Елбетицата е най-популярният и древен мотив в българската шевица

Текст и снимка: www.stefartstone.com

• Най-популярният и древен мотив в българските шевици е орнаментът, известен като елбетица:  Това е двоен кръст, който бележи  посоките на света и  най-важните слънчеви позиции – зимното и лятното слънцестоене, пролетното и есенното равноденствие и четирите позиции между тях. Тези осем лъча са кръстосани в един стабилен център и символизират кръговрата в природата и света.
• Елбетицата е едно от най древните изображения на слънчевите календари и като символ съществува в почти всички основни стари религии.
• Елементът „елбетица”  е останал като мотив в бродерията на народите, които и сега населяват земите, където старите българи (прабългарите) са усядали за дълго и са създавали държави.
• За разлика от съвременността, в древността украсата (шевицата) върху дрехите, кърпите, килимите, не е имала само декоративна и естетическа стойност и предназначение. В нейните мотиви са били закодирани послания за хармония в семейството, дома и общността, съдържала е символи за здраве, плодородие и благоденствие.
• Елбетицата, аричана в шопските бродерии роджета, има енергийна (магическа) защитна функция и пази от болести и лоши въздействия (завист, уроки и др.)   човека, който я носи върху дрехите си.
• Избродирана върху кърпите за лице и ръце и покривките (месалите), тя е предназначена да запази хармонията, любовта, благоденствието и умножаването на  семейството и рода. Същата роля има този символ и когато е втъкан в килимите или изобразен върху обредните празнични  хлябове.
• Елбетицата се среща изобразена още и върху оброчни и надгробни каменни кръстове, които все още се срещат по българските земи.
Значение на цветовете в българските шевици
Червеният цвят за българите символизирал майчината кръв и продължението на живота. Той предпазвал от “лоши очи” и уроки. Прекрита с червено було се венчавала невестата; с червена пелена повивали новороденото; с червен конец привързвали обредните китки; червено било първото обагрено за Възкресение Христово яйце, с което мацвали челцата и бузките на децата за здраве; с прехвърлена върху плета червена тъкан във всеки дом посрещали Баба Марта, която водела пролетното съживяване на природата.
Зеленият цвят давал израз на вечно възраждащия се живот и се свързвал с дървото на живота – универсалният човешки символ за Всемира. Златото със своя блясък и дълговечност се свързвало със света на мъртвите и благоденствието на хората, което те предопределяли; със слънцето, огъня и светлината. В златните води на вълшебната река, според народната приказка, магьосницата позлатила добродетелната девойка. 
Белият цвят разкривал силата на чистотата, нетленността, неопетнената младост и божествената светлина. Стъпили върху бяла вълна се венчавали младоженците; бяла вълна запридала булката в сватбения обред; с “бяла” пара лекувала баячката; в “бели” менци наливали мълчана вода за обредните хлябове. 
Шевицата е едно от най-ярките достижения на българското народно творчество. Дело на жената, то съчетава сръчността на ръцете й, обичта на сърцето й и неутолимата й жажда за красота. Тях българката превръщала в магия, наречена народна шевица.
Бяло-червеното съчетание е българският апотропей. Усукани заедно червени и бели нишки, наричани мартеница предпазвали човека от уроки, зли сили и демонични същества. С мартеници на 1ви март ритуално се закичвали деца, моми и млади булки, плодни дръвчета и новородените домашни животни.