РИМ Силистра,
проф. д.и.н. Георги Атанасов, профил във Фейсбук
 |
| За отбелязване – в онези векове за половин век районът е сменил поне 6-7 пъти своите владетели. |
Известният ромейски хронист, бивш император, пряк участник и творец на събитията Йоан Кантакузин съобщава, че през 1346 г. Добротица и Теодор, братя на архонта на Карвуна - Балик, се замесват пряко в делата на Византия. Призовани са от империатрицата майка Анна Совойска да й помогнат с 1000 отбрани конници в битките и срещу същият Кантакузин, претендент за трона.
В края на краищата те не успяват да спрат Кантакузин, но влизат трайно в историческите анали, респективно Карвунският архонтат – „княжество” (Добруджанското деспотство) излиза на историческата арена. Същевременно повече от едно столетие то е обект на исторически интерпретации вплетени в голямата политика, респективно Добруджанския въпрос - сфера на остри противоборства между България и Румъния от края на ХІХ до средата на ХХ в. Темата никога не слизала от сцената на историческите дискусии и спекулации, периодично активирани, дори с днешна дата.
Кои са Балик, Добротица и Теодор. Някои автори продължават да ги разглеждат като „румънци”, други като прабългари, трети като кумани, гагаузи или ромеи. Няма съмнение че името на Добротица е славянобългарско, а Балик кумано-българско. Има косвени податки, че са разклонение на българската царска фамилия на тертеровци (куманобългарска по произход), защото единият син на Добротица носи със сигурност името Тертер. Според други извори тъкмо в Карвуна е роден цар Ив. Александър, чиято майка Кераца Петрица е обозначена в писмо на папа Бенедикт ХІІ като дукеса (деспотица) на Карвуна.
В този регион се подвизава като деспот и баща му Срацимир (потомък на българи и кумани-тертеровци), баба му Савина, както и чичо му Самуил. Изобщо достатъчни аргументи за връзката на Балик и Добротица с добруджанския клон на тертеровци, респективно с цар Ив. Александър. Началото на полунезависимото княжество от Търново е дело тъкмо на местните тертеровци загубили българския трон след смъртта на цар Георги ІІ Тертер през 1322 г.
Легитимност. Тя идва като по линия на царската фамилия тертеровци, така от родството с цар Ив. Александър. Еманципирана е от дирижирания от Ана Савойска брак на Добротица с дъщерята на великия дукс Алексий Апокаф, внучка на страгета Андроник Палеолог и правнучка на император Андроник ІІ.
Това отваря пътя на Добротица към деспотската титла (само член, зет на императорското или царското семейство може да получи тази най-висока титла), с която го удостоява императора Йоан V (под диктовката на майка му Ана Савойска) и препотвърдена от новия василевс Йоан Кантакузин. Действително Добротица получава тази титла от императора, но това няма пряко отношение къмпотеклото му. Прочее, може да изброим най-малко 6 члена от българското царско семейство, които едновременно с това са византийски и сръбски деспоти или севастократори.
Добротица и деспотата. Неуточнено точно кога, но след 1346 Добротица наследява брат си Балик и предвид положението му на деспот архонтата се легитимира като деспотат. Първоначално територията включва една крайморска ивица от Каварна до Шабла /?/ с няколко града и прилежащите им села. Преди това през 1325 г. Византия възстановява древната одесоска епархия, като митрополита вече се титулова Варненски и Карвунски! Навярно след като оглавява деспотата Добротица премества столицата от Карвуна в Калиакра – непристъпна древна твърдина на морския бряг, възстановена от друг тертеровец – цар Теодор Светослав.
Редом с това и нараснали икономически възможност е активирано монетното обръщение - свидетелство са стотиците сребърни сръбски грошове подпечатани със знаци на деспота. Във външнополитически план Добротица подържа отлични отношения в ромейския василевс, с братовчед си – търновския цар, влашкия воевода и венецианците.
Деспотата като важен регионален фактор. За неоценима помощ (Добротица е водещия дипломат и сърцето на антимаджарската коалиция) за освобождаването на Иван Срацимир и видинско от унгарска окупация през 1370-1371 г. Ив. Александър му преотстъпва важните крепости Дръстър (Силистра), Варна, Овеч (Провадия) и цялата територия на изток от линията Тутракан – Мадара. Преди това Добротица е овладял и Северна Добруджа с такива центрове като Вичина и Исакча, където регистрираме многобройни сребърни монети с неговите контрамарки.
По този начин от почти незабележим архонтат след 1371 г. деспотата на се превръща във важен регионален фактор с голяма за онези условия територия около 35 хил. кв. км, и богати градски центрове като Калиакра, Карвуна, Дръстър, Варна, Овеч, Вичина, повечето най-значими дунавски и черноморски пристанища и най-после с митрополитска катедра. В Дръстър след 1371 г. Добротица слага началото на собствено монетосечене, като върху емисиите четем собствения му монограм и титлата деспот.
Началото на българския черноморски флот 1373 г. Нарасналите ресурси дават възможност на Добротица да изгради боеспособен морски флот (първият в българската история!) и да води продължителна война с Генуа –водеща военоморска сила в Европа след средата на ХІV в., която е успяла да се наложи дори над Венеция. Тя продължава до кончината на Добротица, като успехите му срещу генуезките галери занимават дори сената.
 |
| Сред руините от три строителни периода има останки от 4 църкви от 14 в. |
Причината е в генуезките аспирации към Дунавската делта и важните пристанища като Вичина, Килия и Исакча, които републиката отнема от Добротица около 1372-1373 г. Присъствието на деспота в голямата политика e подплатена с брака през 1373 г. на дъщеря му за деспота на Загора и Месемврия Михаил Палеолог, син на императора Йоан V. Навярно самият Добротица е архитект на похода на зет си към Трапезунт в опит да овладее императорски престол на Великите Комнини. Дали пък по този начин не се е целил в Несебър и Загора?! Близки са и отношенията му с Венеция, разбира се на антигенуезка основа.
Синът Тертер и 640 г. от началото на Дръстърското феодално княжество. През 1376 г. синът /малкият ?/ на Добротица, настанен по-рано да управлява Дръстър, убива тук шуреят си, деспота на Месемврия Михаил и на практика се отцепва от деспотата на баща си. Това действие ще да е подкрепено, ако не и инициирано, от дръстърската аристокрация и духовенството. Създава се нова българска държава със столица Дръстър, разпростряна край Дунав от Тутракан до Черна вода, която просъществува до около 1387 г., когато цар Ив. Шишман я присъединява към Търновското царство. Инсигна на тертеровата независимост са сребърните и медните монети с двуглав орел и собственият му монограм.
Кончината на Добротица и появата на Иванко. Това се случва към края на 1385. Сигурно е, че Иванко е син на Добротица (по-големият?), но не е идентичен с Тертер от Дръстър, често грешно обединявани под името Йоан Тертер поради неточното разчитане на един монетен монограм. Определено не е роден под щастливата звезда на баща си. През 1387 г. цар Ив. Шишман в коалиция с Мирчо І убива брат му, влашкия воевода Дан І и присъединява към Търново Дръстър и Овеч. Княжеството (Иванко не е деспот!) се свива до първоначалната си територия от Варна до Шабла(?).
 |
| Край Каварна са намерени най-скъпите накити с 24-каратово злато от онова време. А това са обеци на принцеса от Дборуджанското деспотство, открити в Силистра |
Същата година поради ограничени ресурси Иванко подписва не особено изгоден договор с Генуа, сложил край на морската война, а след това става васал на Марад І. Временно между 1386 – 1388 г. премества столицата от Калиакра във Варна. Княжеството му не е обект на похода на Али паша в Североизточна България през 1388. В същата година се разбунтува варненската аристокрация, която флиртува с Али паша, но не му предава крепостта.
Краят на Добруджанското деспотство. Заради колаборация с Баязид през 1389 г. Мирчо І, съюзник на Ив. Шишман, окупира Калиакра, но съдбата на Иванко не е ясна. Има косвени сведения, че след изтеглянето на Мирчо І през 1391 отново владее Калиакра (с подкрепата на Баязид ?). Може би именно той посреща кораба на император Сигизмунд в Калиакра през 1396 г. Фактът, че съпътстващият го рицар Ханс Шилтберг определя Калиакра като столица на третата България е показателен. През 1402 г. генуезкият пълководец Бартоломео ди Грималди (днешният принц на Монако Алберт ІІ ди Грималди му е далечен пра-родственик) овладява Калиакра и навярно ликвидира иванковата власт.
Следва нова окупация от Мирчо до 1416 г., когато Мехмед І окончателно овладява Добруджа. Така се слага край на една любопитна история, която не е безпотомствена. Фактът, че създадения след 1416 г. Силистренски саджак се припокрива донякъде с територията на деспотата на Добротица е показателен, а че името му още през ХV в. е пренесено върху управляваната от него територия, наречена Добротичиева земя - Добруджа, е без аналог!
Няма коментари:
Публикуване на коментар