През настоящата година се навършват 110 години от Първия събор на хоровете от крайдунавските градове, за което време има проведени 12 издания – последният е през 2016 г., а 13-ият – ако не се случат непредвидени събития – трябва да е тази есен. На 23 май т.г. Смесен хор „Седянка“ и НЧ „Доростол“ отбелязаха годишнината на събора край Паметника на песента.
Той е изграден през 1966 г., когато уникалната за началото на миналия век проява е възстановена след 56-годишно прекъсване поради това, че в периода 1918-1940 г. Силистра като част от Южна Добруджа е окупирана е и в рамките на Кралство Румъния.
Наскоро в свой коментар под материал по темата в профила АРТ Силистра оперната прима Стефка Евстатиева разказа свой интересен спомен. За какво става дума в него: „Не мога да не се включа и аз за да споделя колко важен в живота ми е този фестивал. През 1947 г. съборът е в град Русе и хор „Седянка“ заминава с кораб по Дунава. Баща ми Евстати Недев, който е хорист, също заминава, а с него е и майка ми, която е русенка, не иска да изпусне случая да види родителите си.
Да, но тя е бременна в 8-ия месец и смята, че от пулсациите на корабните машини е получила контракции, и въпреки опита да ме задържат, аз съм се родила малко преждевременно (това е историята на въпроса къде съм родена). Родена съм в Русе, но съм отраснала в Силистра. После през 1971 г. пак се родих в Русе, но на сцената на Русенска опера, като солистка (бел. – там пее до 1979 г.).
Втори случай: през 1966 г. съборът е в Силистра и аз пея солото на песента „Мирно небе“ със Смесен хор „Седянка“ и журито ми присъжда награда. Това е първата ми награда – фотоапарат „Смена 6” и 50 лв. Там ме чу и един журналист от София (бел. – в допълнителен коментар радиожурналистката Румяна Гидолова уточнява, че това е Александър Абаджиев) и уговори родителите ми да ме пратят на прослушване при проф. Хр. Бръмбаров и така нататък...“.
В Уикипедия на английски език: Стефка Евстатиева е българско оперно сопрано, възпитаничка на Елена Киселова в Държавна музикална академия София. Печели втора награда на Международния конкурс на Чайковскив Москва. (Не е присъдена първа награда). През 1978 г. тя печели Голямата награда на конкурса за белгийско радио и телевизия Belcanto; през 1979 г. Голямата награда и златен пръстен в конкурса за млади певци в София; и през 1982 г. наградата за най-добро представяне в „Арена ди Верона“.
Пяла е по целия свят: Париж, Рим, Виена, Брюксел, Буенос Айрес, Берлин, Канада, Франкфурт и САЩ (Сан Франциско и Далас през 1984 – същата година има дебют и в Метрополитен опера, Ню Орлиънс, Маями и Балтимо). През 2004 г. Стефка Евстатиева помага за създаването на българския детски хор и на училище „Гергана“ в Ню Йорк.
Архив на блога ВЕРСИНАЖ от 23 юни 2017 г.: Председателят на Клуба на културните дейци Марин Минев-Джона: „На всичките ни срещи аз й подарявам роза! За мен най-доброто цвете за подарък за една жена е червената роза, а тя обожава най-българското цвете!“.
За своя пореден юбилей г-жа Евстатиева бе уважена от държавната власт в Силистра в лицето на областния управител Ивелин Статев и от кмета на общината д-р Юлиян Найденов, от които получи предварителното обявените поздравителни адреси.
Знакът на община Силистра и книгата „Съхранена памет. Спомени на съвременници“ са материалното допълнение към поздравите към именитата добруджанка, прославила Силистра и своя талант по света.
Няма коментари:
Публикуване на коментар