„Кобилкина в Лондон!?“, съчинение с рефрен, създадено от силистренски литературен тандем

www.mamaninja.info

Анализатор: Янка Петкова, един от първите водещи в Радио МЕЛОДИЯ Силистра, понастоящем журналист в София. Поет: Любен Дашев - още с изяви на учител, епиграмист, рибар и т.н., все в Силистра

Как се прави литературен анализ на лирическо произведение – с примери за литературни тропи и отговор на въпроса „Какво е искал да каже авторът?“

Из наръчника ни за родители

Покрай истерията с подготовката за матурите усетихме вълна от напрежение в родителите, които се затрудняват с елементите на литературния анализ. Затова решихме да направим своеобразно показно. Моля, бъдете снизходителни, това е материя, която не може да избяга от субективната преценка и някои от тълкуванията ни може да ви сторят спорни.

Избрахме (творбата) „Кобилкина в Лондон!?“, която според нас е особено подходящо, тъй като изобилства от литературни тропи и похвати. С благородното съдействие на неговия автор – поетът Любен Дашев – талантлив лирик, циник и понякога епик – ще проследим фазите, през които минава лирическия говорител. Ето и самото произведение, с което вероятно не сте запознати, защото все още не се изучава в прогимназията: КОБИЛКИНА В ЛОНДОН?!

Ти беше ни любовна билка, възбуждаше и страст, и смях: една разгонена кобилка, свеж символ на самия грях. Косата с огнената багра и тези пъстрите очи, ни действаха като виагра, страхувах се, че ми личи…Кому оставила нас, мила, защо за Лондон отлетя – ми те си имат там Камила, макар че доста одъртя. Реши внезапно и замина, от Лъвов мост – Тауър бридж, сега до някоя камина играеш с някой лорд на бридж…Навярно от това си горда – намери примамлив обект, но я сравни във секса лорда със тъмен нашенски субект?! Защо забърка тая каша – стъжни интимния живот, виж наша Маша, а, Наташа – вернись опять, наооборот! Кога отново ще те видим, да чуем твоя меден глас – от Малко Тырново до Видин царува сексуален „пас“.

Стихотворението е вопъл на отчаян мъж, изправен пред ужаса от загубата на Кобилкина. Темата е изнесена и поставена още в заглавието. Лирическото произведение категорично може да бъде определено като елегия. Това е лирически жанр, в основата на който стоят трагични преживявания; изразява дълбока скръб, печал, отчаяние, безнадеждност. Условно можем да го разделим на три микротекста, които са своеобразно описание на състоянията, през които минава лирическият говорител, който в случая е и лирически герой.

В първата част той с носталгия си спомня за времената, когато известната сексоложка вършееше из нашите ширини: „Ти беше ни любовна билка, възбуждаше и страст, и смях: една разгонена кобилка, свеж символ на самия грях. Косата с огнената багра и тези пъстрите очи, ни действаха като виагра, страхувах се, че ми личи…“

Уникална находка са метафорите и сравненията, с които са изпъстрени тези първи стихове. Кобилкина е „любовна билка“, „разгонена кобилка“, „свеж символ на самия грях“. Да, тя е всичко това. Следват красноречиви епитети, които подсилват въздействието от портретната характеристика на героинята – „огнената“ багра в косите и „пъстрите“ очи, които мъжът не може да забрави. Което го предизвиква към признание: „ми действаха като виагра, страхувах се, че ми личи…“

Много находчиво тук авторът е прибягнал до апосиопезата („внезапно замлъкване“), подчертана с многоточие в края на стиха, което оставя на въображението ни картината как точно му личи. Тази незавършена синтактична цялост на изречението създава експресия, изважда на показ дълбочината на чувствата и ни подготвя за избухването във втория микро текст: „Кому оставила нас, мила, защо за Лондон отлетя – ми те си имат там Камила, макар че доста одъртя. Реши внезапно и замина, от Лъвов мост – Тауър бридж, сега до някоя камина играеш с някой лорд на бридж…Навярно от това си горда – намери примамлив обект, но я сравни във секса лорда със тъмен нашенски субект?!“

Лирическият герой пита обекта, причинил му душевни страдания: „Кому остави нас, мила“. От една страна, той все още изпитва топли чувства и това доказва обръщението „мила“, което създава усещането за съкровеност, от друга – въпросът „кому“ поставен в „дательный падеж“ придава стилистична украса на болезненото питане. Все пак известната сексоложка е от руски произход, факт, който не е за пренебрегване. В следващите няколко строфи сме свидетели как ескалират чувствата и се повишава глаголната температура на стиха: „реши“, „замина“, „играеш“, „намери“, „сравни“. Това струпване на глаголи не е случайно, то е израз на дълбокото огорчение на лирически герой/говорител от продажното поведение на неговия идол, за да завърши с откровеното недоумение: „но я сравни във секса лорда със тъмен нашенски субект“

Тази антитеза (противопоставяне) на импотентния лорд срещу загорелия балканец, доказва безсмислието в действията на героинята и явната й продажност. Но всичко това ни подготвя за решаващата трета част (микро текст): „Защо забърка тая каша – стъжни интимния живот, виж наша Маша, а, Наташа – вернись опять, наооборот! Кога отново ще те видим, да чуем твоя меден глас – от Малко Тырново до Видин царува сексуален „пас“.“

Отново изобилие от въпроси, израз на отчаянието на лирическия герой/говорител. Той обвинява и едновременно моли. Обръща се към обекта на своята експресия на руски език, в стремежа си да се приближи до натюрела на героинята и да постигне по-високо ниво на убедителност: „вернись опять наоборот“. Тук вече сме свидетели на възходяща градация (климакс), която говори за ескалация на отчаянието и най-големия страх на мъжа – сексуалният „пас“. 

Да не говорим, че синекдохата  (заместването на наименованието на един предмет или явление с друго на основата на количествено отношение и връзка) „сексуален пас“ е търсеният въздействащ финал на елегията. В края на краищата става дума за рязко количествено намаляване на сексуалната активност „от Малко Тырново до Видин“ и това съвсем не е хипербола. Ето защо героят отправя своя зов за завръщане!