На 2 ноември в Драматично-куклен театър Силистра бе прожектиран филмът "Пътят към върха" по сценарий на проф. Златимир Коларов и режисьор Валентина Фиданова - Коларова - негова съпруга, които гостуваха и общуваха след прожекцията с малобройната, но мотивирана публика.
За да стане ясно, че преди 11 години сценарият е написан за 11 дни на морето, а за два месеца е заснет край София и край Сандански. "Изкуството е призвано да усъвършенства морала", заяви режисьорката, която за творбата си има награда от кинофестивал в Оренбург, Русия, а иначе е повече автор на документални филми, вкл. за световно известната ни лекоатлетка и настоящ ментор на федерацията по акробатика Йорданка Благоева.
И още, че пътят към върха е преграден както от злото, така и доброто. И има много пречки - веднъж змия, друг пък камък, трети път буря, после още нещо различно... И така...Но стигнеш ли го, пожелаеш ли си нещо, то ще се изпълни. След три успешни изкачвания...ще живееш сто години. Или най-малкото ще си поговориш с някого "по жицата" чрез Космоса, стига отсреща да ти вдигне някой и да поиска да си чати с тебе.
Затова филмът е подходящ за три поколения - всяко от тях ще намери себе си, а и най-вероятно едното ще се сети за другото. Филмът навява спомени у две от поколенията, любопитство у третото, а може и озадачение...
Защо не и връщане към корените, благодарение на мириса на сено, вкуса на мекици, странния поглед на една коза, лая на куче, старомодните думи на някоя баба или дядо.
МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ФИЛМА:
Златина – отрудената, измъчена балканска жена, която, като че ли е родена, за да страда, да дава, да се жертва, е изгубила най-ценното – невръстния си син, изоставена от оцелелите деца, разпилени по света да дирят несигурното измамно щастие на изгнаници в чужбина; забравили корен, майка и родина; балканската жена, обречена да чака и много рядко да дочака вест от любими и свидни хора, готова да се изкачи до върха, но не за да живее сто години, а за да помогне, защото е приела като свои всичките деца на балканската земя, на цялата планета...
Кристиан е детето – миротворец и обединител; детето, родено в града в съвременния технизиран свят, забравило своя природен и народен корен; детето, което със своята безпомощност и искреност помирява всички, детето – бъдеще и надежда на балканската земя, на цялата планета...
Кметът е олицетворение на отрудения балкански мъж, през чиято побеляла напатила глава са минали мобилизации, войни и битки, неспособни политици, непосилен труд, хиляди компромиси, тягостни раздели...
Родителите на Кристиан – съвременни целеустремени хора, задъхани по пътя си нагоре, забравили най-светите неща – син и близки, за да постигнат химеричните си цели, без да съзнават какво пропущат – възможността да живеят пълноценно и красиво, да бъдат пълнокръвни хора, да бъдат близо до природата. Те не се мразят, те са просто отчуждени един от друг, от хората край себе си, от всички...
Старците от селото – отиващият си бавно и неусетно стар патриархален свят, погълнат от новия задъхан живот на техните деца, пълен с компютри, джиесеми, реклами и радиовълни, в който все по-рядко има място за нормални човешки чувства като любов, искреност, взаимност...
И въпреки това, като искрица в пепелта, някъде там, на края на света, под върха на хълма, се възражда радостта, взаимността и любовта, готовността за саможертва. И те ще процъфтят, защото пазител на искрата е балканската жена, побелелият балкански мъж и техните деца, а носител – едно невръстно, крехко, чувствително дете, способно да се изкачи само до върха на хълма, за да чуе любимите си хора...
За радост филмът остава в Силистра, заяви Златина Станева - директор на ДКТ Силистра, поканила екипа за среща със зрителите на филма - 11 години след създаването, и той може да бъде прожектиран и пред друга аудитория, вкл. по поръчка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар