От Бъдни вечер през Коледа до Сурваки и т.н.

http://bgnasledstvo.org

Както е добре известно, денят на зимното слънцестоене е честван от всички европейски народи в предхристиянската епоха и се е смятал за най-важния езически празник. В това отношение разлика не правят и българските традиции, които демонстрират особена почит и тържественост към тази свещена дата. 

По отдавна установена закономерност обредните действия у българите започвали на 24 декември – дата, която някога е съвпадала със зимното слънцестоене. Денят и нощта са известни с различни наименования по нашите краища – Малка/Суха Колада, Каден вечер, Крачун, Наятка, Бъдник, Бъдни вечер, Вечерна, Кадилка, Кадена вечер, Богата вечеря и др. 

От сутринта на този ден по къщите пристигали коледарчета – момчета на възраст до 12 години, които се движели на групи по 3–4 деца, изпълнявали кратки благословии и се явявали предвестници на празника; те обаче не били същинските коледари, които са се появявали по-късно вечерта. 

За своите наричания коледарчета получавали от страна на домакинята хлебчета колаци, които закрепвали на своите дрянови пръчки (коледници), приготвени специално за повода, както и орехи, и сушени плодове. В миналото на някои места е била запазена традицията на този ден да се пали огън и децата да пеят коледни песни около него и да зоват: „Коледе, Коледе“.

Най-основната част от празничната обредност обаче била свързана с периода от залез слънце на 24 декември до зората на 25 декември. Основните елементи на ритуалната практика на този свещен времеви отрязък се свеждали до бъдника, жертвените храни, освещаването и коледарите. 

Бъдникът, известен още и като коладник, представлявал право, тригодишно дъбово или церово дърво, което се е отсичало от момък или младоженец, окастряло се от клоните и се е отрязвало до големина, която му е позволявало да бъде внесено в къщата. За да се превърне дървото в бъдник, то е трябвало да бъде осветено, и за тази цел се пробивала недълбока дупка в него, в която се слагало зехтин/масло, тамян и восък (на някои места вместо това използвали мед и масло, което вероятно води към по-стара традиция), а след това дупката се запушвала с малък клин. 

Накрая дървото се увивало в бяло ленено платно и се полагало до огнището чак до времето на каденето. Всички тези ритуални действия били съпътствани от коледни песни, изпълнявани от младите жени.

Голяма роля изпълнявал празничният огън и затова било много важно той да не загасне през нощта. Основна роля сред жертвените храни, които се приготвяли на Бъдни вечер, играели хлябовете, които се делели на три вида. 

Първият вид представлявал хлябът, известен най-вече като боговѝца, боговà, кòлашки колàк, бъдняк, вечерна и светец, който се приготвял в чест на Слънцето; вторият - вечерник, наядка, ток, рало, орач, кошара, овчарник, крава, гумноили кола – бил посветен на плодородието; третият, който се наричал най-често кравай, но още и наречняк, благословник, бил предназначен да обдари очакваните по-късно коледари.

Приготвянето на тези хлябове се извършвало с голямо внимание и дълбока почит и е било придружено от изпълнението на специални обредни песни. Всички хлябове са украсявали с най-разнообразни елементи, но най-широко се използвали соларни символи като спиралата, кръстът, кръгът, розетата, кръсташката (свастиката). 

Освен хлябове за жертвоприношения на трапезата се поставяли още вино, различни ястия (боб, леща, грах, жито, просо, овес, булгур, ориз, тиква, зеле, чесън, лук, орехи, мед, варени сливи и круши) и сушени плодове (сливи, круши, грозде). Обичаят да се включва само растителна храна на трапезата на Бъдни вечервероятно е в пряка връзка с измолването на светлина и топлина от Слънцето за плодородието на Земята.

След като се подреждали храните на масата, те трябвало да бъдат осветени, като за тази цел масово се използвал желязната част на плуга (палешник, лемеж) за кадилница и тамян или определени растения. По време на каденето стопанинът е наричал за плодородие, а след това полагал бъдникът да гори в огнището, който не трябвало да загасва през цялата нощ. 

Преди да се седне на трапезата се канело божеството на вечеря, а след това се разчупвала боговицата, като първото парче се е посвещавало на Слънцето, а останалите – на дома, земята, животните и членовете на семейството.

По време на Бъдни вечер се избягвало да се става от масата, а на някои места дори трапезата не се е вдигала до зори. Изключително разнообразни практики се изпълняват с цел да се гадае каква ще бъде следващата година. Следи се как гори бъдникът, у кого ще се падне парата от погачата, използват се лучени люспи, сол, въглени, за да се узнае времето и плодородието през идните месеци, момите гадаели какви ще бъдат бъдещите им съпрузи. След полунощ се очаквали коледарите, които са съставлявали млади и здрави мъже (момци и младоженци), облечени в празнични дрехи. Те възвестявали раждането на бога, изпълнявали коледни песни и наричания за плодородие, а за награда получавали краваи и други храни.

С изпровождането на коледарите завършвало и самото тържество, което трябвало да приключи преди утрото на следващия ден – Коледа (25 декември). На Коледа е съществувала традиция да се организира общо хоро, в което се включвали всички. 

От проследяването на обредните действия става ясно, че празникът е отбелязвал и е бил съгласуван с прехода между края и началото на годишния слънчев цикъл – от нощта на зимното слънцестоене към началото на първия ден след него. В представите на нашите прадеди залезът на зимното слънцестоене е бил моментът, в който Слънцето е умирало, а с изгрева на следващия ден богът отново се е раждал. 

Именно този повратен природен момент се е смятал за граничен между новата и старата година и затова не е случайно, че първият ден от новата година е наречен „Коледа“ – общославянска заемка от латинското „kalendae“ (първия ден от всеки месец). По време на най-дългата нощ се е смятало, че може да се установи какво ще донесе бъдната година – наименованието ѝ „Бъдни вечер“ ясно говори за това.

http://plovdivskinovini.com

Коледа е празник, който всяко семейство очаква с нетърпение. Традициите на Коледа сплотяват семейството и близките, правят атмосферата вкъщи магическа, стоплят сърцето.

За да направим празника още по-интересен, ще ви разкажем някои любопитни факти за Коледа от цял свят.

Коледа невинаги е била на 25 декември. Според Юлианския календар или казано разговорно „по стар стил“, Коледа се е празнувала на 7 януари.

Можем да благодарим на принц Алберт за традицията с коледното дърво. През Средновековието по време на зимното слънцестоене в домовете в Западна Европа били поставяни вечнозелени клонки, които да напомнят за пролетта по време на студената зима.

Германският кралски двор има заслуга за днешната традиция, която спазват християните по цял свят, а именно украсяването на коледно дърво у дома. Немският принц Алберт, женен за британската кралица Виктория, пръв решава да внесе цяло коледно дърво и да го украси край камината.

Доказателство за това е картина, изобразяваща кралското семейство с наследниците си около украсена коледна елха. Картината е от 1848 година.

Червеният костюм на Дядо Коледа е плод на реклама. Компания, създаваща популярна газирана напитка, в своя реклама от 1930 година за първи път представя Дядо Коледа в яркочервен костюм – такъв, какъвто го познаваме и днес. Допреди това мистичният старец е изобразяван в синьо, зелено, бяло и, разбира се, в червено.

Свети Никола от Мира, Ликия, е първообразът на Дядо Коледа. На латински името на светеца се произнася Свети Николаус (Sanctus Nicolaus), заради което днес народите от англосаксонската езикова група наричат добрия старец Санта Клаус (съкратено от Николаус).

Легендите разказват, че Свети Никола бил закрилник на децата, моряците, търговците, затворниците, бъчварите, фармацевтите, дори крадците. Според едно предание, Никола спасил с горещите си молитви 3 деца, които били посечени от зъл месар и хвърлени в кацата за осоляване на месото. След молитвите на Никола чудото станало и децата оживели.

Днес всички деца очакват Дядо Коледа с огромно нетърпение да раздаде подаръците на Рождество.

Традицията с коледните чорапи за подаръци има забавни корени. Обичаят с размяната на подаръците идва от Холандия. Там празникът на свети Никола се отбелязва като у нас на 6 декември. Тогава децата оставяли обувките си навън, а на сутринта добрият светец им оставял малки подаръци вътре.

Според легендата, един беден човек имал три дъщери, но нямал средства да им осигури зестра, така че да могат да се омъжат. Една нощ добрият свети Никола пуснал през комина торба със злато, за да помогне на бедняка най-голямата му дъщеря да се омъжи. Торбата обаче паднала в един стар чорап, който съхнел близо до камината. Така се ражда традицията за поставяне на подаръците в коледната свята нощ.

Дядо Коледа си има свой собствен пощенски код. Всяка година той получава милиони писма от цял свят. Много пощенски станции по света приемат и изпращат писма до добрия старец.

bg.wikipedia.org

Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни, което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа. Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.

Втора кадена вечер

Вечерта преди Сурваки е известна най-общо като „Втора кадена вечер“ (втора кадѐнка в Ловешко, втора кадилка в Средни и Западни Родопи[ и др.), тъй като празничната трапеза тържествено се прекадява, по подобие на Бъдни вечер, която е и „първата кадена вечер“.

Прекадяването се извършва от стопанина на дома или от най-старата жена в семейството с помощта на палешника на ралото или керемида. В някои села в Западни Родопи (Ковачевица и др.), след като прекади три пъти трапезата, най-възрастната жена отива до огнището и, викайки през комина, кани „Васил“ на вечеря.

Празничната трапеза

По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на бъднивечерската трапеза, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.

Баницата, наричана още млин (Източна България); плакия, плакя (Еленско), зелник (Кюстендилско), булгурник (Хасковско) и др., е основното ястие, присъстващо на трапезата. В различните краища на България се приготвя по различен начин, но навсякъде в нея се поставят дрянови клончета с пъпки, като всяко от тях се нарича напр. за здраве, късмет, плодородие и т. н. и според това на кого кое се е паднало, се гадае за състоянието му през идущата година.

В Ловешко преди разчупването на баницата, стопанинът я вдига високо над главата си, за да станат високи посевите, а дряновите клончета се хвърлят в храната на добитъка[2]. В Странджа в средата на баницата се поставя дряново клонче, на което с червен конец е привързана сребърна пара, която е късметът на къщата[4], а в Добруджа клончета-късмети се наричат и на мързела[5].

Погачата за Сурваки е обреден хляб, голяма прясна (безквасна) пита, специално направена за тази вечер. Някъде (Панагюрско и др.) жената, омесила питата, преди да измие ръцете си от тестото, отива и докосва всяко плодно дърво в градината и пчелните кошери, за да има плодородие през годината, а при рупците в Странджа, тази пита се меси с подсладени ръце.

Повсеместно в тази пита се слага сребърна пара. След като трапезата бъде прекадена, питата се разчупва на определен брой късове, като всеки един се нарича на член от семейството; има късове и за къщата, добитъка, Господ и/или Света Богородица. Според това в кое парче е парата, се определя при кого ще е късметът през годината.

На някои места в България (части от Странджанско, Пиринско, Софийско, Ловешко и др.) не се прави пита, а само баница.

На празничната трапеза са задължителни ястията от свинско месо, които основно я отличават от бъднивечерската. По традиция това е пача от сварената глава и/или краката на закланото по Коледа прасе. Присъствието на свинското месо на трапезата обуславя и названията мръсна (т. е. „блажна“) бъдня вечер (в Пловдивско), мръсно кадило (Странджа).

Това е единственият случай на ритуална употреба на свинско месо в българската духовна култура – то не се жертвопринася и прекадява по никакъв друг повод[6]. В някои селища в Софийско част от месото, както и част от чорбата се използват при направата на баницата, наречена там меснѝк; в някои сакарски села (Доситеево и др.) кокалчетата от свинското се изхвърлят през нощта далеч от дома[9], а в с. Долно Луково, Ивайловградско, тази пача се смята за „поганска манджа“ (свързана с Мръсните дни) и се нарича „караканзел“ (т. е. караконджул).

Гадания

Схващането за празника като начало на новата календарна година, обуславя и повсеместно разпространените на гадания, свързани със здравето и благополучието на членовете на семейството, добитъка, плодородието и др. Широко разпространена е практиката в огнището да се хвърлят дрянови пъпки, наречени на член от семейството, като се следи коя ще подскочи и ще се разпукне – смята се, че този човек ще бъде здрав през годината.

В Пловдивско, Предбалкана и другаде, в 12 люспи от кромид лук, наредени край огнището се посипва малко сол, като всяка люспа е наречена на определен месец от годината. На сутринта се гледа в коя люспа солта се е стопила, като според вярването това означава, че този месец ще е дъждовен. В Сакар край огнището се поставят три въглена, наречени на различни земеделски културии според това кой въглен ще изгасне най-късно, се гадае коя култура ще даде най-много добив.

Широко разпространени са и брачните гадания, извършвани най-често от момите. Среща се обичаят момите и ергените да запазват първия залък от баницата или погачата, за да го сложат под възглавницата си, вярвайки че ще сънуват този, с който ще слючат брак. Някъде момите стават рано сутринта, премитат къщата и отиват на бунището да изхвърлят сметта, ослушвайки се кое ще е първото мъжко име, което чуят; вярват, че ще се омъжат за човек със същото име.

На някои места младите момичета (в Софийско и ергените) вечерта срещу празника правят „мостове“ – прехвърлят пръчки през някой ручей или вада, вярвайки, че през нощта ще сънуват бъдещия си брачен партньор, с когото минават заедно по „моста“.

Сурвакане

Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане“. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст 4 – 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.

Ладуване

Почти навсякъде се изпълнява и обичай, известен най-общо под името Ладуване, който също се явява гадание за женитба. Изпълнява се от момите и ергените, които пускат в котле с вода белязани китки или пръстени. Една мома (някъде дете, старица или др.) ги изважда, наричайки при това на кого какъв брачен партньор се пада. Потапянето и изваждането са съпроводени със специални песни, като обичаят обикновено завършва с общо хоро.

В Средните Родопи и Рупчос този ден се празнува и за предпазване от среща с диви зверове, в частност мечки и вълци. В Рупчоско се правят колаци, другаде качамак и се раздават, с пожелание за избягване на злополучни срещи с хищниците