В Силистра навръх 1 ноември – Ден на народните будители и празник на българската журналистика, обявен от СБЖ от 1981 г., бе проведено мини тържество по награждаване на 4-ма членове на Дружество Силистра-Тутракан към Съюз на българските журналисти с почетна значка „Златна перо”. По повод двойния празник и във връзка с конкретния повод областният управител Ивелин Статев изпрати поздравителни адреси до членовете на СБЖ, вкл. със специални послания до наградените.
В поздравителните адреси на председателя на най-голямата журналистическа организация в България г-жа Снежана Тодорова до юбилярите Енчо Енчев (75 г.), Калина Грънчарова (60 г.), Цветана Игнатова (60 г.) и Йордан Георгиев (60 г.) се казва: „Наградата по проект на художника Борис Ангелушев от края на 70-те години на миналия век се връчва за активна журналистическа дейност” (град София, октомври 2020 г.).
Енчо Енчев е родом от Търговищкия край, възпитаник е на Софийския университет и е работил като кор. на БТА, после като журналист, вкл. главен редактор на в. „Силистренска трибуна” и в. „Нова силистренска трибуна”; бил е пет мандата член на ръководствот
о на СБЖ; автор е на няколко книги с поезия и проза, включително емблематичните сборници „Добруджанци се смеят”.
Калина Грънчарова е възпитаник на Институт за културно-просветни кадри във Варна и е родом от Дуловско, но житейският й път и трудов стаж преминава в град Тутракан. Била е директор на Младежки дом, работила е в местното кабелно радио, но през последните десетилетия е в екипа на в. „Тутракански глас” (за 55-ата му година вестникът е носител на наградата „Плакет на СБЖ”, подобно на Радио „Мелодия” Силистра с управител Галина Георгиева по повод негов юбилей). Кор. е на Радио „Шумен” и списва вестници за общините Главиница и Ситово.
Цветана Игнатова е родом от Врачанско, но повече от 40 години живее и работи в Силистра. Възпитаник е на ИПУ Силистра, на Шуменски университет „Еп. Константин Преславски” и на РУ „А. Кънчев”. Работила е в организационни структури, преди да започне през 90-те години – до 2008 г., да издава вестниците „Оркус”, „Силистра плюс” и „Събеседник”. Работила е също във в. „Порт Силистра”. Като част от смесен екип е издавала вестници на общините Главиница, Ситово и Алфатар. В момента е директор на дирекция „Хуманитарни дейности” в община Силистра.
Йордан Георгиев е родом от Силистренско и от 1985 г. е на работа в Силистра – бил е директор на Общински младежки дом Силистра, а от 1990 до 2012 г. е в медийната сфера (Радиоцентър Силистра, в. „24 часа” София – кор., като междувременно е бил сътрудник на близо 30 издания – вестници, радио и телевизионни станции, както и на сайтове в интернет, поддържа собствения си новинарски блог „Версинаж”, учреден преди 10 години); има издадени три книги. От 2013 г. е експерт „Връзки с обществеността” в Областна администрация Силистра. Завършил е Великотърновския и Русенския университети, има специализации по политически науки в Москва и по мениджмънт в спорта в София. Бил е в три мандата е член на УС на СБЖ (2004-2015 г.). Координатор №1 на България за 2010 г. на Фондация „Достъп до информация”.
Преди четиримата новонаградени с най-голямата индивидуална награда на СБЖ тази чест са имали други трима от Силистренския край. В по-близкото минало това е Тамара Спасова – главен редактор на в. „Напредък” Тутракан: „Не знам дали има други „рускини” журналисти, работещи в България от толкова дълго време - само на журналистическото поприще над 44 години, като 38 години от тях са в България“.
Ето какво каза Спасова още за оказаната й чест: „За мен наградата „Златно перо” е най-висока и ценна, защото я заслужих в България. Тук живея почти 40 години. От тях 36 години съм на вестникарското поприще само в Тутракан. Работила съм близо 2 години (1982 – до средата на 1984 г.) във вестник „Устрем” в град Главиница. Бях 23 години във вестник „Тутракански глас” (1984-2007 г.), а след това вече 14 години съм главен редактор на вестник „Напредък”. Той е един от частните вестници в Тутракан, излизал и спиран на два пъти: в началото на 20-и век (1909-1912 г) и малко преди средата на века (1940-1944 г.) – след възвръщането на Южна Добруджа към България. Възроден бе през 2007 г. по предложение на Исторически музей Тутракан и на издателя – предприемача Стив Хараламбиев.
„Наградата „Златно перо” беше за мен голяма и неочаквана изненада. Сърцето ми трепна, когато на един семинар на СБЖ в Плевен на 14 март 2014 г. Снежана Тодорова, като наш председател, назова името ми и прочете удостоверението за присъдената ми почетна значка „Златно перо” във връзка с житейския ми юбилей и активната дейност по поддържане на местните вестникарски традиции в гр. Тутракан.
По-късно, на 24 януари 2015 г., получих и самата значка „Златно перо” от председателя на журналистическото дружество в област Силистра Йордан Георгиев в присъствието на колеги от Силистра и Тутракан. Всъщност, смятам, че заслугата да бъда забелязана, е негова, защото поддържа постоянен контакт с журналистическата гилдия в областта, сътрудничи ни и търси обратна връзка с всеки от нас.
Започнах журналистическата си работа на 18 години в районен вестник в Украйна – гр. Жашков, Черкаска област, след това отидох в районното радио в същия град - така в родината си имам 6 години трудов журналистически стаж.
Родом съм от Украйна. Завършила съм през 1977 г. факултета по журналистика в Киевски държавен университет „Тарас Шевченко”, а през 1979-1981 г. повиших квалификацията си в сферата на журналистиката във ВКШ в Москва.
За финал – Тамара Спасова е майка на син и дъщеря, живеещи и работещи в София. Дъщеря й Божана бе част от формата „Гласът на България“ в състава на Трио „Тринити“ и продължава успешно изпълнителската си кариера – след забележителната си телевизионна изява и след завършването на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.
В по-далечни години „Златно перо” за заслужили и съответно получили двама от доайените в журналистическата гилдия и някога също членове на СБЖ: Любен Антонов – близо 50 г. кор. на БНР, вкл. от Крайдунавска Добруджа, и Валентин Чернев – дългогодишен журналист и главен секретар на вестници, издавани в Силистра.
Да припомним, че вестникарски издания в Силистра има от 1885 г., а в Тутракан през 1887 г. През 2010 г. в Художествена галерия Силистра по инициатива на СБЖ и на Регионална библиотека бе подредена изложба, показала постери с 80 първи страници на вестници, излизали в Крайдунавска Добруджа.
Още един силистренски журналист през последните години стана лауреат на СБЖ - кор. на БТА Пеньо Николов стана носител на „Годишна награда на СБЖ” в една от категориите, присъдена му по решение на УС на СБЖ, а по-късно бе избран и за почетен гражданин на Силистра.
Дружество на СБЖ в Силистра има от началото на 60-те години на миналия век, но група е оформена през 1962 г. с отговорник Димо Иванов. През годините председатеми са били Симеон Манолов (тази година юбиляр), Жеко Лазаров, Енчо Енчев, Йордан Георгиев – в момента. За отбелязване е,че понастоящем от Силистра има още трима членове на СБЖ, но те са в състава на софийско дружество.
В Силистра още два творчески съюза имат свои структури – Съюзът на българските писатели (местната му структура е от 1987 г.) и Съюзът на българските художници (структуриран в областта през 1965 г.). Професионални организации със свои дружества и групи в област Силистра имат още учителите, архитектите, строителите и др. гилдии.
За наградите - откровено от наградените чрез публикацията във в. "Напредък" Тутракан с главен редактор Тамара Спасова, също кавалер на наградата от преди пет години по повод нейния юбилей
Цветана Игнатова: "Златно перо" е едно високо отличие, което докосва
за цял живот сърцето и задължава, защо- то така е създадено - да отличава хора
със свободен дух. Благодаря на Съюза на българските журналисти! Поздравявам
моите колеги, които имат своите светли годишнини и, както и Вие, са носители на
това високо отличие. -
Духът на журналистиката преследва ли Ви в годините, в които
не сте вече в журналистиката? -
Не
ме преследва, а ми дава сили да се справям във всяка ситуация.
Калина Грънчарова: Точно
в деня на народните будители се случи да получа наградата на Съюза на
българските журналисти. Благодаря на Съюза за това отличие! Това е едно
отношение към моята журналистическа работа през всички изминали години - 15
години в радиото и 15 години във вестника. Журналистическата работа не е
лесна. Бих се радвала, ако има млади хора, които да наследят нашата професия.
Защото специално в Тутракан няма интерес към журналистиката. А вестници има и
след нас трябва да бъдат поети от някой друг. -
Обаче радио няма... - Повече от 15 години няма радио в Тутракан. Това не е
добре. За мене радиото беше голямата ми любов, разбира се, харесва ми и във
вестника да работя. Радва ме, че хората се интересуват от в."Тутракански
глас" (носител на най-голямата колективна награда "Плакет на СБЖ").
Йордан Георгиев: Това е едно удовлетворение за един
журналист. Човек, който се занимава с тази дейност, трябва да има характер, да
отстоява своето мнение, да търси всички страни, засегнати в даден проблем. Една отг малкото награди, които съм
получавал за професионална принадлежност, за медийно отразяване в живота, и
съответно приемам като нещо заслужено и навременно. И преди нас е имало наградени с тази почетна значка, достатъчно доказателство, че в нашия край има, имало е и,
надявам се, ще има хора, които милеят за медии, които да отразяват живота. - На един семинар споделяхме с колеги, че най-добрите пресслужби стават от журналисти. С Вашия пример се убеждаваме в това. - И аз се убеждавам в това. Навиците са други, погледът към нещата е различен, отговорността - също, но зависи от хора на тези позиции - в каква степен искат да отразяват живота пълноценно и по-широко. В моя случай съм работил с хора, които са се надявали на моя подход в отразяване на живота по-широко, както и дейността на съответната администрация и на обществото като цяло.
Енчо Енчев: Тази награда ми говори, че Съюзът на журналистите
най-после се огледа и ми я връчи. "Златно перо" не е в значката, не
е в грамотата към него. "Златното перо" е в ръката и главата на един
журналист. За съжаление, напоследък много от журналистите, дето се титулуват
така, ако имат ръка, нямат глава, или ако имат глава, нямат ръка. Трудна
работа. И почва да девалвира наградата. В нашия занаят
има строги правила и, ако не се спазват, това не е журналистика. Не може да се сравнява журналистиката от моето вречме по проста причина, че
това е мисия с отговорност за всичко, което правиш. Да, имаше идеология. Но идеологията
беше част от нещото, не беше всичко. И тогава имаше смели журналисти. Нека си
спомним една Божана Димитрова от Радиото, Лили Маринкова, Виза Недялкова...Много хора може да си спомним, които, въпреки режима на Живков, правеха нещата
както го искат, както ги чувстват, както хората ги чувстват. Докато днес
всичко се прави по заповед на някого...Журналистиката днес като жанр умира. Първо, няма езикова грамотност и култура. Едно време имаше стандарт, имаше критерий, и той се
спазваше. -
Какво трябва да се случи, за да стане по-
качествена българската журналистика? -
Нищо не може да се случи. Трябва да има катарзис в управлението, катарзис в живота на хората, чак тогава
катарзис в журналистиката. Журналистиката сама по себе си не може да възкръсне.
На базата на какво? Какво ще разказва? Погледнете едни новини вечер. Там има
коронавирус, реклама и коя лента е отрязал бате Бойко. Това не са новини. Да
сте чули някъде да жънат, да работят нещо? Няма такава новина. Не
може така...
През 2010 г. в Градската художествена галерия в Силистра местното дружество на СБЖ и Регионална библиотека „Партений Павлович“ представиха изложба от факсимилета на първи страници на всички запазени от миналото и излизащи до момента вестници, чиито издатели са от Крайдунавска Добруджа. Става дума за над 60 издания – вестници и списания – от Силистра, Тутракан, Дулово, както и от другите общини в областта. Силистренската медийна изява бе реализирана в партньорство с централата на СБЖ, откъдето бе пратена изложбата от постери, посветени на (тогава актуалната) 110-ата година на организираното журналистическо движение в България. Проявеното отношение към журналистиката в крайдунавския град стана повод за обобщителен материал, наречен „Вместо уводна статия“, написана на основата на заглавията на вестници, създадени в Силистра.
Силистра. 2014 година.
В нашата МИЗИЯ, в частност в ДОБРУДЖА, и като цяло в СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ, е поредната ПРОЛЕТ. И е ВРЕМЕ да чуем покрай песента на мотора на КОМБАЙН в полето и прочувствената мелодия на КАВАЛ. Тя е нашата разпознаваема по света ДЕЛИОРМАНСКА, СИЛИСТРЕНСКА и ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА. И още: светият НАШ НОВ ГЛАС, нашата откровена ДУМА за ДЕМОКРАЦИЯ и СПРАВЕДЛИВОСТ, и свежа МИСЪЛ за ПРОБУДА или ПРАВДА.
За да видим отново с УСПЕХ над хоризонта истинския и неповторим СВЕТЛОСТРУЙ – поредната ЗОРА над древния ДРЪСТЪР. В който се е стаил бойкият ДОБРУДЖАНСКИ ЗОВ, роден от необозримия ДОБРУДЖАНСКИ ЖИТЕН ФРОНТ – пълнозърнестия ЗЛАТЕН КЛАС, неизменен хит край древната крепост ДРЪСТЪР. С който с право се гордее от векове непревземаемият ПОРТ СИЛИСТРА, изграден на красивия СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ, нееднократно описван от ДУНАВ НЮЗ, а по-нататък и в новите издания СИЛИСТРА ПРЕС и от старата нова СИЛИСТРЕНСКА ТРИБУНА. Край него къдроглавият ПЕЛИКАН продължава да бъде сред неизменните З ОТ 7 чудеса на Крайдунавска Добруджа. Нашият вечен КАПИТАЛ, заслужил спора ДА и НЕ.
За да я има СИЛИСТРА ДНЕС И УТРЕ. За да има ЖИВОТ ЗА СИЛИСТРА. Той е и чакмак за ДУЛОВСКА ИСКРА, и отзвук от ТУТРАКАНСКИ ГЛАС – медиен БРАНИТЕЛ, носител на ТУТРАКАНСКИ ВЕСТИ, за да може за всеки ТУТРАКАНЕЦ да иде реч в ТУТРАКАНСКИ(Я) ОБЩИНСКИ ВЕСТНИК.
Той е и символ на ентусиазиран УСТРЕМ в Главиница, и на сладък ИЗВОР край Кайнарджа. Акцент е и за Добруджанската къща в Алфатар, където през 50-те години на миналия век са отсядали неведнъж за романтична ДЕТИНСКА ПОЧИВКА видни журналисти от БНР, СЕПТЕМВРИЙЧЕ и ЖЕНАТА ДНЕС. За да подготвят с много любов новия вестникарски брой на местната моторно-тракторна станция.
За него има място във всяка УЧИЛИЩНА СБИРКА и във всяко НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ. Защото вестникът е РЪКОВОДИТЕЛ на делата ни. Той е едновременно САМОЗАЩИТА, но и израз на НАПРЕДЪК. И интересен СЪБЕСЕДНИК в скучната провинциална НЕДЕЛЯ, когато нищо не е СИЛИСТРА ПЛЮС. Той е лъч от СВЕТЛИНА на СТУДЕНТСКИ ПЛАМЪК и отблясък от шарения СПЕКТЪР на Добруджа, и от вечния КАРНАВАЛ на живота. За който понякога свидетелстваше в своя десетгодишен живот дори официозът БЮЛЕТИН НА ОБЩИНА СИЛИСТРА, който отброи до №100 и спря да стига до читателите, институциите, министрите и посолствата на различни държави.
След 120-годишна история вестникът в Крайдунавска Добруджа видимо е последният СИЛИСТРЕНСКИ ПАТРИОТ, който няма намерение да се пресели при ОРКУС, бога на мъртвите от римската митология. Защото има издатели, читатели, журналисти и...библиотеки. И в ерата на интернет не умира максимата „прочетох във вестника, чух по радиото и видях по телевизията, следователно е вярно, това, което се говори в обществото”.
Време е за ОБЯВИ, госпожи и господа! Да поканим младия КНИГОПИСЕЦ, за да влее НОВА СТРУЯ, протяжна като добруджанска мелодия в МУЗИКАЛЕН ВЕСТНИК, истински журналистическия водопад в чест на парада 120 ГОДИНИ НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ, организиран от СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ. За който няма да достигнат и дните на СЕДМИЦАТА, за да се разкаже за събитията в чест на славната годишнина.
В заключение: в Силистра вестниците столетници са преродени в дигитализиран вид. Силистренци четат издания от преди 120 години на сайта на Регионалната библиотека „Партений Павлович” в състояние, което е удобно и съвременно. В електронния вариант са периодични издания, излизали в Силистра от 1885 до 1940 година, и други 130 краеведски периодични издания. В допълнение са и краеведски документи, свързани с важни събития от политическия и обществения живот на Силистра. Подготвена е и публикация в европейската електронна библиотека Europeanа. Дигиталната библиотека е създадена по линия на проект „Стара Силистра е-достъпна”, финансиран от грантовата схема за иновативни проекти на програма „Глоб@лни библиотеки-България”.
Преди години със съдействието на община Силистра местният държавен архив издаде сборника с автентични документи, известен като „Кондика на силистренската българска община 1870-1881 г.“. През септември 2013 г. в Регионална библиотека „Партений Павлович“ бе представена книгата „Силистра. Документи (1849-1900 г.)“ по материали, съхранявани в София. Идеята е на дългогодишния директор на библиотеката Лидия Димитрова, а реализацията е на доц. д-р Ружа Симеонова, директор на научния архив на БАН.
Няма коментари:
Публикуване на коментар