От 30 години насам има една песен, която всички младежи запяват в края на учебната година - става дума за "Вчера" - "кълнем се...." и т.н., хит от едноименния соцфилм - символ на младежкото бунтарство и любовта, но и за раздялата. От "онова време" звучи още една песен - този път естрадна, на Росица Кирилова - не, не е "Боса по асфалта, вървя си...", а за "Един неразделен клас". Има обаче и една друга песен, която макар и в забвение, се поназнайва от няколко поколения. За нея, за "Приятели, другари, мои братя" ("Раздяла") припомня "АРТ Силистра" - профил във Фейсбук, чрез един текст на журналиста Аврам Леви, писан през далечната 1983 г. За да стане реч за софийско-силистренската връзка при създаването на хита на 50-те и 60-те години.
И така: СКЪПИ абитуриенти, остават броени дни до момента, в който мечтите ще станат реалност. С усмивка вие ще изпеете много песни, може би повече, отколкото изпяхме ние, и по-малко от тези, които ще дойдат след вас, защото радостта намира все по-много изрази в нашия живот. Но колкото и да сте чакали този ден, колкото и голямо да е вашето вълнение, няма да минете и без мъничко тъга. И ако за възторга има много песни, за тъгата в този случай има само една.
„Приятели, другари, мои братя” – така започва тази песен и за нея ще си поговорим сега. Навярно малцина от вас знаят, че тази песен е наша, че нейният автор е силистренец, че той живее и работи сред нас. Затова чуйте историята й.
През 1956 година младият тогава преподавател по пеене Станьо Бенев провежда последните часове със завършващите ученици от Педагогическо училище Силистра. И в тази ведра атмосфера, когато навсякъде се чувствуват приповдигнатото настроение и трепетът на наближаващия празник, една ученичка рецитира пред класа стихотворението на Петър Караангов „Раздяла”, наскоро публикувано във вестник „Народна младеж”. Реакцията е изключителна, настъпва тишината на смълчаното вълнение и свети блясъкът на влажните очи. Младият преподавател също е трогнат и в този момент му идва вдъхновение. До края на часа той написва музика по същия текст. Мелодията е достъпна и завладяваща. Учениците я запяват веднага, а в следващите часове е разработена и на два гласа.
Такава е кратката история. Едно мимолетно вдъхновение остава във всеобщо наследство възможността за красиво изразяване на вълненията, породени от раздялата. Много бързо песента придобива широка популярност, звучи във всички краища на България и навсякъде имат усещането, че е написана тъкмо за тях. Пеят я абитуриентите, със същия пламък я пеят среброкоси съвипускници, пеят я навсякъде, където присъства тъгата по раздялата, и всеки се е убедил, че тогава на човек му става по-леко.
Но въпреки широкото разпространение на този абитуриентски валс, авторът на музиката остава почти неизвестен. Едно заслужено забвение, което поне за нас, силистренци, е непростимо и ни лишава от правото на основателна гордост.
А повече от тридесет години Станьо Бенев не се е разделял с музиката и песните. Като педагог, като директор на Музикална школа Силистра, като ръководител на много певчески колективи той има неотменима заслуга за развитието на художествената самодейност в нашия бивш окръг. Достатъчно е да кажем, че по примера на Филип Кутев основава първия женски народен хор в Силистра, че ръководените от него самодейни колективи са участвали в шест републикански фестивала на художествената самодейност и в пет от тях са били лауреати. А това са само част от най-значимите постижения през творческия път на Станьо Бенев, защото не е възможно да изброим всички плодове на дългогодишния му труд.
Аврам Леви, вестник „Силистренска трибуна” от 12 май 1983 година
БТА - 2016 г.: Текстът е публикуван в тогавашния вестник "Народна младеж" под заглавие "Абсолвентско". Нотите на песента са публикувани едва през 1975 година във в. "Силистренска трибуна". Караангов и Бенев се срещат чак през 1983 година. През 1984 година в предаването "Всяка неделя" Петър Караангов съобщава името на автора на музиката.
Любопитното е, че през 2009 г. в сайта "Нашето детство" (http://detstvoto.net) пише "Раздяла": музика: Тончо Русев, стихове: Петър Караангов, аранжимент: Пламен Велинов. Публикуван е текстът на песента с още един куплет като припев: Нека тук, в този час, да гори вътре в нас, пламъка на младостта. С него ний ще вървим и така ще спасим, огъня от пепелта! Както я пее Веселин Маринов.
РАЗДЯЛА
Приятели, другари, мои братя,
разделяме се, тръгваме на път.
По пътя има често бури вятър,
но бурите не ще ни повалят.
В живота има срещи след разлъка,
ще минат дни, ще мине младостта.
Ний ще се срещнем някой ден по пътя,
в утъпкания път към старостта.
Ний ще се срещнем, ще си стиснем длани,
ще поседим до късен нощен час.
Ще дойдат всички, само младостта ни
единствено ще липсва между нас.
Не ще тъгуваме, а ще разкажем
за трудности, семейства и мечти.
Ще помълчим, в очите може даже
и топла влага за миг да заблести.
По този път достойно ще преминем,
спокойни ще сме в сетния си час –
живота се измерва не с години,
а с дирята оставена след нас.
Петър Караангов
Няма коментари:
Публикуване на коментар