Назаем от www.bgathletic.com
В последните години и у нас в България все повече популярност набират ултрадългите бегови дистанции. Един от на-горещите стожери и поддръжници на този вид бягане е силистренецът Тодор Димитров (по информация на негови съученици от набор 1975 е преподавател във ). Съвсем наскоро той предодоля над 700 км (за 6 дни) на ултрамаратона EMU 6 Days Race в Унгария. Потърсихме го да разкаже подробности за самия себе си и за състезанието в Унгария.
Тодор започва с атлетиката инцидентно в родната Силистра. След няколко „ученически” участия Димитров се „ориентира” към ориентрирането и започва да си позволява даже да побеждава „тесните специалисти” от спортното училище.
Но... идват „ноемврийските революционни дни” на 1989 г. и спортът остава настрани за повече от 20 години. „През 2009 г. реших да опитам пак! След около месец и половина самостоятелни тренировки пробягах маратона Себенадминаване в Пловдив за 3.51 часа. Хареса ми и след 5 месеца имах пробягани още 2 маратона, като смъкнах резултата на 3.02 часа. Тогава усетих претоварване от тежките тренировки, намалих интензивността им и си обещах да наблягвам повече на радостта от бягането, отколкото на спортните резултати.”
Още през следващата 2010-а Тодор Димитров участва в първото си изпитание на полумаратон. „Продължих с бягането и през 2010 г. избягах първия си ултрамаратон - Обиколката на Витоша. През 2011 г. завърших първото си 24-часово бягане, а през 2012 г. първия 6-дневен ултрамаратон. Бягал съм на маратони и ултрамаратони в Европа, Азия и Северна Америка. Поради финансови ограничения и служебна заетост съм отказвал покани за ултрамаратони в Австралия, Южна Америка и Африка. Един от най-интересните маратони, в който съм участвал, беше този в Кабул на 1800 м надморска височина.
Силно преживяване беше завършването на култовата Обиколка на Мон Блан – UTMB. Имам три участия в 6-дневни ултрамаратони, като на всеки от финалите бях съвсем различен човек и чувството, при пробягването им (а и след финала), всеки път бе разтърсващо и неописуемо.
Ултрамаратоните ме привлякоха с това, че при всеки от тях научавам нещо ново за себе си, заради позитивната приятелска атмосфера, в която не е водещо съперничеството, а борбата, преди всичко със самия себе си. Независимо от терена – планински или равен, от настилката – асфалт или черен път, всеки ултрамаратон ми носи радост от движението, свобода на ума от безпорядъка и напрегнатостта на съвременното ежедневие, позитивно настроение и вяра, че за човека няма невъзможни неща. За последното ще използвам мисълта на Тери Пратчет, че "Жизненоважната съставка за успеха е да не знаете, че това, което сте намислили, не може да се осъществи".
Димитров не е самотен в начинанието си в България. Освен него доста ентусиасти се включват перманентно в различните формати на полумаратоните. „През последните години се увеличиха ултрамаратоните в България и околните държави. Рязко скочи и броят на българите, които участват в тях. На този етап предпочитанията са предимно за участие в планински бягания.
През годините най-постоянни в супердългите дистанции бяха Руско Кадиев, Любомир Палакарчев и Цветан Цеков. Широк медиен интерес имаше към Божидар Антонов и Кирил Николов–Дизела при двукратното подобряване на рекорда на маршрута Ком-Емине. Лично за мен незабравимо преживяване беше участието ми при рекорда на Божидар.
През последните години се открояват с изявите си Андрей Гридин, Андрей Стефанов, Мария Николова, Антония Григорова и още редица други ултрамаратонци, за чиито резултати би трябвало да се отдели много повече време. Хубавото е че идва и вълна от по-млади бегачи, сред които бих желал да акцентирам вниманието ви върху Мирослав Спасов и Александър Спасов. Всички тях ги чака обещаващо бъдеще.”
Александър Вангелов
Няма коментари:
Публикуване на коментар