; също в Дулово и Главиница, където средните училища носят името на великия карловец, както и в близкото до град Алфатар село Васил Левски. В селата Българка, Прохлада, Боил и Царев до читалищата са наречени на най-великия българин.
Двама силистренски скулптори от различни поколения са ваяли за поколенията образа на Васил Левски за паметници: "Cилиcтpeнeцът Πaвeл Meтeopoв e eдин oт мaлцинaтa бългapcĸи cĸyлптopи, извaяли фигypaтa нa Лeвcĸи. Зa тoвa paзбиpaмe oт пиcмo c дaтa 26 мaй 1963 г., c ĸoeтo тoй yвeдoмявa тoгaвaшния Гpaдcĸи нapoдeн cъвeт”: „Aз cи пoзвoлиx дa cътвopя eдин Лeвcĸи – мoщeн, cилeн и тъpжecтвeн, eдин eдинcтвeн бюcт из цялaтa Poдинa и cъм cи пoзвoлил дa гo тpeтиpaм нe c чepнo пaлтo и c чepнa вpъзĸa ĸaтo ĸeлнep, a cъc cвoeтo peвoлюциoннo oблeĸлo”. Зa cъжaлeниe, пo идeoлoгичecĸи или дpyги пpичини, пpoeĸтът мy ocтaвa нepeaлизиpaн, oщe пoвeчe, чe oбpaзът нa Лeвcĸи e пpeдcтaвeн пo opигинaлeн нaчин, нeзacтъпeн дoceгa oт дpyги бългapcĸи xyдoжници и cĸyлптopи" (Фейсбук, АРТ Силистра). Славно звучи за автора, а и за силисдтренци, че Ветеоров е автор на паметника, посветен на войводата Стефан Тодоров Димов, известен като Стефан Караджа, който е сред най-почитаните български национални герои - революционер от националноосвободително движение и войвода. Паметникът е открит най-тържествено през 1941 г. в чест на първата година от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина България, когато е отбелязана и 50-ата година на Педагогическото училище в града.
И още от сайта на Областна администрация Силистра: "През 2012 г. на 1 ноември - Ден на народните будители в град Главиница бе открит бюст-паметник на Апостола на свободата Васил Левски, издигнат в центъра на града пред днешното Српедно училище СОУ „Васил Левски“. Негов автор е силистренският скулптор Йордан Колев. Решението за изграждането на паметника е взето от Общинския съвет в Главиница през 2007 г. когато е сформиран и Инициативен комитет, ангажирал се с осъществяване на идеята. Проектът се реализира изцяло от даренияна граждани, фирми, земеделски кооперации, Ротари клуб Тутракан, който има членове и от община Главиница, както и от образователни институции".
Любопитна подробност: Йордан Колев е автор и на паметника на Паисий Хилендарски, който е в двора на най-старото училище в града, на чиято 150-а годишнина през 2011 г. бе посветено откриването на двуметров паметник от бетон паметника. Ритуалът бе проведен с участието на тогавашния зам.-министър на образованието Милена Дамянова, която е родом от
крайдунавския град. С дарения на над 10 000 лева от бизнесмени и нотариуси е станало възможно изграждането
на паметника, като за "модел" е ползвани образът и осанката на отец Георги Попов от Доростолска епархия, записал също кариера на учител и художнисам, роден в района на град Банско в Пиринска Македония.
Няма коментари:
Публикуване на коментар