Максимата „Неведоми са пътищата Божии” не е най-точният цитат от книгата на живота, както наричат Библията, но е превърната
в универсална житейска истина за
християните по света. Според астролозите, създаденият с конкретен
наследствен ген човешки живот е изначално програмиран, защото сме зависими от
условията за живот в родната географската ширина. Обусловени сме и от
традициите в семейната среда, в която растем. С уговорката, че и други
възможности влияят върху житейската картина.
Сред тях са хората, които срещаме,
превърнали се в наши духовни водачи, както и тези, с които общуваме –
независимо дали се обичаме или мразим с тях. Важни са и решенията, вземани от
нас по житейските кръстопътища в общността, в която се развиваме като личности –
в импровизация или след изтощителни размисли.
Най-новата книга на
Милка Трендафилова е наречена „Друмища неразгадани“. Разказите в този
своеобразен калейдоскоп от разнообразни човешки съдби отразяват в различни
ракурси постъпки на хора от стари, но и от нови времена. Сюжетите в тях не са разположени
в точни календарни скоби и не се развиват в определена територия, но подобно на
магистралите се преплитат в сложни пътни възли.
Разплитането на фабулите им ги
превръща в интересни за читателя ребуси с неочаквани краища. Понякога щастливи,
като в разказа за любовта между силистренския инженер и хореографката от София.
Друг път героите на авторката нямат късмет след неосъществени планове, примерно
да възстановят с измама земя в реални граници или да се обрекат заради имот на
невъзможна любов. Както и подир житейски трусове, предизвикани от тях самите
или от най-близките им роднини, уж в името на лелеяния от българина семеен
сговор.
Безценен бисер е разказът
в няколко части, наречен „Сливи за ошав“. Чрез него Трендафилова разгръща своя
талант на самороден сладкодумник, представяйки по вълнуващ начин отишлото си
завинаги триединство – бит, поминък и нрави, познати от „онова време“, както и на
характерно за него поведение вкъщи и в обществото. Разказът те кара докрай да
стискаш палци – да не счупи малката героиня, чийто прототип е самата авторка, вездесъщата
делва с живителния за жътварите в Добруджа еликсир.
С настоящата си творба на
калипетровката родом потвърждава своя родолюбив нрав, защитен в предишните й
книги, някои от които имат достоен принос за краеведчеството в Крайдунавска
Добруджа. И особено по темата, свързана с т.нар. румънски период в историята на
региона, както и с Крайовската спогодба от 1940 г., променила съдбата на хиляди
добруджанци. На добър час на „Друмища неразгадани!“.
Йордан Георгиев, предговор към книгата
Няма коментари:
Публикуване на коментар