неделя, 1 ноември 2020 г.

СБЖ награди четирима журналисти от Силистра и Тутракан с почетна значка "Златно перо"

В Силистра навръх 1 ноември – Ден на народните будители и празник на българската журналистика, обявен от СБЖ от 1981 г., бе проведено мини тържество по награждаване на 4-ма членове на Дружество Силистра-Тутракан към Съюз на българските журналисти с почетна значка „Златна перо”. По повод двойния празник и във връзка с конкретния повод областният управител Ивелин Статев изпрати поздравителни адреси до членовете на СБЖ, вкл. със специални послания до наградените.

В поздравителните адреси на председателя на най-голямата журналистическа организация в България г-жа Снежана Тодорова до юбилярите Енчо Енчев (75 г.), Калина Грънчарова (60 г.), Цветана Игнатова (60 г.) и Йордан Георгиев (60 г.) се казва: „Наградата по проект на художника Борис Ангелушев от края на 70-те години на миналия век се връчва за активна журналистическа дейност” (град София, октомври 2020 г.).

Енчо Енчев е родом от Търговищкия край, възпитаник е на Софийския университет и е работил като кор. на БТА, после като журналист, вкл. главен редактор на в. „Силистренска трибуна” и в. „Нова силистренска трибуна”; бил е пет мандата член на ръководствот
о на СБЖ; автор е на няколко книги с поезия и проза, включително емблематичните сборници „Добруджанци се смеят”.

Калина Грънчарова е възпитаник на Институт за културно-просветни кадри във Варна и е родом от Дуловско, но житейският й път и трудов стаж преминава в град Тутракан. Била е директор на Младежки дом, работила е в местното кабелно радио, но през последните десетилетия е в екипа на в. „Тутракански глас” (за 55-ата му  година вестникът е носител на наградата „Плакет на СБЖ”, подобно на Радио „Мелодия” Силистра с управител Галина Георгиева по повод негов юбилей). Кор. е на Радио „Шумен” и списва вестници за общините Главиница и Ситово.

Цветана Игнатова е родом от Врачанско, но повече от 40 години живее и работи в Силистра. Възпитаник е на ИПУ Силистра, на Шуменски университет „Еп. Константин  Преславски” и на РУ „А. Кънчев”. Работила е в организационни структури, преди да започне през 90-те години – до 2008 г., да издава вестниците „Оркус”, „Силистра плюс” и „Събеседник”. Работила е също във в. „Порт Силистра”. Като част от смесен екип е издавала вестници на общините Главиница, Ситово и Алфатар. В момента е директор на дирекция „Хуманитарни дейности” в община Силистра.

Йордан  Георгиев е родом от Силистренско и от 1985 г. е на работа в Силистра – бил е директор на Общински младежки дом Силистра, а от 1990 до 2012 г. е в медийната сфера (Радиоцентър Силистра, в. „24 часа” София – кор., като междувременно е бил сътрудник на близо 30 издания – вестници, радио и телевизионни станции, както и на сайтове в интернет, поддържа собствения си новинарски блог „Версинаж”, учреден преди 10 години); има издадени три книги. От 2013 г. е експерт „Връзки с обществеността” в Областна администрация Силистра. Завършил е Великотърновския и Русенския университети, има специализации по политически науки в Москва и по мениджмънт в спорта в София. Бил е в три мандата е член на УС на СБЖ (2004-2015 г.). Координатор №1 на България за 2010 г. на Фондация „Достъп до информация”.

Преди четиримата новонаградени с най-голямата индивидуална награда на СБЖ тази чест са имали други трима от Силистренския край. В по-близкото минало това е Тамара Спасова – главен редактор на в. „Напредък” Тутракан: „Не знам дали има други „рускини” журналисти, работещи в България от толкова дълго време - само на журналистическото поприще над 44 години, като 38 години от тях са в България“.

 Ето какво каза Спасова още за оказаната й чест: „За мен наградата „Златно перо” е най-висока и ценна, защото я заслужих в България. Тук живея почти 40 години. От тях 36 години съм на вестникарското поприще само в Тутракан. Работила съм близо 2 години (1982 – до средата на 1984 г.във вестник „Устрем” в град Главиница. Бях 23 години във вестник „Тутракански глас” (1984-2007 г.), а след това вече 14 години съм главен редактор на вестник „Напредък”. Той е един от частните вестници в Тутракан, излизал и спиран на два пъти: в началото на 20-и век (1909-1912 г) и малко преди средата на века (1940-1944 г.) – след възвръщането на Южна Добруджа към България. Възроден бе през 2007 г. по предложение на Исторически музей Тутракан и на издателя – предприемача Стив Хараламбиев.

 

„Наградата „Златно перо” беше за мен голяма и неочаквана изненада. Сърцето ми трепна, когато на един семинар на СБЖ в Плевен на 14 март 2014 г. Снежана Тодорова, като наш председател, назова името ми и прочете  удостоверението за присъдената ми почетна значка „Златно перо” във връзка с житейския ми юбилей и активната дейност по поддържане на местните вестникарски традиции в гр. Тутракан.

 

По-късно, на 24 януари 2015 г., получих и самата значка „Златно перо” от председателя на журналистическото дружество в област Силистра Йордан Георгиев в присъствието на колеги от Силистра и Тутракан. Всъщност, смятам, че заслугата да бъда забелязана, е негова, защото поддържа постоянен контакт с журналистическата гилдия в областта, сътрудничи ни и търси обратна връзка с всеки от нас.

 

Започнах журналистическата си работа на 18 години в районен вестник в Украйна – гр. Жашков, Черкаска област, след това отидох в районното радио в същия град - така в родината си имам 6 години трудов журналистически стаж. 


Родом съм от Украйна. Завършила съм през 1977 г. факултета по журналистика в Киевски държавен университет „Тарас Шевченко”, а през 1979-1981 г. повиших квалификацията си в сферата на журналистиката във ВКШ в Москва.


За финал – Тамара Спасова е майка на син и дъщеря, живеещи и работещи в София. Дъщеря й Божана бе част от формата „Гласът на България“ в състава на Трио „Тринити“ и продължава успешно изпълнителската си кариера – след забележителната си телевизионна изява и след завършването на Националната музикална академия „Проф. Панчо Владигеров“.  

В по-далечни години „Златно перо” за заслужили и съответно получили двама от доайените в журналистическата гилдия и някога също членове на СБЖ: Любен Антонов – близо 50  г. кор. на БНР, вкл. от Крайдунавска Добруджа, и Валентин Чернев – дългогодишен журналист и главен секретар на вестници, издавани в Силистра. 

Да припомним, че вестникарски издания в Силистра има от 1885 г., а в Тутракан през 1887 г. През 2010 г. в Художествена галерия Силистра по инициатива на СБЖ и на Регионална библиотека бе подредена изложба, показала постери с 80 първи страници на вестници, излизали в Крайдунавска Добруджа.

Още един силистренски журналист през последните години стана лауреат на СБЖ - кор. на БТА Пеньо Николов стана носител на „Годишна награда на СБЖ” в една от категориите, присъдена му по решение на УС на СБЖ, а по-късно бе избран и за почетен гражданин на Силистра.

Дружество на СБЖ в Силистра има от началото на 60-те години на миналия век, но група е оформена през 1962 г. с отговорник Димо Иванов. През годините председатеми са били Симеон Манолов (тази година юбиляр), Жеко Лазаров, Енчо Енчев, Йордан Георгиев – в момента. За отбелязване е,че понастоящем от Силистра има още трима членове на СБЖ, но те са в състава на софийско дружество. 





В Силистра още два творчески съюза имат свои структури – Съюзът на българските писатели (местната му структура е от 1987 г.) и Съюзът на българските художници (структуриран в областта през 1965 г.). Професионални организации със свои дружества и групи в област Силистра имат още учителите, архитектите, строителите и др. гилдии.

За наградите - откровено от наградените чрез публикацията във в. "Напредък" Тутракан с главен редактор Тамара Спасова, също кавалер на наградата от преди пет години по повод нейния юбилей

Цветана Игнатова: "Златно перо" е едно високо отличие, което до­косва за цял живот сърцето и задължава, защо- то така е създадено - да отличава хора със сво­боден дух. Благодаря на Съюза на българските журналисти! Поздравявам моите колеги, които имат своите светли годишнини и, както и Вие, са носители на това високо отличие. -          Духът на журналистиката преследва ли Ви в годините, в които не сте вече в журналистиката? -          Не ме преследва, а ми дава сили да се справям във всяка ситуация.

Калина Грънчарова: Точно в деня на народните будители се случи да получа наградата на Съюза на българските журна­листи. Благодаря на Съюза за това отличие! Това е едно отношение към моята журналистическа ра­бота през всички изминали години - 15 години в радиото и 15 години във вестника. Журналисти­ческата работа не е лесна. Бих се радвала, ако има млади хора, които да наследят нашата профе­сия. Защото специално в Тутракан няма интерес към журналистиката. А вестници има и след нас трябва да бъдат поети от някой друг. -          Обаче радио няма... -         Повече от 15 годи­ни няма радио в Тутракан. Това не е добре. За мене радиото беше голямата ми любов, разбира се, харесва ми и във вестника да работя. Радва ме, че хората се интересуват от в."Тутракански глас" (носител на най-голямата колективна награда "Плакет на СБЖ").

Йордан Георгиев: Това е едно удовлетворение за един журналист. Човек, който се занимава с тази дейност, трябва да има характер, да отстоява своето мнение, да търси всички страни, засегнати в даден проблем. Една отг малкото награди, които съм получавал за професионална при­надлежност, за медийно отразяване в живота, и съответно приемам като нещо заслужено и навременно. И преди нас е имало наградени с тази почетна значка, достатъчно дока­зателство, че в нашия край има, имало е и, надявам се, ще има хора, които милеят за медии, които да отразяват живота. -       На един семинар споделяхме с колеги, че най-добрите пресслужби стават от журналис­ти. С Вашия пример се убеждаваме в това. -        И аз се убеждавам в това. Навиците са други, погледът към нещата е различен, отговорност­та - също, но зависи от хора на тези позиции - в каква степен искат да отразяват живота пълноценно и по-широко. В моя случай съм ра­ботил с хора, които са се надявали на моя под­ход в отразяване на живота по-широко, както и дейността на съответната администрация и на обществото като цяло.

Енчо Енчев:   Тази награда ми говори, че Съюзът на журна­листите най-после се огледа и ми я връчи. "Злат­но перо" не е в значката, не е в грамотата към него. "Златното перо" е в ръката и главата на един журналист. За съжаление, напоследък много от журналистите, дето се титулуват така, ако имат ръка, нямат глава, или ако имат глава, нямат ръка. Трудна работа. И почва да девалвира наградата. В нашия занаят има строги правила и, ако не се спазват, това не е журналистика.  Не може да се сравнява журналистиката от моето вречме по проста причина, че това е мисия с отговорност за всичко, което правиш. Да, имаше идеология. Но идеологията бе­ше част от нещото, не беше всичко. И тогава има­ше смели журналисти. Нека си спомним една Бо­жана Димитрова от Радиото, Лили Маринкова, Ви­за Недялкова...Много хора може да си спомним, които, въпреки режима на Живков, правеха не­щата както го искат, както ги чувстват, както хо­рата ги чувстват. Докато днес всичко се прави по заповед на някого...Журналистиката днес като жанр умира. Първо, няма езикова грамотност и култура. Едно време имаше стандарт, имаше критерий, и той се спазваше. -        Какво трябва да се случи, за да стане по- качествена българската журналистика? -     Нищо не може да се случи. Трябва да има катарзис в управлението, катарзис в живота на хората, чак тогава катарзис в журналистиката. Журналистиката сама по себе си не може да възкръсне. На базата на какво? Какво ще раз­казва? Погледнете едни новини вечер. Там има коронавирус, реклама и коя лента е отрязал ба­те Бойко. Това не са новини. Да сте чули някъде да жънат, да работят нещо? Няма такава нови­на. Не може така...  

През 2010 г. в Градската художествена галерия в Силистра местното дружество на СБЖ и Регионална библиотека „Партений Павлович“ представиха изложба от факсимилета на първи страници на всички запазени от миналото и излизащи до момента вестници, чиито издатели са от Крайдунавска Добруджа. Става дума за над 60 издания – вестници и списания – от Силистра, Тутракан, Дулово, както и от другите общини в областта. Силистренската медийна изява бе реализирана в партньорство с централата на СБЖ, откъдето бе пратена изложбата от постери, посветени на (тогава актуалната) 110-ата година на организираното журналистическо движение в България. Проявеното отношение към журналистиката в крайдунавския град стана повод за обобщителен материал, наречен „Вместо уводна статия“, написана на основата на заглавията на вестници, създадени в Силистра.

Силистра. 2014 година.

В нашата МИЗИЯ, в частност в ДОБРУДЖА, и като цяло в СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ, е поредната ПРОЛЕТ. И е ВРЕМЕ да чуем покрай песента на мотора на КОМБАЙН в полето и прочувствената мелодия на КАВАЛ. Тя е нашата разпознаваема по света ДЕЛИОРМАНСКА, СИЛИСТРЕНСКА и ДОБРУДЖАНСКА ТРИБУНА. И още: светият НАШ НОВ ГЛАС, нашата откровена ДУМА за ДЕМОКРАЦИЯ и СПРАВЕДЛИВОСТ, и свежа МИСЪЛ за ПРОБУДА или ПРАВДА.
За да видим отново с УСПЕХ над хоризонта истинския и неповторим СВЕТЛОСТРУЙ – поредната ЗОРА над древния ДРЪСТЪР. В който се е стаил бойкият ДОБРУДЖАНСКИ ЗОВ, роден от необозримия ДОБРУДЖАНСКИ ЖИТЕН ФРОНТ – пълнозърнестия ЗЛАТЕН КЛАС, неизменен хит край древната крепост ДРЪСТЪР. С който с право се гордее от векове непревземаемият ПОРТ СИЛИСТРА, изграден на красивия СИЛИСТРЕНСКИ БРЯГ, нееднократно описван от ДУНАВ НЮЗ, а по-нататък и в новите издания СИЛИСТРА ПРЕС и от старата нова СИЛИСТРЕНСКА ТРИБУНА. Край него къдроглавият ПЕЛИКАН продължава да бъде сред неизменните З ОТ 7 чудеса на Крайдунавска Добруджа. Нашият вечен КАПИТАЛ, заслужил спора ДА и НЕ.
За да я има СИЛИСТРА ДНЕС И УТРЕ. За да има ЖИВОТ ЗА СИЛИСТРА. Той е и чакмак за ДУЛОВСКА ИСКРА, и отзвук от ТУТРАКАНСКИ ГЛАС – медиен БРАНИТЕЛ, носител на ТУТРАКАНСКИ ВЕСТИ, за да може за всеки ТУТРАКАНЕЦ да иде реч в ТУТРАКАНСКИ(Я) ОБЩИНСКИ ВЕСТНИК.
Той е и символ на ентусиазиран УСТРЕМ в Главиница, и на сладък ИЗВОР край Кайнарджа. Акцент е и за Добруджанската къща в Алфатар, където през 50-те години на миналия век са отсядали неведнъж за романтична ДЕТИНСКА ПОЧИВКА видни журналисти от БНР, СЕПТЕМВРИЙЧЕ и ЖЕНАТА ДНЕС. За да подготвят с много любов новия вестникарски брой на местната моторно-тракторна станция.
За него има място във всяка УЧИЛИЩНА СБИРКА и във всяко НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ. Защото вестникът е РЪКОВОДИТЕЛ на делата ни. Той е едновременно САМОЗАЩИТА, но и израз на НАПРЕДЪК. И интересен СЪБЕСЕДНИК в скучната провинциална НЕДЕЛЯ, когато нищо не е СИЛИСТРА ПЛЮС. Той е лъч от СВЕТЛИНА на СТУДЕНТСКИ ПЛАМЪК и отблясък от шарения СПЕКТЪР на Добруджа, и от вечния КАРНАВАЛ на живота. За който понякога свидетелстваше в своя десетгодишен живот дори официозът БЮЛЕТИН НА ОБЩИНА СИЛИСТРА, който отброи до №100 и спря да стига до читателите, институциите, министрите и посолствата на различни държави.
След 120-годишна история вестникът в Крайдунавска Добруджа видимо е последният СИЛИСТРЕНСКИ ПАТРИОТ, който няма намерение да се пресели при ОРКУС, бога на мъртвите от римската митология. Защото има издатели, читатели, журналисти и...библиотеки. И в ерата на интернет не умира максимата „прочетох във вестника, чух по радиото и видях по телевизията, следователно е вярно, това, което се говори в обществото”.
Време е за ОБЯВИ, госпожи и господа! Да поканим младия КНИГОПИСЕЦ, за да влее НОВА СТРУЯ, протяжна като добруджанска мелодия в МУЗИКАЛЕН ВЕСТНИК, истински журналистическия водопад в чест на парада 120 ГОДИНИ НА ЖУРНАЛИСТИЧЕСКОТО ДВИЖЕНИЕ В БЪЛГАРИЯ, организиран от СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ЖУРНАЛИСТИ. За който няма да достигнат и дните на СЕДМИЦАТА, за да се разкаже за събитията в чест на славната годишнина.

В заключение: в Силистра вестниците столетници са преродени в дигитализиран вид. Силистренци четат издания от преди 120 години на сайта на Регионалната библиотека „Партений Павлович” в състояние, което е удобно и съвременно. В електронния вариант са периодични издания, излизали в Силистра  от 1885 до 1940 година, и други 130 краеведски периодични издания. В допълнение са и краеведски документи, свързани с важни събития от политическия и обществения живот на Силистра. Подготвена е и публикация в европейската електронна библиотека Europeanа.  Дигиталната библиотека е създадена по линия на проект „Стара Силистра е-достъпна”,  финансиран от грантовата схема за иновативни проекти на програма „Глоб@лни библиотеки-България”.

Преди години със съдействието на община Силистра местният държавен архив издаде сборника с автентични документи, известен като „Кондика на силистренската българска община 1870-1881 г.“. През септември 2013 г. в Регионална библиотека „Партений Павлович“ бе представена книгата „Силистра. Документи (1849-1900 г.)“ по материали, съхранявани в София. Идеята е на дългогодишния директор на библиотеката Лидия Димитрова, а реализацията е на доц. д-р Ружа Симеонова, директор на научния архив на БАН.

Няма коментари:

Публикуване на коментар