През м. март 2019 г.
стана факт първият от поредицата от пет форум сесии за обсъждане на местни
стратегии за рибарските общности в трансграничния регион Румъния – България,
създадени по проект „Мемофиш. Памет и бъдеще. Истории за дунавската
цивилизация“. Форумът бе проведен в град Тутракан от СНЦ „Паралел-Силистра“, представен
на форума от д-р инж. Диана Бебенова-Николова и от Моазес Мехмед.
Програмата включи и
посещение на няколко обекта, свързани с основен поминък в града, стартирал като
крепост „Трансмариска“ (в превод означава „селище край блатата“), какъвто е рибарството. Една тема, на която напоследък българи
и румънци посвещават няколко проекта, а с европейски средства са и Малки инициативни
групи, в които също има подобни събития.
В своеобразния
екскурзионен тур се включиха 15 представители на неправителствени организации,
сред които и Туристическо дружество „Дочо Михайлов“. Основен обект в него бе
Етнографският музей „Дунавски риболов и лодкостроене“, който е единствен по рода
си по цялото протежение на реката, преминаваща през 10 страни.
Участниците проекта се
запознаха с експонатите в сградата, строена преди 112 година за градска баня,
превърната в музей през 1974 г., благодарение на краеведа Рачо Змеев. За да
събере под един покрив образци на хилядолетна традиция, изхранвала в
продължение на векове жителите на Тутракан. Неслучайно в един период от време в
Рибарската махала от живеещите 5 000 души повече от две трети са имали рибарлъка за
основна дейност .
А както е известно, в
река Дунав се срещат 80 вида риба. Към
половината от тях ги има и в реката, преминаваща покрай земите на 4 общини в
Крайдунавска Добруджа, вкл. покоряващата със своите габарити е моруната, наричана „господар“ на река Дунав. В момента е забранена за улов, защото е от застрашен есетров вид, даваща и много ценна стока, каквато е черният хайвер, и трябва да
бъде запазена за поколенията. Близо 5 м е дълъг гигантът от този вид, уловен през
1942 г. във Видинско. През 2 000 г. и в Силистра е уловен екземпляр с впечатляващи размери.
Други риби емблеми на
реката: сом, достигащ до 300 кг, както и шаран, влизащ в ролята на „цар“
– той е част от обредната система и е курбанът в името на покровителя на
моретата св. Никола. Както се нарича и 150-годишният православен храм в
Тутракан - намира се близо до реката и махалата на рибарите, всяка година на Никулден хтук се правят възстановки на стари обичаи.
В надувен вид за него
ни припомня експонат в музея - повод за екскурзоводката да напомни, че
моруната живее в Черно море, но хвърля хайвера в реката, откъдето до
морето обратно стига едва 1 от 100 хил. от поколението й. Идва тук, защото почвата е камениста, а
водата е студена, което покрива нейните „изисквания“, създадени като инстинкт
от майката природа.
Музеят показва комплект
от различни уреди (кошове, т.нар. гарда – отворена и затворена, кльонк, мрежи („ситни очи“), орие,
дифан, ян, ласперник, чигарница, сетка, скомбрелница, уклейник, сертме и др.),
ползвани в древността от славяни, траки, прабългари, както и от
днешните поколения.
Някои от тях днес са забранени, защото с тях се проявява жестокост към рибното богатство в периода на ловуване, който е извън времевия отсек април-юни.
В музея е виден макет и на водна мелница, каквито до преди 75 години е имало поне 7 в района, за да изпълняват ролята на плаващи воденици. В оригинален размер и вид една от този вид „стои“ срещу новия хотел „Дунав“ току в началото на Дунавския парк.
Някои от тях днес са забранени, защото с тях се проявява жестокост към рибното богатство в периода на ловуване, който е извън времевия отсек април-юни.
В музея е виден макет и на водна мелница, каквито до преди 75 години е имало поне 7 в района, за да изпълняват ролята на плаващи воденици. В оригинален размер и вид една от този вид „стои“ срещу новия хотел „Дунав“ току в началото на Дунавския парк.
По статистика от края
на по-миналия век в Тутракан е имало 467 лодки, влизащи редовно в реката за
улов на риба. От 7 г. децата започват да се учат на този занаят, но едва на 21
г. (женен
и обучен) мъжът
може да влиза в реката и да упражнява дейността. Някога рибарите били на групи от 7 до 12 души, начело на всяка е стоял ватаф – най-големият късметлия или най-богатият от тях.
Музеят предлага и етнографски образец на рибарска къща с вградена в стената многофункционална печка, както и умален модел на т.нар. лодка, известна като тутраканка. На нея е отделено повече място в една от възстановените рибарски къщи.
Музеят предлага и етнографски образец на рибарска къща с вградена в стената многофункционална печка, както и умален модел на т.нар. лодка, известна като тутраканка. На нея е отделено повече място в една от възстановените рибарски къщи.
В момента в Тутракан
има около 100 професионални рибари, а две са регистрираните специализираните борси
в града. Някога в ранна пролет като са се наредели 1 000 лодки се
образувала невероятна по своя изглед „черна лента“. Всяка „тутраканка“ е градена от бяло меше, черница или дива круша; имала е 22 „ребра“ с тегло повече от 200 кг.
Изработката е ставала за седмица, за да бъде готова да приеме на територията си 4+1 души. В поддръжката на лодката също има разходи срещу професионална намеса. В днешно време от съвременни материали се произвеждат лодки от този тип в местното, някога държавно, а в момента приватизирано предприятие.
Изработката е ставала за седмица, за да бъде готова да приеме на територията си 4+1 души. В поддръжката на лодката също има разходи срещу професионална намеса. В днешно време от съвременни материали се произвеждат лодки от този тип в местното, някога държавно, а в момента приватизирано предприятие.
Русенски телевизионен екип засне по проекта филм за рибарите в Силистра, Тутракан и Кълъраш, за да бъде иман предвид при създаване на местната стратегия (3 приоритета с 8 мерки), за оформяне на дунавски културен маршрут, свързан с пътя на виното, рибарското наследство, следите от стъпките на римските императори, риболовен туризъм и т.н.
Част от този маршрут се
очаква да бъде и Архитектурен резерват „Рибарска махала“, в който влизат 5 реставрирани къщи. Едната от тях показва работилница за производства на лодка
тутраканка. Някога на 7 места в града са ги произвеждали - било е занаят, който не се предава, а се „краде“. На 200 години е
тезгяхът за дърводелските дейности в работилницата на последния мохикан ръчен производител – Румен
Тросков.
Махалата, която е
най-голямата по рода си по река Дунав, има и свой Посетителски център, където
разказът за миналото и за настоящето на Тутракан продължава. Защото градът е
малък, но е с 4 музея. Най-известният
е „Мемориал гробница Шуменци 1916“, посветен на „Тутраканска епопея“ – победата
на България на Добруджанския фронт в Първата световна война. Той е сред примерите как се поддържат традиции. Градът помни генерал
Суворов от времето на императрица Екатерина Втора, за което свидетелства негов паметник,
дарен от Санкт Петербург.
Свой колорит има и
историческият музей в града, поместен в 120-годишна сграда във виенски стил –
една от архитектурните „перли“ на града, някога предназначена за търговия със
зърнени храни от тогавашния й собственик Димитър Теодоров. В период на
възстановяване е крепостта „Трансмариска“. Има площ от 65 дка територия, а стената е с дължина от 1 000 м с 4 бойни кули,
която е от времето на император Диоклециан – 294 г.
Тук е имало „поделение“
на 11-и Клавдиев легион, базиран в Дуросторум - днешна Силистра, пазил повече от 2 века дунавската граница на империята.
Налична е била и корабостроителница – на пристанището в древността са спирали
по 200-300 кораба годишно. Тутраканци с гордост си спомнят, че преди половин
век в града е снимана първата серия на филмовия соцхит „На всеки километър“, както и част
от историческия сериал „Записки по българските въстания“.
Обредният дом е също
архитектурно бижу на града, където се помещава и новооткритата преди време
галерия, която всяка година се обновява след провеждания през лятото пленер. Включително
с увековечени дунавски залези, на които се твърди, че се възхищавал дори и пълководецът Суворов,
а даже имало и картина с това съдържание, за която се твърди, че е съхранявана в Парижкия „Лувър“.
За тези и други
интересни неща, свързани с Тутракан – Олтеница, но и с поречието на реката по
нейното течение към Силистра – Кълъраш, ще имат спомен туристи от близки краища
и от далечни страни, ако се осъществят на дело теоретични постановки, замислени
по време на проекта „Мемофиш. Памет и бъдеще. Истории за дунавската
цивилизация“. Работата по него продължава в практически план, като предстои
разгръщане и в други посоки, включително опознаване на общностите – сред тях и
рибарските, проучване на чужд опит в това отношение и прилагането му във вид, приспособим за българските и за румънските условия .
.
.
Няма коментари:
Публикуване на коментар