В Силистра ученически "съд" прати за 5 г. Тартюф в зандана 4,5 века след деянието му

В зала на Административен съд Силистра бе проведен експериментален учебен час-проект, посветен на…Тартюф, „роден“ преди 4,5 века от френския драматург Жан Батист Молиер. 

Според Уикипедия: „В негово лице авторът дава характеристика на епохата: до слава, богатство и власт достигат хора, които умеят престорено да въздишат и под скромна външност да прикриват пороците си“.

В ролите на съдии, прокурори, защита, свидетели, както и на самия скандален литературен герой на Молиер, влязоха ученици от 10 а клас на Езикова гимназия „Пейо Яворов“ Силистра. „И сега, ненаказуем, Тартюф живее в нас самите, около нас, навсякъде…“, каза като предисловие Ваня Игнатова, учител по литература, според която експериментът е в името на четенето и на потребността да се чете с цел подрастващите да се научат да разбират написаното, да свикнат да тълкуват убедително текста и да правят обобщения, говорейки пред аудитория с тези, които са защитими.

Дългият процес на подготовка на необикновения час стана възможен с участието на юриста Павлина Георгиева-Железова – зам. председател на Административен съд Силистра, който наскоро проведе тържество за първите си десет години.

Тартюф

В произведението от пет действия участват: Тартюф –  религиозен лицемер и измамник, използващ набожни слова и практики, за да се възползва от доверчивостта на един богат човек, който му помага. За да се сдобие с пари и да прикрие измамите си, той говори за власеницата и бича си, молитвите и раздаването на милостиня.

Също така не одобрява пищното облекло. Преди първата си поява той е описан от някои като добър човек от най-висока класа, а от други като лаком, пияница и лицемер. Решавайки, че иска дъщерята на закрилника си за жена, той използва привидната си набожност да убеди домакина си, да разтури плановете за брак на дъщеря му.

Прокурорите

Опитва се и да съблазни съпругата на домакина си държейки ръката ѝ, потупвайки коляното ѝ, докосвайки дантелената ѝ яка и обяснявайки ѝ се в любов. Когато това поведение е съобщено на съпруга от жена му и сина им, глупавият мъж прощава на Тартюф и приписва на лицемера цялата си собственост. Другият опит за съблазняване на Тартюф се проваля, когато съпругът, скрит под масата, дочува всичко и го гони от къщата.

Последният, хвалейки се, че всичко е негово, дава на бившия си закрилник заповед да бъде отнето имуществото на Оргон. Когато полиция пристига да изпълни заповедта, изведнъж нещата се обръщат. Тартюф е арестуван по заповед на краля, който го обявява за прословут измамник.

Защитата

Оргон – лековерен богат човек, запленен от Тартюф, с когото се сприятелява, кани в дома си и предлага за съпруг на дъщеря си, която е обещана вече на друг. Защитава Тартюф от обвиненията на семейството и прислугата си, отказва да повярва на обвинението, че мошеникът се е опитал да съблазни жена му. Отрича се от децата си и приписва цялата си собственост на Тартюф. Едва по-късно, когато се крие под масата подтикван от жена си, и дочува втория опит на Тартюф да съблазни жена му, бива убеден, че подслонява лицемер и подмолен негодник. Оргон е спасен от арест и отнемане на имуществото му, едва когато Тартюф е арестуван и отведен от полицията.

Наблюдаващите процеса

Елмира – жената на Оргон. Тя е запозната със злонамереността на Тартюф, не е в състояние да разкрие истинското лице на лицемера на съпруга си. Когато става обект на ухажването на Тартюф, настоява синът ѝ да не  прави историята обществена, защото смята, че дискретният и студен отказ може да бъде по-ефективен от насилствените викове на измамата. Накрая, чрез планирана измама на Тартюф, тя убеждава мъжа си за злонамереността на мошеника.

Наблюдаващи процеса заедно
с юриста Павлина Георгиева (вдясно) -
съдия в Административен съд Силистра
и негов зам. председател

Дорина – прислужница на Мариана и е проницателно, прямо и остроумно момиче, което активно участва в разкриването на Тартюф и подпомага на влюбените в техния заговор срещу него. Голямата част от хумора на пиесата е резултат от нейното нахалство. Тя възразява пряко на принудителния брак между Тартюф и Мариана, и също така предотвратява неразбирателство между истинските влюбени.

Мариана – дъщеря на Оргон. Баба ѝ я смята за консервативна. Тя е нещастна от предстоящия ѝ брак с Тартюф, предложен от баща ѝ, защото е влюбена във Валер. Поради плахостта си единственото действие, което предприема към това решение, е да падне на колене пред Оргон и да го умолява да промени решението си.

Дамис – син на Оргон. Баба му го смята за глупак. Неговият нрав и недискретност водят до разрухата на внимателно обмислени планове, както когато той внезапно излиза от гардероба, от който е подслушал как Тартюф ухажва Елмира и веднага разказва наивно историята на баща си. Той е надхитрен от спокойното признание на Тартюф по обвинението и вярата на баща му в невинността на Тартюф, въпреки признанието.

Наблюдаващи студенти практиканти

Валер – годеникът на Мариана. Той се скарва с нея, след като чува, че Оргон възнамерява да ожени младата жена за Тартюф, защото тя изглежда не се опитва да вложи достатъчно сила да се противопостави на предложението. В комичната сцена, където прислужницата редува годениците, тя успява да помири двойката и Валер решава, че те ще се оженят. Той лоялно предлага да помогне на Оргон да избяга след като съда отсъжда отнемането на имуществото му.

Госпожа Пернел – майка на Оргон и е пряма стара жена. Подобно на сина си, тя вярва в честността и благочестието на Тартюф, и се надява, че поведението и ученията му могат да поправят внуците и зет ѝ от социалните им лекомислия. Тя защитава Тартюф, дори и след като Оргон се обръща срещу него. Тя признава грешката си чак след като заповедта за отнемането на имуществото пристига.

Клеант – шурей на Оргон. Той говори в помпозни максими и прави дълги и уморителни речи съветващи  Оргон и Тартюф. И двамата го пренебрегват.

Г. Лоял – съдебен пристав. Той служи на заповедта за отнемането на имуществото на Оргон.

Полицейският служител е повикан от Тартюф да арестува Оргон. Вместо него той арестува Тартюф със заповед на царя.

Флипот – слугиня на госпожа Пернел.

 …Стъкмени в черни тоги, в 16 ч. на 6 април 2017 г. членовете на съда влязоха и призоваха всички участници. Делото започна. Очаквайте присъдата. Както и бележките на експертите и студентите практиканти от Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“, призовани да попълнят анкетни листове, оценявайки всички участващи страни в делото срещу...вечния Тартюф, роден през 1664 г.

Какво се случи в края на делото? 

Водим от гореизложеното и на основание по ал.1, чл.209 от НПК Съдът Р Е Ш И: Осъжда подсъдимия Тартюф на 5 години затвор, която присъда да се приложи незабавно с право на обжалване пред Съда на историята в 30-дневен срок.

Мотивация: Осъдиха Тартюф на 5 години тъмничен затвор по чл. 209 от НПК. С присъда, постановена на 6.04.2017 г., наказателно дело от общ характер  №1/2017 г. Съдът признава подсъдимия за виновен в извършването на следното престъпление: „През периода 1664-1665г. е въвел Оргон и семейството му в заблуждение, внушавайки им, че е добронамерен човек, чист в помислите си, безкористен, беден материално и нежелаещ набавяне на имотна облага, и по този начин е подтикнал Оргон да му прехвърли всичките си имущества, включително да му повери пазенето на важни документи с цел да набави за себе си имотна облага, използвал неопитността на семейството на Оргон и с това им причинява имотна вреда в големи размери . По този начин подсъдимият е осъществил престъплението ,,измама” по смисъла на чл. 209, ал.1 от Наказателния кодекс, изразяващо се в това, че измамата е била извършена през периода 1664-1665 г. чрез възбуждане и поддържане на заблуждение у Оргон.

…Защо такава присъда ли?...Може би защото толкова бързо искат 17-годишните от нашия свят да изчезнат лицемерието, подлостта, клеветите, измамите, лъжата...